Решение № 227 от 13.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Валя Рушанова

Христина Михова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200616 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. Т. С. Х. срещу осъдителната част на присъда № 11 от 17.03.2025г., постановена по внохд № 701/24г. по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбата се претендира наличието на всички касационни основания. Иска се при условията на алтернативност отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд; изменяване на съдебния акт и намаляване размера на наложеното наказание с прилагане на закон за по леко наказуемо престъпление или отмяна на присъдата и постановяване на оправдаване на подсъдимия поради липса на осъществен състав на престъпление.

В допълнение към касационната жалба се изтъкват доводи в подкрепа на направените оплаквания. Процесуалната законосъобразност на присъдата се атакува с аргументи за пороци в оценъчната и аналитична дейност на съда, довела до неправилен извод за авторството и съставомерността на деянието. Оспорва се оценката на показанията на св. В. К. В.И. и В. Л., както и осъществените от св.

В.И. и В. В. разпознавания. Твърди се, че по делото отсъства документно техническа и графологична експертиза, които да доказват участието на подс. Х. в изготвянето или подписването на счетоводните или финансови документи, което е обусловило неправилен извод, че именно той е автора на документите с невярно съдържание - дневници за продажби на дружествата, в които не е отразил издадените фактури. Като последица - претендира се и необоснованост на 1 заключението, че подсъдимият, присъствайки на обектите, „..се е занимавал изцяло със строителната и техническа дейност, както и с изготвяне на документацията по приемане и отчитане на свършената работа“. Материалната законосъобразност на присъдата се оспорва с възражение, че подсъдимият не е субект на данъчно престъпление. Поддържат се направените в основната жалба искания.

Във второ допълнение към касационната жалба се изтъкват допълни съображения относно възражението за това, че подсъдимият не годен субект на престъплението по чл. 255 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден с въззивната присъда. Претендираните процесуални нарушения, допуснати в хода на въззивното производство, се разширяват и с още едно възражение – за пороци в мотивите към присъдата - поради отсъствието на ясни и безпротиворечиви съображения на съда във връзка с начина на подаване на справките – декларации и от кое лице. На основата на това се заявява, че приемането на обстоятелството, че справките-декларации са подавани по електронен път „ ..от страна на подсъдимия или по негово нареждане“ е в нарушение на чл. 303, ал.1 от НПК и чл. 307, ал. 7 от НПК.

Иска се при условията на алтернативност – 1) отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, съответно – отмяна на въззивната присъда в частта относно произнасянето по веществените доказателства (парични суми, иззети от подсъдимия, от обитавани от него имоти и автомобил и от банкови касети) и 120 бр. златни монети (иззети от банкова касета) и 2) отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане на въззивния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и правилното приложение на закона.

В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдим ият Х. и защитниците му поддържат касационната жалба по всички изтъкнати в нея доводи.

Прокурорът пледира за неоснователност на жалб ата, като счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

Подсъдимият, в последна дума, моли за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

І . С присъда от 12.03.24г., постановена по нохд № 1940/21г., СГС, 37 - ми състав (СНС - закрит) признал подсъдимите Т. С. Х., Л. М. Л.в, П.В.П. и В. А. Д. за невиновни по предявените им обвинения, както следва:

- подсъдимият Т. С. Х. – по обвинението да е извършил престъпления по чл.

321, ал. 3, пр, 2, т. 1, във вр. с ал. 1, пр. 2 от HK; по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1. т. 6, пр. 1. вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от HK, както и по обвинението по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3. вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НK.

- подсъдимият Л. М. Л.в – по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр, 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от HK; по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал.

2

1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1. т.

6, пр. 1. вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от HK.

- подсъдимата П.В.П. – по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр, 2, т. 2, във вр. с ал.

2 от HK;

- подсъдимата В. А. Д. – по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр, 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от HK.

С определение от 28.03.2024 г., по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото – парични суми по извършваните претърсвания и изземвания, както и 120 броя златни монети, като е върнал същите на подсъдимия Х..

Посоченото определение било атакувано с частен протест на прокурор при СГП, като по него било образувано внчд № 762/24г. по описа на Софийски апелативен съд.

По въззивен протест било образувано внохд № 701/24г. по описа на Софийски апелативен съд, като с определение от 09.07.24г. въззивното производство било обединено с частното производство по внчд № 762/24г. по описа на САС.

След провеждане на въззивно съдебно следствие, в хода на което били допуснати и изслушани заключения на съдебно - счетоводна експертиза и съдебно - почеркова експертиза и приобщено писмено доказателство, САС постановил нова присъда, с която:

- отменил първоинстанционната присъда, в частта, с която подсъдимият Т. Х. е бил признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатите срещу него обвинения за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и вместо нея:

- признал подсъдимия Х. за виновен в това, че в периода от началото на м. юни 2015 г. до 10.12.2018 г. при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от HK, за 24 отделни данъчни периода, в качеството си на лице, осъществяващо фактически дейност и функции по управление на фирма "****" ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери общо 1 112 162, 47 лева (един милион, сто и дванадесет хиляди, сто шестдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), като при воденето на счетоводството съставил документи с невярно съдържание — отчетни регистри — дневници за продажбите на дружеството и потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. l от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС пред ТД на НАП — град София, офис "Център", поради което на осн. чл.

255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание 3 (три) години лишаване от свобода и конфискация на движимо имущество - 120 бр. златни монети (иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.12.2018 г.) и парични суми в общ размер 750 000 (седемстотин и петдесет хиляди) лева.(иззети с протоколи за претърсване и изземване) - подсъдимият Х. е оправдан по повдигнатото обвинение във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, че деянието е извършено в съучастие с Л. М. Л.в, както и че деянието е извършено при условията на посредствено извършителство;

- признал подс. Х. за виновен в това, че в периода от началото на месец април 3

2017 г. до 10.12.2018 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от HK, за 17 отделни данъчни периода, в качеството си на лице, осъществяващо фактически дейност и функции по управление на фирма "******" ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо 715 988, 16 лв. (седемстотин и петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки), като при воденето на счетоводството съставил документи с невярно съдържание — отчетни регистри — дневници за продажбите на дружеството и потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС пред ТД на НАП — гр. София, поради което на осн. чл. 255, ал. 3, вр. ал.

1, т. 2, пр. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание 3 (три) години лишаване от свобода и конфискация на движимо имущество 120 бр. златни монети (иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.12.2018 г.) и парични суми в общ размер 750 000(седемстотин и петдесет хиляди) лева (иззети с протоколи за претърсване и изземване от 18.12.2018 г);

- оправдал подс. Х. по повдигнатото обвинение във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК че деянието е извършено в съучастие с Л. М. Л.в, както и че деянието е извършено при условията на посредствено извършителство.

- на осн. чл. 23, ал. 1 от НК определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години, като на осн. чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към така определеното наказание наказанието конфискация на движимо имущество - на 120 бр. златни монети (иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.12.2018 г.) и парична сума в общ размер 750 000 лв. ( седемстотин и петдесет хиляди) лева (иззети с протоколи за претърсване и изземване от 18.12.2018 г.).

- на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила;

- отменил изцяло определение № 40000 от 28.03.2024 г., с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК на подсъдимия Т. С. Х. са върнати веществени доказателства, подробно описани в същото;

- осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Х. да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 10573, 96 лв. (десет хиляди петстотин седемдесет и три лева и деветдесет и шест ст.

), както и по 5 лева, представляващи ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

- потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част.

ІІ. По доводите за съществени процесуални нарушения.

Оплакванията за нарушение на процесуалните правила поради пороци в оценъчната дейност на съда, довели до неправилни изводи за авторството и механизма на данъчните престъпления, са неоснователни.

Апелативният съд, с оглед направените пред него възражения и изпълнявайки задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата 4 по делото, е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което са приобщени заключения на съдебно - счетоводна експертиза и съдебно - почеркова експертиза, като е направил верни изводи по фактите. Съпоставил ги е с показанията на разпитаните пред първия съд свидетелски показания и със събраните писмени доказателства и с основание е счел, за разлика от становището на първия съд, че по делото са налице достатъчно доказателствени източници, които еднопосочно указват на извода, че подсъдимият Х. е автор на инкриминираните му престъпления по чл. 255, ал. 3 от НК.

Специално внимание е обърнато и на показанията на св. В. К. В.И. и В. Л., които с основание са поставени в основата на осъдителните изводи. Дадената им оценка за достоверност се оспорва от защитата с доводи за това, че неправилно съдът е използвал показанията им на досъдебното производство, независимо от отричането на показанията им в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и при наличието на данни, че показанията им на досъдебното производство са „..били свързани с упражнено върху тях внушение и принуда за даване на „правилните показания от разследващия екип на ГДБОП“.