Решение № 3093 от 22.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3093 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100100598 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на П. Н. К. срещу Й. С. Б. за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в сградата на ул. ******* в гр.

София, с площ от 102 кв.м., поради трансформация на лично имущество, евентуално за определяне на по-голям принос (99%) в придобиването на имота.

Ищецът твърди, че на 07.03.2008 г. сключил с Й. С. Б. граждански брак, от който имали родено едно дете – Л. П. К.а, родена на 30.04.2012 г. Бракът между страните бил прекратен, като родителските права по отношение на детето били предоставени на ищеца.

На 05.04.2007 г., преди сключване на брака, П. К. закупил апартамент № 13 в гр. София, ул. „******* със застроена площ от 62.25 кв.м.

По време на брака, на 04.08.2008 г. продал жилището на С.Т. и С. Т. за сумата от 115 000 евро, като получил капаро от 11 500 евро в брой, а впоследствие по негова сметка постъпили плащания в размер на 41 700 евро и 61 800 евро.

С получената от продадения апартамент на ул. „Свиленица“ П. К. закупил на 08.04.2010 г. апартамент на ул. ******* с площ от 74 кв.м. за сумата от 116 000 лева, равностойни на 59 309.86 евро.

На 02.08.2012 г. съпрузите продали този апартамент за сумата от 126 000 лева (64 831.81 евро). Купувачът предал на П. К. сумата от 65 170 евро в брой и К. ги внесъл по своя лична банкова сметка, на основание „покупко-продажба на недвижим имот“. Допълнително получил от купувача 1

Георги К. сумата от 72 000 евро в брой, които ищецът отново внесъл по своя сметка на основание „ремонт и обзавеждане“.

С тази сума няколко дни по-късно, на 07.08.2012 г. П. К. и Й. Б. закупили апартамент № 2 на първи етаж на ул. „******* с площ от 102 кв.м. за сумата от 72 000 евро. Сумата била изплатена изцяло с лични средства на П. К., придобити от покупко-продажба на имот, негова собственост. За покупката на апартамента на ул. „******* ищецът вложил 72 000 евро – договорената продажна цена. Допълнително заплатил на продавача П.

Дренков 9 900 евро за обзавеждането на апартамента, като тези средства също били осигурени от продажбата на апартамента на ул. *******.

Затова ищецът твърди, че за придобития по време на брака апартамент на ул. „******* било вложено лично имущество и върху него не е възникнала СИО, а апартаментът бил лична собственост на П. К..

При условията на евентуалност предявява иск за липса на принос на Й.

Б. в придобиването на процесния имот. Към момента на сключването на брака и до 2020 г. К. работил в банкови институции на мениджърски позиции и получавал изключително високо възнаграждение. Преди брака имал и спестени средства. След сключването на брака през 2008 г. ищецът, ответницата и дъщерята на ответницата от друг брак заживели в гр. Москва, Русия. По това време единствено К. посрещал нуждите на семейството – заплащал квартирата в Москва и консумативите за ползването на имота, наел домашна прислужница и детегледачка. С лични средства заплащал вноските по ипотечния кредит, сключен от Й. Б. за жилището й в гр. София, ж.к.

„Свобода“, придобит от нея преди сключване на брака.

Семейството се върнало в България през 2010 г., когато парите от продажбата на личното си жилище на ул. „Свиленица“ инвестирал в покупката на апартамента на ул. „Шести септември“ през април 2010 г. Само П. К. бил записан в нотариалния акт като купувач на имота.

През март 2011 г. ищецът се установил в гр. Киев, където започнал работа в „Проминвест Банк“. Съпругата му и дъщеря й П. останали в България, но през това време всички разходи за семейното жилище и отглеждането на дъщерята на Й. Б. поел ищецът.

През април 2012 г. се родила Л. и П. К. се прибрал в България, където работел на мениджърска позиция в „ДСК“ ЕАД. През август 2012 г. продал апартамента на ул. ******* и същия месец с него бил закупен процесния имот.

