Решение № 3036 от 14.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3036 гр. Пловдив, 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330101134 по описа за 2024 година

Предявен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Банка ДСК” АД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя му дължи сумата 18 698, 94 лева – главница; сумата 2 245, 57 лева –лихва, дължима за периода от 16.01.2011 г. до 11.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. до изплащане на вземането, които суми – дължими по сключен между страните на ******************* г. в град С. Договор за кредит за текущо потребление ДСК „*******************“, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 14350/24.11.2011 г., издадена по частно гр. дело № 20300/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответницата Б. И. К. от гр. К. оспорва иск и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмени бележки съображения. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. за пълномощника й. Прави възражение за недействителност на клаузи от Договора, на който ищецът основава претенциите си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 14350/24.11.2011 г., издадена по частно гр. дело № 20300/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХІІІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца (към онзи момент „Банка ДСК“ ЕАД) сумата 18 698, 94 лева – главница; сумата 2 245, 57 лева – договорна лихва за периода от 16.01.2011 г. до 11.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. до изплащане на вземането, дължими по сключен между страните на ****************** г. в град С. Договор за кредит за текущо потребление ДСК „*****************“, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 418, 89 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 633, 63 лева .

Срещу Заповедта не е постъпило възражение от ответницата в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК или по чл.423 от ГПК (предвид установеното с влязлото в сила на 25.04.2024 г.

Определение № 2792/27.11.2023 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 2889/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – VІІІ гр. състав, че Заповедта е била връчена надлежно на съпруга на ответницата на 31.10.2012 г.), но въпреки това до Ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с подадено от ответницата извън законоустановените срокове Възражение, и в срока по чл.415 от ГПК той е подал исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело, поради което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително между страните на ***************** г. в град С. е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление ДСК „*****************“, с който ищецът, в качеството му на Кредитор, е отпуснал на ответницата, в качеството й на Кредитополучател, кредит за текущо потребление в размер на 23 000 лева – като съдът намира, че Договорът е редовен и действителен, наведените от ответницата доводи за недействителност на клаузи от Договора – неоснователни.

Както се установява от заключението от 02.04.2025 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., се установява, че и към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, и към момента на подаване на исковата молба, и към настоящия момент ответницата дължи на ищеца по посочения Договори сумата 18 698, 94 лева – останала неплатена главница, и сумата 2 245, 57 лева –лихва (договорна и наказателна), дължима за периода от 16.01.2011 г. до 11.11.2011 г. – като до приключване на устните състезания по делото от ответницата не са ангажирани доказателства да е заплатила дължимите суми по Заповедта на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че искът се явява доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 1 187, 78 2 лева (платени ДТ и депозит за ССЕ), а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 100 лева (по 500 лева за настоящето и за частното гр. дело).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Б. И. К., ЕГН:

**********, от гр. К., П. обл., ул. „***********“ № **, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„********************“ № **, ет.**, офис № ***, адв. С. М., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул.

„Московска” № 19, представлявано от **************************** Д. Д. М. и С. Л. С., със съдебен адрес: гр. П., ул. „****************“ № **, юрисконсулт З. Б., сумата 18 698, 94 лева – главница; сумата 2 245, 57 лева –лихва, дължима за периода от 16.01.2011 г. до 11.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. до изплащане на вземането, които суми – дължими по сключен между страните на *************** г. в град С. Договор за кредит за текущо потребление ДСК „*****************“, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 14350/24.11.2011 г., издадена по частно гр. дело № 20300/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА Б. И. К., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № 20300/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХІІІ гр. състав В РАЗМЕР НА 1 187, 78 лева, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело И ПО частното гр. дело В РАЗМЕР НА 100 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението да се върне на Районен съд - Пловдив – ХІІІ гр. състав частно гр. дело № 20300/2011 г., ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето Решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3