Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2649 от 26.05.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2601/2024
Вид
Определение № 2649
Подписан
26.05.2025
В сила
26.05.2025
Състав
Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 65 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 110 · Закон за собствеността
  • чл. 30-32 · Закон за собствеността
  • чл. 30-32 · Закон за собствеността
  • чл. 30-32 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2649 гр. София, 26.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002102601 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от двете страни по спора:

Ищците С. М. К., ЕГН [ЕГН] и Д. Т. К., ЕГН [ЕГН] обжалват решение № 427 от 05.12.2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 33/13.01.2023 г., постановено по гр.д. № 3103/ 2020 г. на Пазарджишкият районен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 108 ЗС срещу ответниците Е. Г. К. и Н. Н. К. за „кош за царевица“ № ЗБ, находящ се в парцел *** по парцеларния план на Стопански двор - [населено място], с площ от 312 кв.м., имот с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. Пазарджик на основание договор за прехвърляне на право на собственост върху движими вещи от 13.12.2018 г. и иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 752,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на същата сграда за периода 14.12.2018г. – 30.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 04.11.2020 г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с чл. 110 ЗС, защото съдът е направил неправилни изводи относно това дали коша за царвица е движима вещ или недвижим имот, като касаторът излага теза, че дори да има арматура, тя може да бъде прекъсната и да се премести „коша“.

1

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди по следните три въпроса: 1.Длъжен ли е въззивният съд, в случай на противоречиви твърдения на вещо лице и изложени от него при изслушването му предположения относно конструкцията на веща и нейните фундаменти, че експертизата не се основава на реални данни и служебно да назначи повторна? 2. Длъжен ли е въззиният съд да изложи в мотивите на решението си подробни съображения защо кредитира експертизата на вещото лице или е достатъчно да се произнесе, че то е пълно, обективно и компетентно изготвено? 3. Винаги ли вещта погива ако бъдат прекъснати арматурните й връзки, съществуващи между бетонната основа и колоните й или е възможно това прекъсване да е част от процедура по демонтаж? Длъжен ли е съдът преди да се произнесе дали вещта е трайно прикрепена към земята или не да изследва възможността тя да бъде преместена на друго място чрез прекъсване на арматурните връзки и последващото им възстановяване?

Ответниците Е. Г. К., ЕГН [ЕГН] и Н. Н. К., ЕГН [ЕГН] обжалват възивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 33/13.01.2023 г., постановено по гр.д. № 3103/2020г. на Пазарджишкият районен съд, в частта му, с която са уважени предявените от С. М. К. и Д. Т. К. против тях искове по чл. 108 ЗС и обусловените от тях искове по чл. 59 ЗЗД, като е признато за установено, че К. са собственици на следните сгради, находящи се в стопански двор на [населено място]:

- сграда с идентификатор *** със застроена площ 355 кв.м. на основание договор за покупко-продажба /при спечелен търг/ от 26.01.1994г. представлява: Гараж с тръжен № ***:

- сграда с идентификатор *** със застроена площ 64 кв. м. на основание договор за покупко-продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994г. представлява: Стая за шофьори с тръжен № ***:

- сграда е идентификатор *** със застроена площ 18 кв. м. на основание договор за покупко-продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994г. представлява: Тоалетна:

- сграда КОНЮШНЯ № ***, заснета в кадастралната карта на [населено място]. общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, като четири сгради в поземлен имот с идентификатор ***, в местност Беглика. разположена, а именно: 1. СГРАДА с идентификатор *** , със застроена площ 425 кв.м.; 2. СГРАДА с 2 идентификатор ***, със застроена площ 45 кв. метра; 3. СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 46 кв. м. и 4.СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 7 кв.м. и К. са осъдени да предадат владението на тези сгради.

На основание мл. 59 ЗЗД, К. са осъдени да платят обезщетения за това, че са лишили С. М. К. и Д. Т. К. от ползването на посочените сгради за периода от 29.12.2018 г. до 30.10.2020 г., както следва: 3850 лв, за ползване на сграда с идентификатор ***; сумата 587,74 лв. за ползването на сграда с идентификатор ***; сумата 110,20 лв. за ползване на сграда с идентификатор *** и сумата 3638,57 лв, за ползване на четирите сгради, съставляващи КОНЮШНЯ № *** за периода от 19.07.2019 г. до 30.10.2020 г.

В касационната жалба, подадена от Е. Г. К. и Н. Н. К. се прави оплакване за неправилност поради нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателства, нарушение на чл. 146 ГПК, неправилно приложение на правилата за придобивната давност и необоснованост на решението.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди противоречие със съдебната практика по следните въпроси: 1.Допустимо ли е да се извърши експертиза на подпис от ксерокопие на документ и каква е стойността на такава експертиза? 2. Ако възивната жалба съдържа обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, следва ли въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към спора доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? 3. Каква е доказателствената тежест на констативният нот. акт на праводателя на ищците и какво установява той?

Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата страна и допускането до касационно обжалване поради това, че въпросите са неотносими към събраните доказателства и процесуалните действия на съда.

Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, подадени са против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, включително и по исковете по чл. 59 ЗЗД, тъй като е налице изключението на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – облигационните искове са обусловени от вещния иск по чл. 108 ЗС. Касационната жалба на К. против 3 въззивното решение в частта по иска за коша за царевица съдът приема за допустима, въпреки, че е с цена под 5000 лв. предвид това, че основният спор по нея е дали тази вещ е движима или недвижим имот и предвид приетото от въззивният съд, че е недвижим имот.

Въззивното решение, в обжалваните части, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран с тях и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

По делото е установено:

На 09.02.1993 г. е регистрирана Земеделска производителна търговска кооперация „Хр.Ботев“ /ЗПТК „Хр.Ботев/ [населено място], обл. Пазарджик.

Тя придобила чрез търг от бившето ТКЗС, с договори от 1994 г. конюшна, кош за царевица, няколко броя, метален склад, сеновал, битови сгради, платени с мемориален ордер /л. 169/. Заприходени са като инвентар на ЗПТК „Хр.Ботев: конюшна, стая за монтьори, навес, авторемонтна работилница, кош за царевица, тоалетна. По делото са представени договор за продажба от кооперацията на отв. Е. К. на конюшната, но в обикновена писмена форма, фактура и приемо- предавателен протокол. Те са оспорени в частта относно подписа на председателя на кооперацията на всеки от тези документи и е установено, че не са положени от него. Поради това РС ги е изключил от доказателствения материал. Подписите на К. върху тези документи са автентични. От свидетелските показания е установено, че от 2001 г. К. отглеждат крави в конюшната, която е заснета в КК като четири сгради. На 16.05.2008 г. К. се позовава на договор за наем с ЗПТК „Христо Ботев“ за да регистрира и е регистриран въз основа на този договор на негово име животновъден обект. Не е установено дали К. е заплащал реално наем на кооперацията. През 2013 г. е починал председателя на кооперацията Т. Ш.. На 04.01.2018 г. е регистрирана като ликвидатор на кооперацията П.Т.. На нея ответницата Д. К. предявява на 01.03.2018 г. парично вземане по договор за продажба на жито от 21.082000 г. в размер на 7000 лв. главница и лихва 15723 лв. Т. не е направила възражение за погасяване по давност на вземането за главница и лихва и не е възразила по размера на лихвата. Съществуването на 4 това вземане се оспорва от ответниците К., но те са трети лица за правоотношението. На 13.12.2018 г. ликвидаторът Т. прехвърля с договор в обикновена писмена форма на Д. К. навес с тръжен номер 4б, кош за царевица с тръжен № 3б, още един кош за царевица, „кладенец и огради“ и „пътища и площадки“ за цена 2000 лв., която е приспадната от паричното задължение по договора от 21.08.2000 г. Тази сделка е оспорена от К., защото вещите не са индивидуализирани, не е ясна волята на страните по нея, няма насрещно вземане, което да се погаси с цената. С н.а. № 60, т.1 от 03.07.2019 г. ЗПТК „Христо Ботев“ е призната за собственик на конюшната, заснета в КК на землището на [населено място] в ПИ с идентификатор ***, в местност Беглика като четири сгради: 1. сграда с идентификатор *** , със застроена площ 425 кв.м.; 2. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 45 кв. м.; 3. сграда с идентификатор *** със застроена площ 46 кв. м. и 4. сграда с идентификатор *** със застроена площ 7 кв.м. С н.а. № 73,т.1 от 18.07.2019 г. кооперацията прехвърля собствеността върху тези сгради на ищцата Д. К. за погасяване на същото задължение по договора от 2000 г. И по отношение на тази сделка е направено възражение, че е нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие, противоречие с добрите нрави. За тези сгради ответникът се позовава на придобивна давност от 2001 г. За погасяване на същото вземане от 2000 г., Т., като ликвидатор прехвърля на Д.

К. собствеността и върху три сгради в ПИ с идентификатор ***: сграда с идентификатор *** със застроена площ 355 кв.м., придобита от кооперацията с договор за покупко-продажба /при спечелен търг/ от 26.01.1994г. представлява: Гараж с тръжен № 14: сграда с идентификатор *** със застроена площ 64 кв. м. придобита от кооперацията с договор за покупкопродажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994г. представлява: Стая за шофьори с тръжен № 15 и сграда е идентификатор *** със застроена площ 18 кв. м., придобита от кооперацията с договор за покупко-продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994г. представлява: Тоалетна.

Свидетелските показания установяват, че сградите, обозначени общо като конюшна, кош за царевица, тоалетна и работилница се ползват от К. от 2000 г.

Ищците са отправяли сигнали и оплаквания до различни институции и при проверките е установено, че ответниците ползват сградите за отглеждане на крави като животновъден обект, отговарящ на изискванията.

През 2017 г. ответникът се е позовал на писмения договор от 2001 г. считайки, 5 че го легитимира като собственик. Искът е предявен на 15.11.2020 г. В предявеният насрещен иск от ответниците, те обясняват, че след като разбрали, че договора от 2001 г. не отговаря на изискванията за форма се обърнали към кооперацията да им прехвърли имота, разговаряли с ликвидаторката, тя все отлагала, докато разбрали, че сградите са прехвърлени от кооперацията на К..

Първата инстанция е уважила иска за трите сгради в имот *** и четирите сгради в имот ***, като е приел, че ищците са ги придобили с договори по чл.

65 ЗЗД за погасяване на дълг срещу прехвърляне на собственост и като последица са уважени и исковете по чл.59 ЗЗД за лишаване на ищците от ползване на тези сгради за посочените два периода. Отхвърлен е иска по чл.