Решение № 268 от 22.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Стара Загора, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500385 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от А. Ф. Е., чрез адв.Д.

Ч. от АК – Пловдив, против Решение № 296/01.04.2025г., постановено по гр.д.

№ 3787/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което са отхвърлени предявените при условията на кумулативност искове – иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. чл.118 от КТ за отмяна на Заповед № РД-01-77/18.07.2024г. на Директора на ЦСМП – С.З., обективно съединен иск с правно основание чл.215, ал.1 от КТ за изплащане на командировъчни за периода от м.август 2024г. до края на командироването й във ФСМП – К., обективно съединен иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на въззиваемия да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от понататъшни нарушения.

Във въззивната жалба въззивницата оспорва решението като незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна „Център за спешна медицинска помощ“ – С.З..

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото пред първата инстанция 1 доказателства, намери за установено следното:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.357, ал.1, във връзка с чл.118 от КТ за отмяна на Заповед №РД-01-77/18.07.2024г. на Директора на ЦСМП - С.З.. Предявен е обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.215, ал.1 КТ за изплащане на командировъчни за периода от месец август 2024г. до края на командироването на ищцата във ФСМП - К.. Предявен е обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Ищцата А. Ф. Е., твърди в исковата си молба, че от 2014г. работи по трудово правоотношение при „Център за спешна медицинска помощ - С.З.“, на длъжност „лекар“. Сключвани били допълнителни споразумения между страните, с които били уговаряни изменения в някои от клаузите на трудовия договор, но мястото на работа на ищцата винаги било уговаряно да бъде „ЦСМП - С.З.“, звено /филиал/ „С.З. - Лекари“. Ищцата не се била съгласявала да работи в друго населено място извън гр.С.З.. Била родена в И. и нямала много близки и познати в България, установена била в гр.С.З. от години и за нея представлявало голямо неудобство да пътува до друго населено място.

Въпреки това ищцата била изпращана в командировка в гр.Ч. и в гр.Г. без нейно съгласие. Това създавало много затруднения за нея, тъй като нямала с какво да пътува, а не й бил осигуряван транспорт. Точно преди да излезе в отпуск от 19.07.2024г. до 31.07.2024г. била уведомена, че трябва да получи заповед, но ищцата решила да я получи след връщането си от отпуск. Устно била уведомена, че със заповедта се променяло едностранно работното й място в гр.К.. На 29.07.2024г. ищцата отишла да се запознае със заповедта в управлението на ответника, но й било казано, че трябва първо да се подпише на заповедта и тогава ще й я дадат. Ищцата отказала, поради което подала писмено искане да се запознае със заповедта. Тъй като имала информация, че ще бъде преместена в гр.К., ищцата поискала да се запознае с работните графици, за да знае къде трябва да се яви на работа след отпуска, но и това й било отказано. На 30.07.2024г. отново отишла в управлението, за да се запознае със заповедта и графиците, но отново не успяла. Депозирала нова молба с искане да й бъдат предоставени работните графици. Графиците и били предоставени на 01.08.2024г., с което рискувала да не може да се яви на работа, ако е на смяна същия ден. Установила, че е на работа в гр.К. през целия месец август. За ищцата това било незаконна промяна на мястото на работа без съгласието й. Тя не била командирована и не й се заплащали командировъчни разходи, като разходите по пътуването оставали за нейна сметка. Едва на 13.08.2024г. ищцата получила въпросната заповед, на която било отбелязано, че й е връчена при отказ на 29.07.2024г. Ищцата оспорва факта, че заповедта й е връчена при отказ на посочената дата. Заповедта изобщо не й била връчвана до 13.08.2024г., поради което същата подала искане за запознаване със 2 съдържанието й. Отделно от това заповедта била незаконосъобразна. Същата излизала извън приложното поле на чл.118, ал.2 КТ. Със заповедта се изменяло съществено трудовото правоотношение без съгласието на работника. Едностранното изменение на трудовия договор било в нарушение на чл.118 и чл.119 КТ. С трудовия си договор и с допълнителните споразумения към него ищцата се съгласила да полага труд единствено на територията на гр.С.З.. Счита, че едностранната промяна на работното й място била част от проявяваното спрямо нея негативно и дискриминационно отношение от страна на ръководството на ответника. То било вследствие на различния етнически произход на ищцата. През 2018г., когато майката и се разболяла, от ръководството отказали отпуск на ищцата, за да може да посети майка си. Едва когато майката на ищцата починала, и бил разрешен отпуск, но в недостатъчен размер, така че ищцата не успяла да организира честване по повод на 40 дни от смъртта й. Отделно от това редовно и било намалявано полагащото се ДМС, въпреки, че била оценена високо в работата си. Това отношение за нея било обидно. Ищцата не получавала оплаквания от пациенти, а дори нейни пациенти изпращали благодарствени писма, които обаче не били вземани предвид при определяне на ДМС. Почти винаги за ищцата било проблем да излезе в отпуск. До последния момент не знаела кога ще й бъде разрешен такъв и и било трудно да организира почивката си.

Постоянното негативно отношение на ръководството към ищцата довело до влошаване на психическото и емоционалното й състояние, заради което се наложило да пие успокоителни медикаменти.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед №РД-0177/18.07.2024г. на Директора на ЦСМП - С.З. и да постанови връщане на ищцата на предходното й място на работа в гр.С.З..

Моли съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение за дните, в които е работила в гр.К. в размер на командировъчните разходи за транспорт и дневни разходи, съгласно Наредбата за командировките в страната от началото на месец август 2024г. до връщането й в гр.С.З..

Моли съдът да осъди ответника да преустанови дискриминационното си отношение спрямо ищцата, като ръководството на ответника да и се извини публично за допуснатите нарушения и да се въздържа от бъдещи нарушения.

Ответникът в отговора си оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че дейността на ЦСМП - С.З. била разпределена в няколко филиала, обслужващи територията на общините в област С.З.. С Допълнително споразумение №РД-11-53/22.05.2024г. към трудов договор №108/16.10.2014г. трудовото правоотношение с ищцата била изменено, като първоначалното място на работа във ФСМП - С.З. било променено на ФСМП във ЦСМП - С.З.. По този начин ищцата се съгласила да полага труд във всички филиали на територията на област С.З., а не само в гр.С.З.. Поради тази причина ответникът оспорва твърденията на ищцата, че мястото на работа било променено без нейно съгласие. Ответникът твърди, че се налагало командироване на лекари многократно поради недостиг на медицински кадри.

3

Поради тази причина ищцата била командирована във ФСМП - Ч. за отделни работни дни. През 2024г. ищцата не била командирована. На 17.04.2024г. ищцата отказала да подпише заповед за командироването й в гр.Г. за периода от 01.05.2024г. до 15.06.2024г. В заповедта било предвидено заплащането на командировъчни разходи за транспорт, безплатна храна. Поради отказа на ищцата да подпише заповедта, работодателят не я командировал, а командировал други лекари. Ищцата не била третирана по различен начин от другите служители на ответника. На 28.06.2024г. ищцата подала молба за отпуск и такъв й е бил разрешен за 8 дни, считано от 22.07.2024г. На 18.07.2024г. ищцата била уведомена за процесната заповед, но тя не се явила, за да я получи. Ищцата се явила в управлението на ответника на 29.07.2024г., а заповедта и била връчена при условията на отказ. Тъй като отказала да получи срещу подпис заповедта, същата не и била предоставена. Поради тази причина ищцата подала молба да и бъде предоставена заповедта. Заповедта била изпратена на ищцата в рамките на законовия срок. С обжалваната заповед било определено конкретното работно място на ищцата. Графиците за работа за съответния месец се изработвали в края на предходния месец, като нямало практика графиците да се предоставят лично на служителите.

Графикът за работа на ищцата във ФСМП - К. й бил предоставен на 01.08.2024г., а нейният първи работен ден бил 04.08.2024г., т.е. нямало риск тя да не се яви своевременно на работа. Определянето на мястото на работа във ФСМП - К. за ищцата не било едностранно изменение на трудовото правоотношение, тъй като то вече било променено с допълнително споразумение, в което било предвидено като място на работа територията на област С.З.. Ответникът нямал никакво дискриминационно отношение спрямо ищцата, още по-малко поради нейния произход. Твърденията за отказан отпуск през 2018г. не отговаряли на истината. През 2018г. ищцата ползвала отпуск в периода от 19.03.2018г. до 13.04.2018г. и от 14.05.2018г. до 11.06.2018г. Не отговаряли на истината и твърденията в исковата молба за намаляване или лишаване на ищцата от ДМС. Същите се начислявали в съответствие с Методика за оценка на служителите на ЦСМП - С.З.. За всеки служител се изготвяла оценителна карта и той имал възможност да възрази.

Ищцата до този момент не била възразявала срещу поставената й оценка.

Размерът на ДМС се определял въз основа на положените работни дни и резултатите от получената оценка, при което служителите, които били оценени еднакво, получавали еднакви ДМС. Ищцата не била посочила за кой период счита, че била ощетена. Оценяването от работодателя било обективно, както и изплащането на ДМС въз основа на оценката, поради което ответникът оспорва да е имал дискриминационно отношение спрямо ищцата. Сочените от ищцата благодарности от пациенти не били постъпвали при работодателя, поради което не било възможно да бъдат съобразени при начисляването на ДМС. Всички отпуски, поискани от ищцата, й били разрешавани, като нямало график на отпуските, както се твърди в исковата молба. Всякаква информация, поискана от ищцата, била предоставяна от работодателя съобразно 4 нормативната уредба. Предвид изложеното ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

За да постанови решението си в този смисъл, Старозагорският районен съд е приел, че страните са в трудово правоотношение. Ищцата работи при ответника на длъжността „лекар“, с мястото на работа в първоначалните трудов договор и допълнителни споразумения ЦСМП - С.З., а в последното допълнително споразумение от 22.05.2024г. -ФСМП във ЦСМП-С.З.. В предходното Допълнително споразумение №РД-11-71/09.10.2023г. към трудов договор №108 от 16.10.2014г., мястото на работа на ищцата е ЦСМП-С.З., Филиал - С.З. - Лекари. С Допълнително споразумение №РД-11-53 от 22.05.2024г. към трудов договор №108 от 16.10.2014г. ищцата се е съгласила да работи на територията на всички филиали от ЦСМП-С.З., а не само във филиала в гр.С.З.. Това е дало право на директора на ЦСМП да определи конкретното работно място на ищцата по смисъла на §1, т.4 от ДР на КТ и това работно място е определено с оспорената Заповед №РД-0177/18.07.2024г. на Директора на ЦСМП - С.З. във ФСМП - гр.К.. С обжалваната заповед ищцата не е командирована в гр.К., тъй като няма нужда да бъде командирована. Тя е дала съгласието си с подписването на Допълнително споразумение №РД-11-53 от 22.05.2024г. към трудов договор №108 от 16.10.2014г. да работи в който и да е от филиалите на ЦСМП на територията на област С.З.. Поради тази причина определянето на работното и място в гр.К. не се подчинява на нормите за командироването и не й се дължат командировъчни разходи на основание Наредбата за командировките в страната, нито се изисква нейното съгласие на основание чл.121 КТ. Не е спорно, че в различните филиали на територията на област С.З. има недостатъчен персонал и е необходимо да се попълва с наличния такъв от други филиали, най-често от гр.С.З..

Разпечатката съдържа 28 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53602c1c-1fed-482e-a18f-20a58f5b5d8c