Решение № 271 от 30.06.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Бургас , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ

Административно наказателно дело № 20212120202232 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от дружество с ограничен отговорност с фирма (наименование) „М**********“, ЕИК 2********* със седалище в гр.Сливен и адрес на управление: гр.Сливен, ж.к. „Стоян Заимов“ №**********, представлявано от З.Б.Г. и В.Р.Т.

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №533456F564642/24.08.2020 г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

1

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно, необосновано и с неправилно прилагане на закона.

Отрича се наличието на извършено нарушение.

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 16.03.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 22.03.2021 г. с вх.№ИТ-00-2611/22.03.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят е земеделски производител.

На 06.08.2020 г. в 13:40 часа в търговски обект, представляващ магазин за чанти „Galinea bags”, намиращ се на адрес: гр.Созопол, област Бургас, улица „А***** стопанисван от жалбоподателя, била извършена оперативна проверка от АН. Д. Ш. и З.З.П – инспектор, респективно – главен инспектор по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В хода на проверката било установено, че обекта разполага с фискално устройство марка „Daisy Compact M02” с индивидуален №DY458521 и фискална памет №366165557, което било в изправност, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към този момент с 2 активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”.

Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на 64.50 лева според изведения от фискалното устройство дневен отчет (л.16 от делото), а установената промяна в касовата наличност – 40.00 лева.

Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били изброени от В.Т. – съдружник в дружеството-жалбоподател и били записани от него нарочен за това опис (л.15 от делото). Същите възлизали на 104.50 лева.

За извършената проверка бил съставен протокол №0047639/06.08.2020 г. Препис от този протокол бил връчен на В.Т..

В резултат на посоченото и на 13.08.2020 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А.Ш. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F564642/13.08.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели Т.А.Г. и Т.Х.Л

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект на 06.08.2020 г. била установена разлика в касовата наличност на парични средства в размер на 40.00 лева и не е била регистрирана в работещото фискално устройство, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис, на съдружника В.Т. бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение срещу съставения АУАН или поне такова не е приложено към административната преписка, изпратена на съда.

На 24.08.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д.Т.В. – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по 3 приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление.

Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 16.03.2021 г. на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 22.03.2021 г., при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-002611/22.03.2021 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружествотожалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира в намиращото се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията „служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че деянието е съставомерно.

4

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното фотокопие от дневен отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава такива функции.

Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице и наложената глоба е с минимален размер от 500.00 лева не съществува възможност за намаляването му.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

Налице е разлика в касовата наличност в размер на 40.00 лв., за която сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е нарушение на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано, като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, а разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. В случая има фактическа констатация, че невъвеждането в касата на сумата от 40.00 лв. е довело до неотразяване на приходи, наймалкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи.

Нарушението обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на 5 чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2 000 лв.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.

Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас [1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №533456F564642/24.08.2020 г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, 6 с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност, на дружество с ограничен отговорност с фирма (наименование) „М**********“, ЕИК 2********* със седалище в гр.Сливен и адрес на управление: гр.Сливен, ж.к. „Стоян Заимов“ №**********, представлявано от З.Б.Г. и В.Р.Т, е наложено административно наказание по вид „имуществена сакнция” в размер от 500.00 лева;

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА дружество с ограничен отговорност с фирма (наименование) „М**********“, ЕИК 2********* със седалище в гр.Сливен и адрес на управление: гр.Сливен, ж.к. „Стоян Заимов“ №**********, представлявано от З.Б.Г. и В.Р.Т да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.