Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 14.02.2022, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 670/2021
Вид
Решение № 66
Подписан
14.02.2022
В сила
16.03.2022
Състав
Мария Николаева Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Силистра, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Н. П. при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №

20213420100670 по описа за 2021 година

Ищцата Е. Й. Д. твърди, че от съвместното съжителство на страните са се родили децата С. В. и Б. В., които към настоящия момент са малолетни. Родителите съжителствали в Н., Ф., където се родили и децата, но връзката им била проблемна и конфликтна и приключила през миналата година, когато ответникът за пореден път осъществил домашно насилие спрямо семейството си. Въз основа на действията му било инициирано производство за защита от домашно насилие и ответникът бил осъден на 6 месеца лишаване от свобода, като спрямо него била издадена забрана да посещава ищцата и техните синове.

След постановяване на съдебното решение ответникът напуснал Ф. и оставил децата на грижите на тяхната майка, като престанал да контактува с тях и да дава издръжка, поради което ищцата моли съда да й предостави упражняването на родителските права спрямо децата на страните, като определи местоживеенето им при нея в гр. Н., Ф., да определи режим на лични отношения между децата и бащата – 10 дена през м. юли, както и да осъди ответника да заплаща на по – голямото дете месечна издръжка в размер на 250 лв., а на по – малкото издръжка в размер на 200 лв., считано 01.01.2021 г. заедно със законната от върху всяка просрочена вноска. Моли съда да разреши издаването на паспорти на децата без съгласието на техния баща, както и пътуването на децата в чужбина отново без негово съгласие. Претендира направените по делото разноски.

В предоставения му от закона срок ответникът П. Ш. В. оспорва иска за предоставяне на родителските права и моли съда да го остави без уважение. Твърди, че ищцата е с лабилна психика, неуравновесен и агресивен характер и нисък интелект, като въпреки че живее във Ф. не владее ф. език и работи като чистачка във фирма за почистване.

1

Семейството още преди раздялата на родителите обитавало апартамент с недостатъчна жилищна площ, в който постоянно се пушело, майката не се занимавала с възпитанието на своите синове, не ги приучавала на полезни навици и не ги извеждала на разходки, поради което децата били социално изолирани, общували само с майка си, баба си и помежду си и по цял ден играели на таблети, което майката им позволявала, за да не се ангажира с други дейности заедно с тях. Самата тя не била в състояние да се справи с административните процедури, касаещи отглеждането на децата, тъй като не владеела езика на държавата, в която пребивавала. Интересувайки се от развитието на по – големия си син, който посещавал предучилищна занималня, ответникът узнал от учебното заведение, че детето проявява несоциално и дори агресивно поведение, което той отдава на поведението на самата майка, която също имала агресивен характер.

Ответникът отрича отправените му обвинения в домашно насилие, като на свой ред твърди, че именно той станал жертва на системно физическото насилие, проявено от ищцата и нейната майка, което не било отчетено от ф. съд, произнесъл се с цитираното в исковата молба съдебно решение. Тази ситуация принудила бащата да напусне Ф. и да зареже инвестициите си в тази държава (той притежавал фирма за производство и обзавеждане от керамика и за производство на мебели за яхти), поради което към момента той се намирал в Б. и не упражнявал трудова дейност, като се издържал от своите спестявания. Въпреки пречките от страна на ищцата ответникът правил постоянни опити да общува със синовете си, към настоящия момент само по телефона, които били успешни само когато майката била в настроение да разреши на децата да разговарят със своя баща.

Ответникът счита, че по – добре от майката би се справил с отглеждането на децата на страните, тъй като разполага с по – просторно жилище, собственост на настоящата му съжителка, както и с къща в с. К., собственост на неговите родители. Твърди, че при отглеждането на децата може да разчита на помощта на съжителката си, родителите се, както и сестра си, пребиваваща в гр. В., поради което моли съда да предостави на него упражняването на родителските права над децата, като определи в полза на майката следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 20 ч. в неделя, когато пребивава на територията на Б., пет дни през коледните или през великденските празници, като се редуват през година, както и един месец през лятото, когато ползва платения си годишен отпуск.

Счита също така, че исковете по чл. 127а СК са неоснователни, тъй като според становището на ВКС неограниченото извеждане на дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите, не е в интерес на детето.

Ако исковете за предоставяне упражняването на родителските права, предявени от майката, бъдат уважени, ответникът счита, че следва да заплаща на синовете си издръжка в минимален размер, тъй като е безработен, отговорен е за отглеждането на свое дете от предходна връзка, на което е осъден да дава издръжка в размер на 200 евро, като освен това му предстои да има още едно дете, чието раждане очаквали двамата със съжителката му. В тази ситуация той предлага следния режим на лични отношения с децата си: всяка първа и 2 трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 20 ч. в неделя, когато пребивава на територията на Ф., пет дни през коледните или през великденските празници, като се редуват през година, както и един месец през лятото, когато ползва платения си годишен отпуск.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК във вр. чл. 143, 149 и 146 СК, чл. 127а, ал. 2 СК.

Децата С. В. и Б. В. са родени съответно на ............. г. и на 1.............г. от майка Е. Й.

Д. и баща П. Ш. В.. Между страните не се спори, че децата са плод от съвместното им съжителство, протекло във Ф. и приключило през м. май 2020 г. След раздялата ищцата заедно с децата продължила да обитава семейното жилище, а ответникът се изнесъл от него, като на по – късен етап напуснал и държавата и се завърнал в Б., където създал ново семейство. Към настоящия момент той съжителства с нова партньорка в жилището в гр.

С., където двамата отглеждат новороденото си дете, а ищцата продължава пребиваването си във Ф. заедно с общите деца, за които се грижи с помощта на майка си, живуща в нейния дом.

От показанията на свидетелката П.В., майка на ответника, се установява, че страните започнали съвместния си живот през 2015 г., като ищцата, която първоначално пребивавала в И., се преместила при сина , чието местоживеене към този момент било установено във Ф.. През 2016 г. и 2018 г. се родили децата на страните; първоначално майката осъществявала грижите по отглеждането им, а ответникът упражнявал трудова дейност в областта на строителството, а няколко месеца след раждането на второто дете ищцата също започнала работа в сферата на почистването, като първоначално помощ в домакинството и грижите за децата оказвала именно тази свидетелка. От началото на 2020 г. в дома на страните заживяла свидетелката С. Т., майка на ищцата, чиято роля също била да подкрепи родителите в обгрижването на нейните внуци; същата пребивава при дъщеря си и към момента, като отговаря за обгрижването на децата, когато майката изпълнява трудовите си задължения и не е пряко ангажирана с дейностите по отглеждането им. Освен тези две свидетелки като такива бяха разпитани и свидетелката А. С., приятелка на ищцата, гостувала на семейството във Ф. в продължение на седмица, свидетелят И. Н., приятел на ответника, който гостувал в дома на страните в период от около месец и половина и свидетелката К. Б., формирала впечатления за социалните умения и поведението на ищцата в качеството на неин подчинен служител, докато тя работила в гр. С. преди началото на връзката си с ответника.

Свидетелката Т. определя дъщеря си като добър и загрижен родител, който въпреки трудовите си задължения намира време и за децата си, грижи се да са добре облечени, чисти и спретнати, води ги на разходка, общува и играе с тях, купува им играчки, така че благодарение на грижите и усилията те са се привързали към нея и се чувствали щастливи в нейно присъствие. По съшия начин е възприела отношенията към децата и нейната

3 приятелка, свидетелката С., която заяви, че тя постоянно се грижила за тях, водила ги и ги прибирала от ясла и градина и съответно поддържала по перфектен начин домакинството, тъй като в дома им всичко било чисто и подредено, купувала им лакомства. Според тези свидетелки именно ищцата пазарувала за нуждите на семейството, плащала наема на жилището, сметките и таксите за детската градина, като за тази цел работела на две места като чистачка. Ответникът на свой ред не проявявал ангажирано отношение към децата си, не търсел контакт с тях, отблъсквал опитите за общуване с по – голямото си дете, вместо което постоянно се занимавал с телефона и фейсбука си, карал се на децата, когато са им разхвърлени играчките, удрял и щипел по стомаха Симеон, а децата били стресирани от отношението му и се страхували от него. Според свидетелката Т. именно ответникът инициирал конфликтите в семейството по незначителни битови поводи, прибирал се в дома си късно нощем и събуждал децата с шума от блъскането и когато те се разплаквали, вдигал скандали. Свидетелките описват ищцата като спокойна уравновесена личност със стабилна психика и без склонност към агресия или конфликтност.

Според свидетелката В. грижите, които ищцата полагала за семейството се изразявали в задоволяване на фактическите нужди на децата и поддържане на домакинството; след приготвянето на закуската, тя пускала на първото си дете таблет или телевизор и продължително време го оставяла пред екрана, докато тя се занимавала с домакински задачи. Тя се сърдела, когато има много разпилени играчки, постоянно ограничавала децата да не разхвърлят, а освен това се дразнела и от шума на играчките, поради което вадела батериите на тези, които издавали звукови сигнали. Според свидетелката ищцата водила децата на разходка по около час на ден, но вкъщи не си играела с тях, а ги занимавала като им показвала книжки с животни. При престоя си в дома на страните свидетелят Н. забелязал, че ищцата няма подход към детето си, тъй като е рязка с него дори когато изразява радостни емоции, като освен това ангажира вниманието му по неправилен начин като му пуска детски предавания. Според свидетеля ищцата много често играела на електронни игри, а освен това се държала агресивно и вдигала скандали на съжителя си по различни незначителни поводи, като не се притеснявала да прави това и пред детето, поради което свидетелят преценявал, че е по – добре в такъв момент да го изведе на разходка. Свидетелят също така отбелязва, че ищцата не владеела ф. език и не умеела на комуникира с ф. институции, а всички административни въпроси, касаещи семейството, се движели от ответника. Свидетелят също така изрази разочарование от шофьорските умения на ищцата, която според него не държала достатъчно на безопасността и шофирала с висока скорост.

Според впечатленията на свидетелката Б., датиращи отпреди съвместното съжителство на страните, когато ищцата работела като продавач – консултант в магазин Х., същата била нервна и избухлива личност, тя не успяла да създаде нормална комуникация с колегите си, държала се грубо към клиентите, не полагала грижи за доброто състояние на стоката, а при направена от свидетелката забележка се опитала да я ритне в лицето, което станало основание за прекратяване на трудовия й договор. Сходен случай от поведението на 4 ищцата сподели и свидетелката В., която заяви, че при гостуването си във Ф. присъствала на телефонен разговор между снаха и нейна приятелка, на която тя се похвалила как нападнала и набила своя колежка, като изглеждала доволна от постъпката си, представяйки същата като повод за забавление.