Решение № 54 от 06.03.2020, Районен съд - Айтос

Р Е Ш Е Н И Е

№ 06.03.2019 г. гр.Айтос

В ИМЕТО НА НАРОДА

АЙТОСКИ РАЙОНЕН

СЪД

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

Районен съдия: Таня Спасова секретар Росица Марковска като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1154 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищец по делото е „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. З.Ц. от САК със съдебен адрес ***, против А.А.А. с ЕГН ********** ***.

Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 598/2019 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че вземането произтича от договор за мобилни услуги № ********* от 19.10.2016 г., по който са издадени фактура № ********** от 05.09.2017 г. и фактура № ********** от 05.10.2017 г.

Общата стойност на вземанията по фактурите възлиза на 120, 24 лева. Счита се, че изискуемостта на вземанията е настъпила, поради което въз основа на заявление по чл.410 от ГПК са претендирани по ч.гр.д. № 598/2019 г. на РС-Айтос. С оглед указанията по ч.гр.д. № 598/2019 г. на РС-Айтос се предявява настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед.

В срока за отговор е постъпил отговор по исковата молба, наименован «молба» с вх. № 112 от 08.01.2020 г., с който се иска прекратяване на производството по делото поради заплащане на цялата сума. Представя се вносен документ за сумата от 530, 25 лева.

Ответникът се явява в първото съдебно заседание, като не оспорва задължението към ищцовото дружество.

Като съобрази твърденията и възраженията на страните въз основа на доказателствата по делото от фактическа и правна страна съдът намира следното:

Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена с законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 598/2019 г. на РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.

С исковата молба са представени също така преписи от фактурите за процесния период. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника и в съдебно заседание същият признава наличие на вземане на ищцовото дружество, за което представя доказателства, че е платено. Неоспореният платежен документ удостоверява плащане на вземането и разноските, присъдени по ч.гр.д. № 598/2019 г. на РС-Айтос. Въз основа на събраните писмени доказателства - преписи от фактури и документи за плащане се установява по безспорен начин съществуването на вземане, което понастоящем е погасено – факт, който съдът следва да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно т. 9. ТР № 4/2013, ВКС, ОСГТК в производството по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, каквато не е настоящата хипотеза. Ето защо и въз основа на изложеното исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, той дължи съдебно деловодни разноски в исковото производство в размер на 360 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса.

С оглед изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. З.Ц. от САК със съдебен адрес ***, против А.А.А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено съществуването на вземане, за което е издадена заповед № 320 от 20.06.2019 г. по ч.гр.д. № 598/2019 г. на РС-Айтос, за сумата от 120, 24 лева, съставляващо задължение по договор за мобилни услуги № ********* от 19.10.2016 г. и издадени въз основа на него фактури № ********** от 05.09.2017 г. и № ********** от 05.10.2017 г., ведно със законната лихва от 18.06.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА

А.А.А. с ЕГН ********** ***, да плати на „Теленор

България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. З.Ц. от САК със съдебен адрес ***, съдебно деловодни разноски в размер на 385 лева в исковото производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :