Решение № 1281 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100500567 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 12.09.2022 г., депозирана от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 20047936/14.07.2022г. по гр.д. 13243/2020 г. на СРС, 57 с-в, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ на Л. К. В. за признаване незаконността на прекратяването на ТПО на ищеца за длъжността „Ръководител вътрешен одит-директор“ в администрацията на ГП, извършено със заповед РД-08-78/14.01.2020г.

Изложени са съображения за неправилност на решението поради неправилна преценка за приложимост на нормата на чл. 21, ал. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

Счита, че обратно на становището на СРС в обжалваното решение тази норма е неприложима доколкото именно ЗСВ се явява специален закон ( а не ЗВОПС) и е приложим чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ.

Противното било намеса в независимостта на работодателите-административни ръководители на органите на съдебната власт от страна на министъра на финансите.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

1

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

СГС след преценка на оплакванията в жалбата с оглед на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Със заповед № РД-08- 78/14.01.2020 г. на Главния прокурор е прекратено трудовото правоотношение между Прокуратура на Република България и Л. К. В. на основание чл.340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Ищецът е заемал длъжност „Ръководител вътрешен одит-директор“ в звено „Вътрешен одит“ в Администрацията на главния прокурор.

С обжалваното решение СРС е приел незаконосъобразност на уволнението и е отменена заповедта, като са уважени акцесорните претенции за възстановяване на длъжността и по чл. 225, ал. 1 КТ.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно извежда извода, че с оглед заеманата от ищеца длъжност - „Ръководител вътрешен одит-директор““, звено „ Вътрешен одит“ в ПРБ, приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 5 Закона за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/, съгласно която назначаването и освобождаването на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори в организациите по чл. 12, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5, ал. 3 и ал. 4 се извършва след писмено съгласие на министъра на финансите.

Поддържа се, че нормата на чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт е специална и дерогира разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, както и основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по КТ, като в тази връзка се сочи, че основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на съдебен служител са предвидени в чл. 340а, ал. 5 и чл. 340а, ал. 6 ЗСВ и по силата на препращащата норма на чл. 359 ЗСВ в КТ - Глава XVI „ Прекратяване на трудовото правоотношение“.

Законовите основания за прекратяване на трудовото правоотношение в ЗСВ са специални. Разпоредбата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ дава възможност на административния ръководител на орган на съдебната власт да прекрати правоотношението със съдебен служител, получил най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността, като нормата на чл. 340а, ал. 6 КТ е специална и за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е достатъчно да се осъществи описаният 2 фактически състав, изискващ осъществяването на две кумулативни предпоставки, които в конкретния случай са реализирани, а именно получена е най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Сочи се, че приложението на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС при прекратяване на трудово правоотношение със съдебен служител на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ би довело до нарушаване на независимостта на работодателите - административни ръководители на органи на съдебната власт. Поддържа се становище, че разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС е приложима само по отношение на субсидиарно приложимите разпоредби за прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда, при които е важно да се съблюдава изискването за независимост на вътрешния одитор при изпълнение на дейността.

Въззиваемата страна е представила отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, с който жалбата се оспорва с доводи за неоснователност и се моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми.

При извършената проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с наведените в жалбата доводи следва да се добави и следното:

Съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено едностранно от ответника без предизвестие на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ - поради получена най- ниска годишна оценка - 5 „ Слаб“ на изпълнението на заеманата от ищеца длъжност „ главен вътрешен одитор“ в звено „ Вътрешен одит“ за периода на 3 атестиране от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

Анализът на цитираната правна норма налага извода, че урежда потестативното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя при наличие на определените в хипотезиса на нормата предпоставки и е относимо както към безсрочните, така и към срочните трудови договори, а надлежното му упражняване се осъществява чрез отправяне на писмено изявление, без предизвестие. В настоящият случай правоотношението между страните е прекратено по реда на чл. 335, ал.2, т. 3 КТ, т.е., с връчването на на 14.01.2020 г. на ищеца на заповед № РД-08-78/14.01.2020г. на главния прокурор на Република България.

В разглежданата хипотеза в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението на основанието, на което е извършено, както правилно е указана от първоинстанционния съд с доклада по делото доказателствената тежест на страните. При така разпределената доказателствена тежест настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с правно основание чл.

