Решение № 812 от 12.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Велико Търново, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102009 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба на „***“ ООД, с която се иска осъждането на „***“ ЕООД за сумата от 5 000.00 лева, представляваща остатъчно възнаграждение по неформален договор за изработка от *** г., по повод на който е издадена фактура № ***/*** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и за сумата от 1 194.98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен неформален договор за изработка, по силата на който ответникът му е възложил изработването на светещи рекламни табели за магазин „***“ с. ***. Заявява, че възнаграждението по договора е в размер от 10 130.26 лева без вкл. ДДС, като възложителят е заплатил авансово сумата oт 4 166.67 лева без ДДC /5000.00 лева с вкл. ДДС/ в деня на сключването на договора - *** г. Сочи, че е изпълнил възложената му работа качествено и в срок, като за дължимото окончателно плащане е издадена фактура № ***/*** г., по която на *** г. е постъпило частично плащане в размер от 2 156.31 лева, но остатъкът от 5000.00 лева не е платен и понастоящем.

Ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва, че 1 между страните е сключен договор за изработка от *** г., както и че по същия е дължал възнаграждение в размер от 10 130.26 лева. Не оспорва обаче, че е изплатил на ищеца сума в общ размер от 8 272.19 лева за изработка на светещи реклами. Заявява, че ищецът не е изпълнил качествено работата и не му е предал изработеното, поради което не е възникнало задължения за заплащане на нейната стойност. Твърди, че работата е с недостатъци, за които ищецът е уведомен, но които не са отстранени от него. В тази връзка прави възражение за намаляване размера на възнаграждението с размера на претендирания незаплатен остатък от 5 000.00 лева.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът, редовно призован, не изпрати представител в проведените открити заседания.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за реално изпълнение на задължение за плащане на цена по неформален договор за изработка, по който ищецът следваше да установи наличието на валидно облигационно правоотношение със сочения предмет, че е изпълнил задълженията си качествено и в срок съобразно уговореното, както и че работата е приета, респ. наличието на възникнало в негова полза изискуемо парично вземане за заплащане на претендираната главница, размера на задължението и неговата изискуемост, изпадането на ответника в забава, както и размера на мораторната лихва.

В случая от ангажираните от ищеца гласни доказателства се установява, че между страните действително е сключен неформален договор за изработка, изразяващ се в изработването на светещи рекламни табели за магазин „***“ в с. ***. Показанията на разпитаните по делото свидетели, макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК, са изключително подробни, последователни и кореспондиращи помежду си, като същите са дадени от лица, които пряко са участвали в процесите по приемането на поръчката и изпълнението на възложената работа. Така в показанията си св. Е. Б. ясно и подробно описва преддоговорните отношения между страните, уточняването на предмета на изработката и цената на същата, начина на плащане и забавата на 2 възложителя. От своя страна, св. Н. Д. описва изпълнението на работата на обекта на ответника, както и липсата на възражения от представителите на последния във връзка с изработеното. Във връзка със сключването на процесния договор съдът съобразява също и безспорно установеното авансово плащане от страна на ответника на част от дължимата за изработката сума, както и последващото частично плащане на издадената крайна фактура.

На свой ред, възражението на ответника за некачествено изпълнение на работата и за непредаване на изработеното не беше подкрепено с каквито и да било доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че на ответника беше дадена възможност да води свидетел за установяване на въпросното възражение, като по негово искане беше допусната и техническа експертиза, но нито свидетелят беше доведен в проведените открити заседания, нито беше внесен депозитът за допуснатата техническа експертиза.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за осъждането на ответника за сумата от 5 000.00 лева за основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

С оглед извода за основателност на главния иск, доказана по основание се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва върху дължимата главница. На основание чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая от представените писмени доказателства се установява, че ответното дружество е получило процесната фактура на електронната си поща на *** г., поради което срокът за плащане на същата е изтекъл на *** г. и от следващият ден – *** г. ответникът е в забава. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва върху главницата за периода от *** г. до *** г. възлиза на 1 046.56 лева, за която сума следва да бъде уважен искът.

По разноските:

С оглед изхода от делото ищецът има право на направените в настоящото и в обезпечителното производство разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от 1 614.44 лева или 825.45 евро – част от заплатените държавни такси и адвокатски хонорар.

Ответникът принципно има право на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но в случая такива разноски не са 3 претендирани.

Така мотивиран, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати н а „***“ ООД, ЕИК *** сумата от 2 556.46 евро, равняваща се на 5 000.00 лева, представляваща остатъчно възнаграждение по неформален договор за изработка от *** г., по повод на който е издадена фактура № ***/*** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – *** г. до окончателното й изплащане, сумата от 535.10 евро, равняваща се на 1 046.56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., както и сумата от 825.45 евро, равняваща се на 1 614.44 лева, представляваща направените разноски по делото, като отхвърля иска за мораторната лихва за разликата над 535.10 евро до пълния предявен размер от 610.98 евро, равняващи се на 1 194.98 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4