Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27456 от 18.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32954/2022
Вид
Определение № 27456
Подписан
18.10.2022
В сила
18.10.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27456 гр. София, 18.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110132954 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 126049/20.06.2022 г. , с която от името на „ Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 против О. К. Д., ЕГН: ********** и К. К. Д., роден на 16.04.1973 г., гражданин на САЩ, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и обезщетение за забава на плащането на същото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответниците, чрез адвокат Й. П. и адв. Н.Р., е депозиран общ отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.

Възражението, направено от името на ответниците, за нередовност на исковата молба, е неоснователно. От друга страна, обаче, съдът намира, че исковата молба, в частта по отношение на иска за лихва за забава върху претендираната главница за стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.

София, ул. „***********“ № 14, ет. 1, аб. № 17358, е нередовна и следва да бъде оставена без движение в тази част. Следва да бъдат дадени указания на ищеца, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на правен интерес от претендиране на лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 25.05.2022 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия, т.е. да обоснове правния си интерес от претендиране на лихва за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия за период по-дълъг от този, за които се претендира самата главница /в производството се 1 претендира главница за за стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.

София, ул. „***********“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., като същевременно се претендира лихва за забава върху тази главница за период 15.09.2019 г. – 25.05.2022 г., т.е. претендира се лихва за забава за период, който предшества във времево отношение началния момент, от който се претендира главницата/.

Ищецът е представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото макар допустимо и относимо към предмета на делото, не е необходимо за правилното му решаване.

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Бруната“ ООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено третото лице помагач да представи документите, посочени в исковата молба, е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Искането, направено от името на ищеца, да бъде извършена справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне на органите на съдебната власт до НБД „Население“ относно лицето Е.Х.Д с ЕГН: **********, е относимо към предмета на делото, с оглед твърденията на ищцовата страна, че в полза на това лице е било учредено пожизнено право на ползване върху процесния имот и същото е починало, същевременно искането е и необходимо за правилното решаване на делото, поради което и следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 126049/20.06.2022 г., с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 против О. К. Д., ЕГН: ********** и К. К. Д., роден на 16.04.1973 г., 2 гражданин на САЩ, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца Топлофикация София ЕАД, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на правен интерес от претендиране на лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 25.05.2022 г., върху главница за доставена и потребена топлинна енергия, т.е. да обоснове правния си интерес от претендиране на лихва за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия за период по-дълъг от този, за които се претендира самата главница /в производството се претендира главница за стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „***********“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., като същевременно се претендира лихва за забава върху тази главница за период 15.09.2019 г. – 25.05.2022 г., т.е. претендира се лихва за забава за период, който предшества във времево отношение началния момент, от който се претендира главницата/.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца Топлофикация София ЕАД, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната в частта по предявените искове за сума, представляваща лихва за забава върху главницата за стойност на доставена и потребена топлинна енергия, а производството в същите части – прекратено.

I . КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ищеца дружеството „Бруната“ ООД, ЕИК 041029500, със седалище и адрес на управлениe: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ 85.

ІI. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2022 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните.

ІII. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател/. Поддържа, че същите /респективно техния наследодател/ имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул.

„***********“ № 14, ет. 1, аб. № 17358. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация София“ ЕАД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет 3 на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците /респективно техния наследодател/ са използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г. и не са погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по ½ част от следните суми: 1/ сумата от 2106,52 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.

София, ул. „***********“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 225,89 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 25.05.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 65,21 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „***********“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.06.2022 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 12,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 25.05.2022 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответниците, чрез адвокат Й. П. и адвокат Н.Р., е депозиран общ отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че исковата молба е нередовна, тъй като вземанията не са посочени по месеци и не са индивидуализирани отделните компоненти на главницата за потребена топлинна енергия. Твърди се, че между страните не е налице облигационно отношение, тъй като ответниците не са собственици или ползватели на процесния имот и нямат качеството на потребители на топлинна енергия.

Излагат се съображения, че липсват данни за наличие на радиатори в процесния имот, както и за количеството и размера на доставената и потребена топлинна енергия. Посочва се, че процесните фактури не са публикувани на интернет страницата на ищеца. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на 4 насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал.

2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиенти на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираното вземане, за което обстоятелство, съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, указва на ответниците, че не сочат доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.