Протокол № 1237 от 23.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1237 гр. П., 23.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220104640 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът М. Й. Т. – уведомен от предходното с. з., се явява лично и с адв.

М. П. от АК-П. – назначена в качеството на служебен защитник.

Постъпила е молба от ищеца лично с вх. № 17487/15.06.2026 г., с която моли да му се издаде копие на НА № 194/20.08.1941 г.

Ответникът Община С. – уведомен от предходното с. з. чрез процесуалния си представител, се представлява от адв. П. И. от АК-П. надлежно упълномощен отпреди.

Вещото лице Е. П. Т. Абу-Хания – редовно призована, не се явява.

Постъпила е молба с вх. № 17299/12.06.2026 г. от същата, в която излага причините поради които не може да се яви в днешното с . з. Моли да й се даде повторна възможност В следващото с. з. В молбата е обективиран списък със служебната ангажираност на вещото лице.

Вещото лице Н. С. Н. – редовно призован, се явява лично.

Свидетелката Г. С. Г. – редовно призована, се явява лично.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 11162/20.04.2026 г. от Кметство В., Община С., с което предоставят 2 бр. заверени копия на стари семейни регистри на с. В. дол, от които е видно, че съществува идентичност на имената К. Л. Т. и К. С. Т.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото писмо с вх. № 11162/20.04.2026 г. от Кметство В., Община С., ведно с 2 бр. заверени копия на стари семейни регистри на с. В. дол, от които е видно, че съществува идентичност на имената К. Л. Т. и К. С. Т.

АДВ. И.: Госпожо съдия, водим третия свидетел и ще молим да бъде разпитан най-напред, че едва дойде.

АДВ. П.: Не възразявам.

По искането на ищеца, съдът констатира, че НА, с който иска да бъде снабден не е наличен в кориците на делото, а наличен е само НА № 50, т. ІІІ, НД 612/1941 година.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение направеното искане на ищцовата страна с молба вх. № 17487/15.06.2026 г.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Д. С. Н. – на 56 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. Н.: Работих в Община С. осем месеца. Работих през 2025 година и напуснах на 14.07.2025 г. М. Т. го познавам. Имотът, за който претендира той 2 също го знам къде е. Намира се на 100 метра от училището в с. В. дол. До него в момента има велоалея. Аз откакто се помня там имаше бараки и там живеят роми. Тези ми спомени са ми от 8-9-годишна, защото от там сме минавали много пъти. Аз съм родена през 1970 г., спомените са ми от дете, защото имах съученици, които живееха в тези бараки, живеят и сега. Това беше още от първи клас като бях. Тези бараки сега си съществуват и още живеят хара там.

Вечер си разхождам кучето и виждам, че там живеят хора. Преминавам преди имота на М.. Там е като черен път, има камъни. Имотът има камъни повече, но не съм влизала в самия имот. Нямам спомен там да е било градина някога. От моята свекърва някога съм слушала, че там са се събирали като на сборище, на събор, но аз нямам такъв спомен. Моята свекърва е 90-годишна. Като площад чак не е било, но са се събирали хората от селото на това мвясто, защото тя ми е разказвала, че старото училище са правили забави. Тя се е оженила на 18 години в това село. Чувала съм оттук оттам, че наследници си търсят този имот, но аз лично не съм участвала в такива спорове за този имот. Не си спомням да са ходили в този имот багери да събарят бараките. Знам, че Общината много пъти са искали да ги махат, да ги събарят, но не са ходили.

