Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22 от 12.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 689/2022
Вид
Определение № 22
Подписан
12.01.2023
В сила
12.01.2023
Състав
Десислава Ангелова Ралинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.216, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.286, ал. 1 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Пазарджик, 12.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20225200100689 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Образувано е по повод предявен иск от Б. В. Л., с ЕГН ********** от село Е. общ.П. ул.“Обект Е.“ №, със съдебен адрес гр.П. ул.“С. Ф.“ № адв.Р. К., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор И. Г., по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди и общо 2760 лева имуществени вреди, представляващи заплатени адв.хонорари за правна помощ.

Твърди се в исковата молба, се че по жалба от П. С. К. до РП Панагюрище, се твърдяло, че ищецът го бил набедил в извършване на престъпление, и било образувано ДП №23/2019г. по описа на РУ Панагюрище. С Постановление от 20.05.2019г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.286, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Непосредствено след привличането, бил разпитван в посоченото качество, а по-късно било повдигнато обвинение с обвинителен акт по прокурорска преписка №1066/2018г. на РП Панагюрище и образувано НОХД №205/2019г. по описа на РС гр.Панагюрище. В четири поредни съдебни заседания по горното дело, проведени на 23.10.2019г.; 16.01.2020г.;

02.07.2020г. и 02.09.2020г. били събирани доказателства.

Съдът се произнесъл с присъда №260000/02.09.2020г. и бил признат за виновен и на основание чл.286, ал. 1 от НК бил осъден на лишаване от свобода за срок от 12 месеца. По делото, бил назначен за служебен защитник, адв.В.Н. В., който се отказал от защитата на ищеца и тя била поета от адв.Р. К. от АК Пазарджик също като служебен защитник.

Сочи се, че в законния срок обжалвал присъдата и било образувано ВНОХД №651/2020г. по описа на ПОС, по което дело защитата била поета от адв.К., за което вече като договорен адвокат му заплатил поискания от него адвокатски хонорар в размер на 1860лв. Съдът насрочил съдебно заседание, което се провело на 02.02.2021г., а с решение №60726/23.02.2021г. наказателният състав отменил присъда 1

№26/02.09.2020г. по НОХД №205/2019г. по описа на PC Панагюрище и върнал делото за разглеждане от друг съдебен състав, като в PC Панагюрище било образувано н.о.х.д.

№62/2021г. и било насрочено разпоредително заседание на 19.05.2021г., което завършило с определение, въз основа на което НОХД №62/2021г. било прекратено и делото върнато в РП Пазарджик, ТО Панагюрище за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Ищецът твърди, че на 17.06.2021г. бил призован в окръжен следствен отдел при ОП Пазарджик и привлечен като обвиняем по досъдебно производство №40/2021г. по описа на ОСлО Пазарджик от следовател В. в присъствието на упълномощения от него защитник адв.К. с договор за правна помощ №4568/17.06.2021 г./за което бил заплатил сумата от 700лв./. Обвинението отново било по чл.286, ал. 1 от НК. Твърди, че бил разпитван от следователя в присъствието на адвоката му. Районният прокурор отново внесъл обвинителен акт по прокурорска преписка №1066/2018г. на РП Панагюрище по описа на РП Пазарджик, ТО Панагюрище по досъдебно производство /сл.д./ №40/2021г. по описа на окръжен следствено отдел при ОП Пазарджик и било образувано НОХД№ 135/2021година.

Съдът постановил определение, с което прекратил съдебното производство и върнал делото на РП Пазарджик, ТО Панагюрище за отстраняване на допуснати пропуски.

Последвал нов обвинителен акт по прокурорска преписка №1066/2018г. на РП Панагюрище по описа на РП Пазарджик, ТО Панагюрище по досъдебно производство /сл.д./ №40/2021г. по описа на окръжен следствено отдел при ОП Пазарджик, отново със същото обвинение по чл.286, ал. 1 от НК.