344, ал.1, т. 1 КТ е основателен, като съображенията за това са следните:

С оглед възраженията на ответника, следва да се приеме, че основният спорен по делото въпрос е относно относимите правни норми и реда за тяхното прилагане, доколкото и с въззивната жалба ответникът поддържа становището, че нормата на чл.

340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт е специална и дерогира разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, както и основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по КТ.

Съществувалото между страните правоотношение отговаря на определението за трудово по см. на чл.1, ал.2 КТ, като с оглед обстоятелството, че работодател е Прокуратурата на РБ, то за правоотношението е приложим закона за съдебната власт /ЗСВ/, като само за неуредените въпроси за съдебните служители субсидиарно се прилага КТ - чл. 359 ЗСВ.

Настоящата съдебна инстанция приема, че с оглед заеманата от ищеца длъжност „главен вътрешен одитор“ в звено „Вътрешен одит“, Администрация на главния прокурор, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, съгласно която назначаването и освобождаването на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори в организациите по чл. 12, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5, ал. 3 и 4 се извършват след писмено съгласие от министъра на финансите, като искането за назначаване и освобождаване се придружава от мотиви и копия на съответни 4 документи. Несъмнено Прокуратурата на РБ е организация, изрично посочена в цитираната разпоредба (в приложението към т. 5 от нормата), поради което предвиденият ред за даване на съгласие на министъра на финансите за освобождаване /прекратяване на правоотношенията с одиторите/ е приложим. Чл. 21, ал., 5 от ЗВОПС е специален спрямо закона за съдебната власт, който е общият закон-уреждащ статута на съдебните служители, а не обратното, защото урежда предпоставки за прекратяване на ТПО за точно определена длъжност в определено звено.

Доколкото цитираната правна норма изисква мотивирано и подкрепено с писмени доказателства искане на работодателя до министъра на финансите, за да бъде дадено надлежно съгласието на министъра на финансите за освобождаването (уволнението) на вътрешния одитор, то е очевидно, че извършваната преценка относно законосъобразността на уволнението на такъв служител, включва и това дали съгласието на министъра на финансите е надлежно дадено. В този смисъл е даденият с практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в определение № 481/28.05.2018 г. по гр. д. № 30/2018 г., на ВКС, IV г.о., Определение № 32 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2325/2021 г., IV г. о., ГК отговор на релевантния и за разглеждания правен спор материалноправен въпрос по приложението на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС.

Не може да бъде споделено становището на ответника, че тази норма е неприложима в хипотезата на уволнение по реда на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, доколкото последната е специална и дерогира чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, тъй като следва да се приеме, че в случая специалният закон предвижда сложен фактически състав, като съгласието на министъра за финансите за прекратяване на правоотношение с одитор в администрацията на Прокуратурата на РБ е последният юридически факт, за да се реализира правото на работодателя - ПРБ, да прекрати правоотношението със служител, заемащ длъжността „ вътрешен одитор“.

Предвид направените изводи относно приложението на нормативните актове, съответно релевантните разпоредби в случая, съдът приема, че независимо от основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение с вътрешен одитор, назначен в ПРБ в изпълнение на ЗВОПС, каквато е и заеманата от ищеца длъжност, вкл. на предвидените в КТ основания, които се прилагат субсидиарно, във всички случаи, за да е законно уволнението, е необходимо писменото съгласие на министъра на финансите по предвидения в чл. 21, ал. 5 и ал. 6 ЗВОПС ред, като при липсата на такова писмено съгласие не е завършен фактическият състав на уволнението, съответно същото е незаконно. Всъщият смисъл е и съдебната практика РЕШЕНИЕ № 2031 гр. София, 21.04.2023 г. по в.гр.д. 7696/2021г. на СГС, въззивните решения недопуснати до касационен контрол с посочената по-горе практика на ВКС, а също и тази на административните съдилища (в хипотези когато длъжността е заемана по 5 служебно правоотношение и прекратяването му е оспорено на основание чл. 21, ал. 5 от ЗВОПС) Решение № 12536 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2023 г., II о.Решение 1002/17.06.2020г. по адм.д. 3663/2019г. на АС-Пловдив; Решение № 1301 от 1.03.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 8927/2016 г.