Чувала съм за Т.и, че си търсят имота, не контретно за М., а за Т.и. Не мога да кажа върху какво са построени бараките. Не мога да кажа колко бараки са там, не съм ги броила. Аз така като ги гледам може би са около 3-4. Като дете не си спомням колко са били тези бараки. Аз няма как да знам дали са законни тези бараки. Доколкото знам от най-старите семейства им дадоха жилища в П., други останаха там - техни наследници ли са, не знам, но специално моят съученик живее там. Мисля, че се казваше С., казвахме му Кеки. Аз не мога да кажа колко семейства от С. живеят в бараките, не го знам това. В Общината работих в техническа служба за осем месеца.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Г. С. Г. – на 66 години, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, пенсионер, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

3

СВ. Г.: Работих в Кметството в с. В. дол. Най-напред замествах човека, който събираше МДТ Д. С. и след това работих като касиер 4 години. Не си спомням кога е било това. Никакъв спомен нямам за периода. Изготвяла съм приходни квитанции, налагаше го естеството на работа. Всички суми от МДТ се заприходяваха. Заприходяваха се на Общината. След като беше приключил кочана с квитанции, сумите се отчитаха в Общината и част от тези средствата, като процент не си спомням, но се връщаха в сметката на селото. Спомням си, че се казваше сметка „Сто“.

АДВ. П.: Госпожо съдия, може ли да покажем на свидетелката приходната квитанция.

На свидетелката Г. се предяви приходна квитанция - копие, находяща се на л. 20 по делото.

СВ. Г.: Вижда се от копието. Да ви кажа нямам никакъв спомен, обаче подписът „на получил сумата“ е мой. Ръкописният текст, почеркът е мой.

Пишеше се под индиго тогава. Единият екземпляр, вторият се даваше на платеца, а първият оставаше по кочана. Не мога да си спомня точно първият ли оставаше по кочана. Аз не си спомням дали са били три екземплярите.

Кочаните оставаха в Общината. Така се отчитахме към онова време. Не съм много сигурна в това, което ще кажа, но ми се струва, че към приключения кочан правехме някакъв опис. Щом съм издала бележка значи съм получила тази сума. В. Т. не мога да ви кажа дали е идвал. Аз бях отскоро във В. дол, дори и хората не познавах, за да кажа дали го помня човека.

В приходната квитанция аз съм изписала текста. Изписала съм само „за имот“, а за конкретен имот, защото явно не се изисквало от мен да конкретизирам имота. Пишеше се „такса сгради или имот“. Мисля, че имаше някаква книга с дължимите суми и така хората плащаха. Тази книга си беше в Кметството за дължими суми. Както и сега по дължими суми ние се ориентираме какво имаме да плащаме и хората идваха да си платят. Аз всъщност по тази книга съм гледала какво дължат. Аз мисля, че слагахме печати на квитанциите.

АДВ. И.: Моля пак да я предявим на свидетелката приходната квитанция.

На свидетелката Г. се предяви приходна квитанция - копие, находяща се на л. 20 по делото.

4

СВ. Г.: Тук няма печат. Ако е положен на първи екземпляр печатът, мисля, че няма да излезе на този екземпляр. Не мога да си спомня дали бяха три екземпляра, дали бяха два, кой отиваше в Общината, не мога да си спомня.

Съгласно задълженията ми, без значение за какво приемах пари не мога да си спомня дали се е изписвало отгоре име на Кметство или Община. Аз мисля, че като гледам тая квитанция така се правеше, това беше съдържанието. Аз съм гледала от предишни квитанции, не съм имала съответната подготовка. Не мога да ви кажа кочанът колко приходни квитанции е имал. Като свърши кочанът парите ги отчитахме в Общината. Не мога да си спомня на кой точно ги отчитахме. Категорична съм, че ги отчитахме в Общината. Аз там работех месец или два по заместване. После вече работих като касиер, но то беше след време. Затова, което ме питате, тази дейност съм я извършвала месец, два, защото човекът боледуваше и то беше за по 2 часа някъде. След като преведехме парите в Общината, не си спомням какво са ми давали като документ за тези пари. Може би са ми давали нещо, доколкото си спомням описвахме.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Н. Н. с вх. № 17341/12.06.2026 г.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да пристъпим заключението на вещото лице, запознати сме с него. към изслушване на

Разпечатката съдържа 60 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53667e2c-79d0-4e9b-acc5-85471885022d