В съда било образувано НОХД№160/2021 г. с председател на съдебния състав съдия П.Били проведени съдебни заседания на 28.09.2021г.; 24.11.2021г. и на 09.03.2022г., като в тази връзка бяха изготвени съответните съдебни протоколи. По делото защитник бил адв.К., упълномощен с договор за правна помощ №7823/28.09.2021г.

Съдебният процес приключил с Присъда №3/09.03.2022г., с която бил обявен за невинен по повдигнатото обвинение.

Присъдата била протестирана от РП Панагюрище и било образувано ВНОХД №241/2022г. по описа на ПОС. Същият насрочи съдебно заседание на 27.06.2022г.

Поради липса на средства, се наложило да се защитавам сам ищецът. С Решение №84/08.07.2022г. наказателният съдебен състав потвърдил Присъда №3/09.03.2022г., постановена по НОХД №160/2021г. на P C Панагюрище, с която бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

Ищецът сочи, че от депозирането на жалбата в РП Панагюрище на 19.11.2018г., по която било образувана преписка на РП Панагюрище №1066/2018г., съответно привлечен като обвиняем на 20.05.2019г., до потвърждаване на оправдателната присъда на 27.06.2022г., били изминали 3 години и 1 месец. Това е времето, през което не знаел за проявената гражданска позиция от негова страна да възроптае срещу лъжесвидетелстване от служител на полицията. Тогава разбрал израза, употребяван от хората „Не съм нито на небето, нито на земята.“ Сочи, че в пубертета и неразумната си 2 младост допуснал грешки, за които получил осъдителна ефективна присъда и найрадостния ден в живота му бил денят, в който бил пуснат на свобода. Твъди се, че целият преживян ужас в затвора го връхлетял отново с пълна сила, осъзнавайки, че съдът би могъл да постанови осъдителна присъда. Противно на убежденията на адвоката му, че няма доказателства на базата на които да бъде осъден, съмнението в непрекъснато зреело. Когато чул осъдителната присъда по НОХД №205/2019г. на РС Павагюрище, сякаш целият му свят се срутил, а разумът му отказвал да приеме реалността.

Твърди, че до съдебното заседание в Окръжен съд Пазарджик нямал спомен как е минало времето. Имал чувството, че съдебния състав в гр.Пазарджик недоумява за какво е толкова притеснен, при наличието на множество процесуални грешки, допуснати от съдебния състав. Сочи, че след множество извършени спрямо него съдопроизводствени действия - ново привличане като обвиняем, проведени съдебни заседания и повторни разпити на свидетели преживял стрес и множество безсънни нощи.

Твърди ,че претърпял имуществени и неимуществени вреди, които били в причинно-следствена връзка с реализираното спрямо него наказателно преследване.

Имуществените вреди, се изразявали в следното: заплатения адвокатски хонорар по в.н.о.х.д. №561/2020г. по договор за правна помощ №3182/01.02.2021г. в размер на 1860лв.; по договор за правна помощ №4568/17.06.2021г. по следствено дело №40/2021г. сумата от 700лв.; по н.о.х.д. №160/2021г. по договор за правна помощ №7823/28.09.2021г. сумата от 200лв.

Ищецът е изложил съображения, че неимуществените вреди се изразявали в причинения му стрес от привличането му като обвиняем за първи път на 20.05.2019г., последвалия внесен обвинителен акт в ПРС на 10.09.2019г., четирите на брой съдебни заседания, проведени по НОХД №205/2019г.и последвалата осъдителна присъда, така също целия процес по обжалването на присъдата, отмяната й от ОС Пазарджик, прекратяване на две съдебни производства по НОХД №62/2021г. и НОХД №135/2021г., новото привличане като обвиняем на 17.06.2021г. и последвалия след това пореден обвинителен акт, произнесената оправдателна присъда по НОХД №160/2022г. и потвърждаването от въззивната инстанция. Всяко едно от тези процесуални действия, бил преживял и изстрадал тежко.

Сочи, че освен преживения стрес, постоянно изпитвал притеснения и безпокойство, вероятно присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Това безпокойство и притеснение се отразявало и на работата му. Работодателите му изпитвали недоверие към него, породено от постоянно получаващите се призовки по различни досъдебни и наказателни производства и явяването по тях. Недоверието нараствало и след определено време, когато имало възможност, го освобождавали от работа.Сочи, че продължаващата неяснота в живота му за утрешния ден го депресирала и пречела да се установи трайно на постоянно работно място, респ. и да реализира желанието си да създаде семейство като нормалните хора.

Сочи се, че независимо от ниската фактическа и правна сложност на повдигнатото обвинение, незаконното наказателно производство продължило 3 години и 1 месец, в който срок бил с наложена мярка за неотклонение „подписка“, а до привличането му като обвиняем, в определени сезони от годината работел във Ф., 3 което му позволявало да получава възнаграждение за положения от труд, съответстващо на трудовото възнаграждение, получавано в страна с два пъти по-висок стандарт и заплащане, спрямо заплащането в Б.

Твърди се, че през 3 години и 1 месец, в резултат на наложената мярка за неотклонение, преустановил контактите, които имал и които му давали възможност от една страна да се обогатява чисто емоционално, а от друга страна да се установи трайно на работа във Ф. в хотелиерския бизнес.Този период от 3 години и 1 месец излизал извън рамките на разумния срок за такъв вид производство.

В резултат на произнесената присъда по НОХД №205/2019г. на 02.09.2020г. до решението на Окръжен съд Пазарджик от 08.06.2022г. около година и половина бил с ефективна осъдителна присъда, която мащар и да не била влязла в сила му носела безпокойство, че може да попадне в затвора.

Във връзка с изложеното се моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да му заплати обезщетения за

1.Имуществени вреди в размер на 2760лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар по договори за правна помощ:

-по ВНОХД №561/2020г. с договор за правна помощ №3182 от 01.02.2021г. в размер на 1860лв.;

-по следствено дело №40/2021г с договор за правна помощ №4568 от 17.06.2021г. в размер на 700лв.;

-по НОХД №160/2021г. с договор за правна помощ №7823 от 28.09. 2021г. в размер на 200лв.

2.Неимуществени вреди в размер на 26 000лв., изразяващи се в: -преживян стрес от няколкократното привличане като обвиняем, двукратните разпити в, участието в 9 съдебни заседания;

-Изпитването на постоянно безпокойство и притеснение от наложената ми мярка за неотклонение и чисто емоционалното усещане, че правото на придвижване е ограничено, промяна на обичайния начин на живот, преустановяване на работата във Ф. и контактите с приятелите му там.

-Невъзможността да се установи на постоянна работа поради недоверието, което се внушавало на работодателите му от честото призоваване и явяване в полиция, следствие и съд;

-Невъзможността да установи трайна връзка за реализирането на желанието да имам нормално семейство поради обстоятелството, че е бил следствен, а в последствие и човек, осъден на ефективно лишаване от свобода за срок от 12 месеца;

- изпитването на депресивно състояние за около година и половина в резултат на произнесената ефективна присъда по НОХД №205/2019г. на 02.09.2020г. до решението на Окръжен съд Пазарджик от 08.06.2022г.;

Претендира се и за законната лихва върху обезщетениято, считано от датата на влизането в сила на оправдателната присъда- 08.07.2022г., до окончателното изплащане.

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

4

Към исковата молба са приложени писмени доказателства описани в раздел „Доказателства” на същата.

Моли се да бъде изискано и приложено за послужване по настоящото дело н.о.х.д.№205/2019г., ведно със свързаните с него дела №62/2021г., №135/2021г. и №160/2021г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБългария чрез представител от страна на ОП-Пазарджик, прокурор С. П.

Становището е, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.

Възразява се, че не са налице твърдените неимуществени вреди настъпили за ищеца от действия на Прокуратурата на РБългария, които се сочат в исковата молба.

Вредите били недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария. Оспорват се всички твърдения за причинени вреди, които били в тежест на ищеца да ги докаже.