През цялото времетраене на брака между страните воденето на домакинството и отглеждането на детето се осъществявало от специално наети за целта детегледачки и домашни помощници, на които възнагражденията заплащал П. К..

Многократно по-високите доходи на ищеца на самостоятелно основание налагали определяне на по-голям дял от единственото придобито 2 по време на брака имущество – апартамент № 2 на ул. „******* – 99%.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Й. С. Б. е подала отговор, в който сочи, че предявените от П. К. искове са допустими, но неоснователни.

Оспорва, че е налице трансформация на лично имущество на ищеца и че приносът му в придобиване на процесния имот значително надхвърля този на бившата му съпруга.

Счита, че в случая релевантни са обстоятелствата, относими към приноса на ищеца и на ответницата в периода от сключването на брака до придобиване на имота.

Когато сключили брак през 2008 г. ищцата работела и получавала трудово възнаграждение в размер на 2 148.54 лева, а в периода 2010 г. – 2015 г. месечното й възнаграждение възлизало на 2 600 лева.В периода 28.01.2009 г. – 28.05.2010 г. работила в „УниКредит Булбанк“ в Русия, където месечното й възнаграждение се равнявало на 5 000 лева. Не се установявала значителна разлика в доходите на П. К. и на Й. Б.. Тази разлика от своя страна се компенсирала с други неимуществени блага, доставяни от съпрузите за поддържане на съпружеското съжителство.

Освен че доходите на Б. били високи, тя полагала грижи за домакинството, за съпруга си и поддържала семейния уют. И двамата съпрузи осигурявали с общи усилия и доходи благополучието на семейството.

На 03.09.2011 г. П. К. учредил договорна ипотека върху апартамента на ул. *******, което изключвало изводите на наличие на трансформация, съответно по-голям дял от придобития по време на брака апартамент № 2 на ул. „*******.

Оспорва, че преди сключването на брака П. К. имал спестени средства на значителна стойност; че през времетраенето на брака отглеждането на Л. се осъществявало от детегледачки и домашни помощници; че при престоя в Русия само К. заплащал консумативите за жилището и разходите за домашни помощници.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед твърденията на ищеца, че придобитият по време на брака с Й. Б. апартамент № 2 в гр. София, ул. „******* е придобит с негови лични средства, приложимата материално правна норма е чл. 23, ал. 1 СК.

Подлежащите на установяване факти и доказателствената тежест на всяка от страните са указани в определението за проект на доклад по делото от 06.06.2022 г.

За да се признае изключителна собственост на основание пълна 3 трансформация по чл. 22, ал. 1 от СК по отношение на придобита по време на брака недвижима вещ в режим на съпружеска имуществена общност, в тежест на съпруга, който я твърди е да докаже влагане изцяло на лични средства в придобиването на общата вещ. „Лични“ по смисъла на чл. 22, ал. 1 от СК са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение. Влагането на личните средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост.

Нормата на чл. 21, ал. 3 от СК съдържа презумпция за съвместен принос в случай, при който придобивният способ на вещното право е възмезден договор, сключен по време на брака, въпреки че неучастващият съпруг не фигурира като приобретател. Законовата презумпция по чл. 21, ал. 3 от СК е оборима и променя тежестта на доказване в хипотезата на предявен иск по чл. 23, ал. 1 от СК, какъвто е настоящият случай. Оборването на презумпцията за съвместен принос е в тежест на съпруга, който твърди пълната трансформация, като установи по безспорен и категоричен начин, че е вложил изцяло свои лични средства в придобиването на процесната вещ.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 87, том I, рег. № 1406, дело № 76 от 05.04.2007 г. на нотариус рег. № 106 на НК, ищецът П. Н. К. е придобил право на собственост върху апартамент № 13 с площ от 62.25 кв.м., находящ се в гр. София, ул.

