Решение № 72 от 03.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600258 по описа за 2025 година С присъда № 16/25.06.2025г., постановена по НОХД №396/2024г., Окръжен съд - Сливен е признал подсъдимия С. Р. С. - роден на .. г. в гр.

Карнобат, ЕГН ********** за виновен в това, че на 26.10.2023 г., в землището на с. Омарчево, общ. Нова Загора, на км. 253 на Автомагистрала „Тракия“, действайки като извършител, противозаконно подпомогнал 12 чужденци, а именно: У.Н. (W. N.), роден на .. г. в гр.Бадахшан, Афганистан; Р.Ш. (R. S.), роден на .. г. в гр. Лагман, Афганистан; Ш.Т. (S.. T..), роден на .. г. в гр.

Нангархар, Афганистан; Н.Т. (N.. T..), роден на .. г. в гр. Лагман, Афганистан;

С.О. (S.. O.), роден на .. г. в гр. Кунар, Афганистан; У.С. (U. S.), роден на .. г. в гр. Саманган, Афганистан; Х.М. (H. M.), роден на .. г., в гр.Панджшир, Афганистан; У.К. (W. K.), роден на .. г. в гр. Баглан, Афганистан; М.С. (M. S.), роден на .. г. в гр. Кабул, Афганистан; Р.А. (R. А.), роден на .. г. в Афганистан;

З.Р. (Z. R.), роден на .. г. в гр. Сарепол, Афганистан и Х.З. (H. Z.), роден на .. г. в гр. Саманган, Афганистан, чрез осигуряване и извършване на превоз към вътрешността на страната да пребивават и преминат през страната в нарушение на закона - чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено чрез 1 използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мазда 6“, с естонски рег. № .. MLJ, собственост на еднолично дружество с ограничена отговорност „SEVENS OU“, с № .., със седалище в Република Естония и собственик и представител М.Л., и по отношение на повече от едно лице /12 лица/, едно от които непълнолетно - Ш.Т. /S.. T../, роден на .. г., поради което и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.

54 ал. 1 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, както и „Глоба“ в размер на 5000 лева.

Със същата присъда ОС-Сливен е признал подсъдимия С. Р. С. /със снета самоличност/ за виновен в това, че на 26.10.2023 г., в землището на с.

Омарчево, общ. Нова Загора, на км. 253 на Автомагистрала „Тракия“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мазда 6“, с естонски рег. № .. MLJ без да има необходимата правоспособност нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл.

133 от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на афганистанския гражданин Х.З. (H. Z.), на 24 г. от гр. Саманган, Афганистан и на българския гражданин А.А. С., на 28 г. от с. Е.А., общ. Карнобат, обл.

Бургас, както и средни телесни повреди на трима афганистански граждани, както следва: На Р.А. (R. А.) пет средни телесни повреди - тежка съчетана травма, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, гръдна травма - контузия на двата бели дроба, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, посттравматичният перикарден излив, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на спинозните израстъци на I, II, III и IV гръдни прешлени довели до трайно затрудняване движенията на снагата и счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник; на Х.М. (H. M.) счупване на лявата тазобедрена става, довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник; на З.Р. (Z. R.) - луксация на дясна тазобедрена става, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. “б“, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и четири месеца.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия С. Р. С. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за отделните престъпления, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от пет 2 години и четири месеца, което постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, като към него е присъединил и наказанието глоба в размер на 5 000 лева.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият С. Р. С. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.10.2023 г. до 07.05.2025 г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 07.05.2025 г. до влизане в сила на присъдата.

Сливенският окръжен съд се е произнесъл и по веществените доказателства, като е разпоредил лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № .. NLJ след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика му еднолично дружество с ограничена отговорност „SEVENS OU“, с № .., със седалище в Република Естония с представител М.Л. или на негов упълномощен представител; 1 бр. мъжки портфейл с 14 бр. банкноти с номинал 50 лева и 4 бр. банкноти с номинал 20 лева /общо 780 лева/, поставени в полиетиленов плик и запечатани със стикер на РУ Нова Загора, собственост на пострадалия А.А. С., да се върнат на неговия наследник А. А. С., а останалите веществени доказателства /подробно изброени в присъдата/ да се отнемат в полза на държавата и след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.

Съдът е осъдил подсъдимия С. Р. С. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР-Сливен, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 7816,28 лева.

В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия С.

Р. С. чрез защитника му – адвокат В. В. от АК-Бургас с единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че отмерените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ за всяко от престъпленията – по чл. 281, ал.2 от НК и по чл. 343, ал.3 от НК, са прекомерно завишени, като размерът им не съответства на действителната степен на обществена опасност на самите деяния и тази на извършителя, както и на останалите обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност.

Твърди се неправилно извършена от съда оценка на тежестта на всяко от престъпните деяния, както и неотчитане от последния на липсата на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Изтъква се, че в случая са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността 3 обстоятелства, които съдът не е взел предвид - чистото съдебно минало на подсъдимия, позитивните характеристични данни за личността му, вкл. проявеното от него поведение в рамките на изпълняваната мярка за неотклонение „задържане под стража“, оказаното съдействие в хода на разследването, изразеното искрено съжаление за настъпилия тежък резултат и критичното му отношение към извършените деяния, трайната му трудова ангажираност, затрудненото му финансово и семейно положение като баща на три малолетни деца, изоставени от майка им. Акцентира се върху направеното от подсъдимия признание по фактите на обвинението, което се заявява, че следва да бъде отчетено като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, извън признанието му по чл. 371, т.2 от НПК, обусловило провеждането на съкратено съдебно следствие. Съвкупната оценка на всички значими за индивидуализацията на наказанието обстоятелства се сочи, че обосновават приложение на чл.58а, ал.4 вр. чл. 55 от НК. Направено е искане за изменяване на присъдата в санкционната й част с намаляване размера на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК и прилагане на чл.66 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че фактическите обстоятелства по делото са правилно изяснени и доказателствено обезпечени на основата на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства и реда, по който е протекло производството пред първоинстанционния съд.

Извършените деяния намира за правилно квалифицирани по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б. “б“, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Споделя изцяло подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, като счита, че същият не търпи критиката, отправена от защитата. Сочи, че в случая се касае за престъпни деяния, отличаващи се с висока степен на обществена опасност, довели до тежки последици – смърт на две лица и причинени средни телесни повреди на други трима от превозваните в автомобила на подсъдимия лица.

Подчертава, че за съставомерността на деянието по чл. 343, ал.3 от НК е достатъчно причиняването на смърт на едно лице и телесна повреда на второ, а в разглеждания случай сочи, че последиците от това деяние са значително по-тежки. Поради това и намира, че аргументи в полза на искането за 4 намаляване на наказанието, съответно приложението на чл. 55 от НК и чл.66 от НК, не могат да бъдат изведени от данните по делото. Счита, че при отмерване на наказанието на С. първостепенният съд е подходил твърде благосклонно, като не е приложил чл.24 от НК. Отмерената при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства санкция на дееца прокурорът намира, че се явява и съответна на целите по чл. 36 от НК, във връзка с което предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата – потвърдена.

Частният обвинител А. А. С., както и повереникът му – адвокат А. Б. от САК, редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция и не ангажират становище по подадената жалба.

Пред въззивния съд подсъдимият С. Р. С. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв.В. от АК-Бургас, която поддържа жалбата съобразно наведените в нея доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че данните по делото сочат наличието на множество смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и моли санкцията на последния за всяко от извършените престъпления да бъде определена при условията на чл. 55 от НК, като се приложи чл. 58а, ал.4 от НК. В насока горното изтъква, че подсъдимият е лице с много ниска степен на обществена опасност, с чисто съдебно минало, критичен към себе си и към случилото се, ангажиран с отглеждането на три деца, поради това че съпругата му го е напуснала и се е омъжила за друг човек, докато той се е намирал в ареста.

Отбелязва също, че по време на изтърпяване на наложената му мярка „задържане под стража“ подс.С. е бил награден във връзка с изпълнение на поставени задачи от отрядния. Моли за изменяване на първоинстанционната присъда и намаляване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.С., като същото бъде определено при условията на чл.55 от НК, с приложение на чл.66 от НК. По този начин допълва, че на С. ще бъде предоставена възможността да се грижи за трите си малолетни деца, които оглежда с помощта на родителите си.

В личната си защита пред съда подсъдимият С. изразява искрено съжаление за извършеното и демонстрира самокритичност. Моли съдът да бъде снизходителен и да намали наложеното му наказание лишаване от свобода, като постанови по възможност условното му осъждане, за да може да полага грижи за децата си.

5

Въззивната жалба, изходяща от подсъдимия С. чрез защитника му, като подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Окръжен съд-Сливен е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК.