Решение № 3521 от 09.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3521 гр. Варна, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря Елица Т. Трифонова в присъствието на прокурора И. Б. Б. като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело № 20253110100336 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Ж. Х. М., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Ж. Х. М. сума в размер на 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по ДП №** г. по описа на РУ ** в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което впоследствие бил признат за невиновен с влязла в сила Присъда №173/15.09.** г. по НОХД №681/** г. по описа на РС - Варна, потвърдена с решение от 19.12.** г. по ВНОХД №1135/** г. по описа на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.12.** г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът Ж. Х. М. излага, чрез адв. Й., че на 17.02.** г. било образувано ДП №** г. по описа на РУ - ** срещу него и П. И.ов И.ов за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. На 25.09.** г. с OA по пр. пр. №1366/** г. по описа на РП - **, на двамата било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Сочи, че на 25.09.** г. по отношение на него била взета МНО „Подписка", отменена с определение от 15.09.** г. по НОХД №681/** г. по описа на РС - Варна. Въз основа на ОА било образувано НОХД №1361/** г. по описа на PC – **, по което била постановена Присъда №506/22.11.** г., с която подсъдимите били признати за виновни за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Проведени били пет открити съдебни заседания. По жалба на подсъдимите било образувано ВНОХД №29/** г. по описа на ОС – **.

1

Въззивната инстанция върнала делото на друг състав на районния съд за ново разглеждане поради недопустимост на присъдата, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Било образувано НОХД №384/** г. по описа на PC – **, по което била постановена Присъда №194/11.05.** г., с която подсъдимите били признати за виновни за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. По жалба на подсъдимите било образувано ВНОХД №133/** г. по описа на ОС - **. С Решение №55/15.11.** г. по ВНОХД №133/** г. по описа на ОС - **, присъдата била отменена и делото върнато на друг състав на PC - **, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Било образувано НОХД №1175/** г. по описа на PC – **. С Определение по ЧНД №88/** г. по описа на ВКС делото било изпратено за разглеждане на PC - Варна на осн. чл. 43, ал. 1 НПК предвид обстоятелството, че подсъдимите и по-голямата част от свидетелите не живеят в района на PC - ** и с оглед процесуална икономия. Било образувано НОХД №681/** г. по описа на PC – Варна, по което била постановена Присъда №173/15.09.** г., с която подсъдимите били признати за невиновни и оправдани по възведеното обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Присъдата била протестирана и било образувано ВНОХД №1135/** г. на ОС – Варна, по което било постановено решение от 19.12.** г., с което присъдата била оставена в сила и влязла в законна сила на същата дата.

Поддържа, че наказателното преследване срещу него продължило 5 години, 2 месеца и 24 дни, през което време той участвал в множество действия по разследване, включително като четири пъти той бил разпитван, четири пъти дал обяснения в хода на ДП, и лично взел участие в общо седемнадесет проведени открити съдебни заседания. След привличането му като обвиняем на 25.09.** г. и по време на целия наказателен процес, воден срещу него, той търпял неоснователно последиците от действията на прокуратурата.

Повдигнатото обвинение довело до негативно отражение в личен, житейски, здравословен и психоемоционален план, до накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред колеги и общество като порядъчен гражданин, който до този момент не е имал проблеми с правозащитните органи и не е бил осъждан. Обвинението станало достояние на неговите близки, познати и колеги. Налагало се да отсъства от работа, за да присъства в съдебните заседания, което се обсъждало от колегите му и силно го притеснило и унизило. Той изпитвал притеснения, несигурност, стрес, неудобство, напрежение в семейния, социалния и професионалния кръг и безперспективност. Започнал е да страда от повишена тревожност, потиснатост, безсъние. Изпитвал е страх от възможно осъждане. Репутацията му била накърнена и много от приятелите и колегите му се отдръпнали от него. След случилото се станал нервен и избухлив. Затворил се в себе си. Имал оплаквания от световъртеж, общо безпокойство, напрегнатост и безсъние.

Няколко дни преди всяко открито съдебно заседание, на което участвал лично, изпитвал силно безпокойство и тревога. Приемал успокоителни. Спирал да се храни и да спи. След повдигане на обвинението загубил вяра в 2 правораздавателните органи, което се засилило след първите две осъдителни присъди. Затваряйки се в себе си, значително ограничил, съответно и изгубил, редица от приятелските и социалните си контакти. Настъпили здравословни промени, като установената преди това хипертония се задълбочила. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Счита исковата молба за нередовна. Оспорва същата по основание и размер, като твърди, че исковата претенция била недоказана. Оспорва настъпването на неимуществени вреди в сферата на М., а дори такива да били настъпили, те надхвърляли обичайните, както и наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и вредите. Твърди, че М. не бил взел участие в многобройни процесуално-следствени и съдебни следствени действия и то в такива с голям интензитет. Сочи, че не е станал причина за отлагане или забавяне на делата, както и че не оказва влияние върху съдебната фаза на процеса. Изтъква, че случаят не бил разгласен публично и не е попречил нито на социалните контакти на обвиняемия с близки и познати, нито на трудовата му реализиция. Изтъква, че било невъзможно разграничаването между вреди, търпени в съдебната фаза, от тези, които се дължали само на негови действия.

Повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление, а взетата МНО била най-леката възможна. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск - евентуално – за уважаването му в по-нисък от претендирания размер.

В съдебно заседание ищецът Ж. М., се представлява от адв. Д. Й., който моли да се уважи изцяло предявения иск

Прокуратурата на Република България, се явява прокурор И. Б., който протестира иска като неоснователен, в евентуалност го оспорва по размер От приложеното ДП № 140/**г РУ – Видим се установява следното:

С постановление от 17.02.**г. е образувано досъдебно производство срещу Ж. Х. М. и П. И.ов И.ов, за това, че на 14.05.**г. в гр. **, по гр. дело № 170/**г. по описа на РС – **, като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

На 17.05.**г. Ж. М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление за това, че на 14.05.**г. в гр. **, по гр. дело № 170/**г. по описа на РС – **, като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 27.08.**г., около 12 – 13 часа на обяд в гр. Варна на паркинг на „ Гранд Мол Варна“ в лек автомобил е станал свидетел на предаването на сумата от 4700 лв, от Р.А.К. на Е.Ц.Б.. На същата дата е разпита като обвиняем/ л 171 – 173.

Разследването е предявено на защитника на ищеца на 21.06.**г., като той не е присъставал лично/ 180/

Видно от обвинително заключение МНО не е вземана /л. 188/ 3

От наказателно дело № 1361/**г. на РС – ** се установява следното:

На 25.09.**г. Районна прокуратура – ** е внесла обвинителен акт, с който обвинява Ж. М. за това, че на 14.05.**г. в гр. **, по гр. дело № 170/**г. по описа на РС – **, като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 27.08.**г., около 12 – 13 часа на обяд в гр. Варна на паркинг на „Гранд Мол Варна“ в лек автомобил е станал свидетел на предаването на сумата от 4700 лв, от Р.А.К. на Е.Ц.Б..

По делото се проведени 10 открити съдебни заседания / листи 33, 46, 67, 105, 132, 162, 180, 186, 208, 215/. На три от тях ищецът не се явил.

С присъда от 22.11.**г. Ж. М. е признат за виновен по повдигната му обвинение, както е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание, чл. 66, ал. 1 от НК е отложено наказанието за срок от шест месеца.

От ВНОХД 29/**г. на Окръжен съд – Видни се установява следното.

Ж. М. е обжалвал присъда от 22.11.**г по н. д № 1361/**г. на РС – ** Проведено е едно открито съдебно заседание на/ л.45/, в което ищецът не се е явил.

С решение от 26.03.**г. е отменена присъда от 22.11.**г и делото е върнато за ново разглеждане. Видно от мотивите на съда, присъдата е отменена поради това, че е определен изпитателен срок от 6 месеца, какъвто няма предвиден в разпоредбата на чл. 66 от НК. Посочено е, че в мотивите на присъдата на районния съд при индивидуализацията на наказанието е определен 3 годни изпитателен срок. Изтъкнато е, че дали е техническа грешка или не, това е нарушение на законова разпоредба, съдът не може да я коригира независимо, че в мотивите е посечен правилния размер.

От наказателно дело № 384/**г. на РС – ** се установява следното:

След като присъда от 22.11.**г по н. д № 1361/**г. на РС – **, била върната за нова разглеждане било образувано н.д № 384/**г.

По делото са проведени общи 13 открити съдебни заседания/ листи 21, 46, 74, 136, 152, 192, 231, 263, 268, 292, 310,325,347/ от които Ж. М. се е явил само на две. Болшинството от проведени заседания не е даван ход поради процесуални пречки,

С присъда № 194 от 11.05.**г. Ж. М. е признат за виновен по повдигната му обвинение, както е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание, чл. 66, ал. 1 от НК е отложено наказанието за срок от три години.

От ВНОХД 133/**г. на Окръжен съд – Видни се установява следното:

Ищецът е обжалвал цитираната по горе присъда. Образувано е ВНОХД 133/**г. на Окръжен съд – Видни.

Проведени са три съдебни заседания/ листи 37,41,59/,на които Ж. М. не е присъствал. Не две от тях не е даден ход.

С решение № 55 от 15.11.**г. присъда № 194 от 11.05.**г. дело № 4

384/**г. на РС – ** е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.

От наказателно дело № 1175/**г. на РС – ** се установява следното:

След като делото е било върнато за нова разглеждане с протоколно определение от 25.01.**г. делото е било прекратено, поради това, че само един от свидетелите е с адрес гр. Варна, другите участници в наказателното производство били с адреси в гр. Варна.

С определение от 16.02.**г. на ВКС делото е изпратено на Районен съд – Варна.

От наказателно дело № 681/**г. на РС – Варна се установява следното:

По горното дело били проведени 4 открити съдебни заседания/ листове 14, 39, 40, 49/ на които ищеца се е явявал лично.

С присъда № 173 от 15.09.202г. по н.д № 681/**г. на РС – Варна, Ж. М. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение От ВНОХД 1135/**г. на Окръжен съд – Варна се установява следното:

Цитираната по горе присъда била протестирана от страна на прокуратурата пред ВОС. Образувано е ВНОХД 1135/**г, проведено е едно о.с.з, на което ищецът се е явил. С решение № 262/19.12.**г. влязло в сила на същата дата, като необжалваемо присъда № 173 от 15.09.202г. по н.д № 681/**г. на РС – Варна била потвърдена.

От назначената по делото съдебно психологична експертиза, която съдът намира за правилна, пълна и ясна се установява следното:

Наказателното преследване е отключило значим стрес в Ж. М., който е ангажирал съзнанието му за дълъг период от време. В последствие той се е трансформирал в дистрес с налични психосоматични прояви, касаещи телесната и психични сфери. В определени моменти отключва отрицателни емоции от инцидента. В такива моменти отрицателната емоция е изнесена навън, но в по-голяма част от времето е обърната към него.Тези преживявания се превърнали в психотравма, която и до настоящият момент не е преодоляна, не е преработена. Наблюдава се депресивното настроение, тревожността, безпокойството.