„******* ет. 4, заедно с избено помещение № 1, таванско помещение № 5 и с 5.97% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена сградата.

На 04.08.2008 г. П. К. продал придобития от него преди сключване на брак с ответницата Й. С. К.а на 07.03.2008 г., апартамент № 13 за сумата от 41 700 евро, платими от купувачите Стефан Славков Тренев и С. Лозанова Т. чрез банков кредит. За сключения на 04.08.2008 г. е съставен нотариален акт № 23, том IX, рег. № 18867, дело № 1525/32008 г. на нотариус рег. № 302 на НК. Този договор за покупко-продажба е сключен в изпълнение на предварителен договор от 10.05.2008 г. между П. Н. К. и Офелия С.

Боронсузова, според който продажната цена на апартамент № 13 е 115 000 евро, от които 11 500 евро продавачът е получил в деня на подписване на договора, а остатъкът от 103 500 евро е следвало да се заплати със собствени средства и чрез банков кредит. Според анекс към предварителния договор, П.

4

К. и Офелия Боронсузова са се споразумели имотът да бъде закупен от майката на купувача по предварителния договор – С. Лозанова Т..

За полученото от П. К. капаро в размер на 11 500 евро е подписана разписка. На 12.08.2008 г. по сметка на П. К. в „Юробанк България“ АД е преведена сумата от 41 700 евро, а остатъкът от 61 800 евро – по сметка на Й.

С. Б. в „Юробанк България“ АД на същата дата. И в двата платежни документа е вписан като наредител Офелия С. Боронсузова, а основанието за превод – „покупка на жилище“.

От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че в следващите дни – 13.08.2008 г., 14.08.2008 г. и на 18.08.2008 г. Й. Б. е превела по сметки на П. Н. К. сума на обща стойност 60 700 евро.

На 08.04.2010 г. П. Н. К. е придобил право на собственост върху апартамент в гр. София на ул. *******, ет. 2 с площ от 74 кв.м. за сумата от 116 000 лева, която е заплатил напълно на продавачите напълно преди подписване на нотариален акт № 170, том I, рег. № 2786, дело № 148/2010 г. на нотариус рег. № 384 на НК.

По делото липсват каквито и да било доказателства, че произходът на сумата от 116 000 лева е от продажбата на апартамент № 13 на ул. „*******.

От съдържанието на нотариалния акт не се установява и начинът, по който продавачите са получили сумата от 116 000 лева. Въпреки че в нотариалния акт от 08.04.2010 г. като купувач на апартамента на ул. ******* е вписан само П. К., при липса на доказателства за пълна или частична трансформация на лично имущество (със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество) придобиването му по време на брака, сключен на 07.03.2008 г., обуславя възникване на съпружеска имуществена общност (СИО). Приносът би бил изключен единствено при придобиване на имота със средства в обхвата на личното имущество по смисъла на чл. 22 от СК.

Обстоятелството, че ищецът е разполагал с по-високи доходи, както и със суми по влогове не обосновава трансформацията.

Съответно, недоказано остана и обстоятелството, че с лично свое имущество П. К. е придобил правото на собственост върху апартамент № 2 на първи етаж на ул. „******* с площ от 102 кв.м. за сумата от 72 000 евро. Тези средства са от продажбата на апартамента на ул. *******, придобит по време 5 на брака на страните в режим на СИО.

По така изложените съображения предявеният главен иск за пълно трансформация е недоказан и подлежи на отхвърляне.

В условията на евентуалност ищецът моли да се определи по-голям дял от имуществото на страните, изразяващо се в право на собственост върху апартамент № 2 на ул. „******* в гр. София – размер на 99/100. В този размер приносът му в придобиването на жилището надхвърляло приноса на Й. Б..

В т. 8 на ППВС № 5/31.10.1972 г. по гр. д. № 5/1972 г. е прието, че за определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия.