Решение № 37 от 02.03.2020, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 02.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар:

Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 56 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-1253-001253 от 20.12.2019 година на Началник Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР - Хасково, с което на М.П.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.

Жалбоподателят М.П.М. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и издаден при нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон – били налице противоречия в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят

М., се явява. Пледира за цялостна отмяна на обжалвания Акт поради допуснати процесуални нарушение в АУАН, част от които били пренесени и в издаденото НП.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.07.2019 година около 17.00 часа свидетелят

Х.М.Т. и колегата му Е.П.П. (служители в

Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на АМ № 4 (АМ „Марица”), при км. 94, находящ се на територията на община Свиленград, област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”. Посочените полицейски служители спират за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с държавен регистрационен номер РВ 41 53 ВМ – собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД (видно от Справка в системата АИС-КАТ; по делото е приложена Справка за актуалното състояние на посоченото дружество от Търговския регистър) и управлявано от жалбоподателя М. и движещо се в посока към град Харманли, тъй като виждат, че шофьорът е без поставен предпазен колан. В колата пътува само М.. При проверката полицейските служители установяват, че МПС, което управлява М. е оборудвано с предпазен колан.

На посочената дата и предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Х.М.Т. – Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към

Сектор „ПП” при ОДМВР, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН със серия GA и с бланков № 2105. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неползване на обезопосителен колан, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-1253-001253 от 20.12.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на по 50 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 07.01.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Х.М.Т. заема длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР –

Хасково” и предвид факта, че Димо Христов

Чобанов заема длъжността „Началник на Сектор

„ПП” към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че М. има наложена само една санкция с Фиш за нарушение на ЗДвП, както и че не са му налагани принудителни административни мерки.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 18.02.2020 година свидетел Х.М.Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Х.Т., които са вътрешно безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на посочения свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Група

„КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на вътрешни противоречия в показанията на посочения свидетел (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на неползване на обезопасителен колан. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА

НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния

Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда

– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Действително в АУАН и в НП е посочен погрешно номерът на Свидетелството за управление на жалбоподателя, но наличието му в АУАН и в НП не е задължително съгласно императивните норми на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обективно вярно е че в АУАН не е посочено бащиното име на нарушителя, както и че в АУАН и в НП е посочен различен адрес на нарушителя по отношение на етажа на жилищната сграда, в която живее, но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице, т.е. на нарушителя. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена на нарушителя в НП, както и ЕГН в АУАН и в НП и възрастта на нарушителя в АУАН е налице пълно индивидуализиране на посочения нарушител и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираните недостатъци не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.