Решение № 16 от 10.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500012 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК във вр. чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№7261/23.07.2024 г., подадена от И. Г. А., чрез адв. С.П., с характер на въззивна жалба, уточнена с последваща Молба вх.№7279/24.07.2024 г., подадена от И. Г. А., чрез адв. С.П., против Решение №301/10.07.2024 г., постановено по в.гр.д.№462/2024 г. на ОС – Х., поправено по реда на чл.247 от ГПК с влязло в сила Решение №484/27.11.2024 г., постановено по същото дело, в частта, с която е оставена без уважение подадената от него, в качеството на присъединен взискател, жалба вх.№6345/13.02.2024 г., против Постановление от 17.01.2024 г. за разпределение на суми по изп.д.№************* по описа на ЧСИ З.З., с рег.№***, с район на действие Окръжен съд Х.. Релевирани са оплаквания, че в състава на съда, постановил обжалвания съдебен акт, е участвал съдиядокладчик, за когото са налице предпоставки за отвод на основание чл.22, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК, тъй като същия е участвал в състава, който е постановил и Решение №449/26.10.2015 г. по в.гр.д.№495/2015 г. по описа на ХОС, тъй като едно и също лице – Г. Д. Г., участва като ответник и по двете дела. Присъдената в полза на Г. Д. Г. сума с Решението по посоченото в.гр.д.№495/2015 г. е служебно известна на съдията-докладчик, тъй като същият той е постановил този акт, но при постановяването на обжалваното решение не е направил съпоставка между действително присъдената сума и разпределената от ЧСИ сума в полза на взискателя Г. Д. Г.. Видно от приложения изпълнителен лист, издаден на взискателя по посоченото в.гр.д.№495/2015 г. на ХОС, общият размер на присъдените на Г. Д. Г. разноски, 1 в качеството на ищец по предявеният от него Павлов иск, е 2 695,18 лв., а с обжалваното разпределение ЧСИ му е разпределил сумата от 26 000 лв. Павловият иск не е паричен иск, а негов предмет е обявяването за недействителни спрямо кредитора Г. Д. Г. сделките, сключени от длъжника с дружеството – приобретател „А.-**“ЕООД, като изпълнителният лист в полза на ищеца по Павловия иск е издаден само за сумата 2 695,18 лв., представляваща присъдени в полза на ищеца разноски по делото и обезпечителното производство. На това основание разпределението на по-голям по размер сума в полза на взискателя се явява недопустимо. Наред с това се поддържа оплакване, че ЧСИ не е имал право да насочва изпълнението срещу новообразуваните имоти в резултат от проведеното делбено производство, тъй като делбеното производство се е развило между несобственика А. И., и действителния съсобственик на „А.-**“ЕООД – Д.. Тъй като в делбата не е участвал единия от съсобствениците – „А.-**“ЕООД, се поддържа, че същата е нищожна. В резултат от провеждането на делбеното производство са били създадени нови обекти на собственост, които са различни от съществувалите преди съсобствени имоти. Съдебният изпълнител е приел, че новосъздадените в резултат на делбата имоти са идентични с тези – предмет на Павловия иск, и е насочил изпълнението към тях, като е вписал възбрана върху чужд имот след придобиването му от новите собственици. Индивидуализирането на имота, предмет на публичната продан, следва да бъде сторено от взискателя, който все още не е сторил това.

Заявява се, че не се оспорва правото на взискателя да получи преимуществено присъдените по Павловия иск разноски, както и тези, направени по изпълнителното дело, доколкото те са свързани с извършените изпълнителни действия, но извършеното от ЧСИ разпределение е в противоречие със закона. Настоява се за обезсилване на обжалвания съдебен акт, а при условията на евентуалност – за неговата отмЯ., и извършване на ново разпределение, при което в полза на взискателя се присъдят само присъдените разноски по представения ИЛ, както и тези по изпълнителното дело, направени във връзка с осъществяване на конкретното изпълнително действие. Заявява се претенция за присъждане в полза на жалбоподателя на съдебните и деловодни разноски, направени в настоящото производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.463, ал.2 от ГПК във вр. Чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.2100 от приложеното изпълнително дело, и е редовна от външна страна, поради което подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№8381/04.09.2024 г., подаден от Г. Д. Г., чрез адв. Я. С.-С., надлежно упълномощена с пълномощно на л.1569 от приложеното изпълнително дело /т.4/. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Неоснователни и неконкретизирани са оплакванията за недопустимост на съдебния акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че оплакванията относно индивидуализацията на имотите са неоснователни – по изпълнителното дело са налице доказателства за идентичността на имотите с имота – собственост на длъжника по делото, 2 който е бил възбранен при образуване на изпълнителното дело. Последващите разпоредителни действия с него са непротивопоставими на взискателя, вписал възбраната.

ЧСИ правилно е определил сумите за разноски, пропорционалната такса и простите такси от ТТРЗЧСИ, държавните такси и разноски, и е взел предвид авансово платените от първоначалния взискател такси и разноски, както и платените разноски по предявения от него иск по чл.135 от ЗЗД. Правилно са включени вземанията на първоначалния взискател в т.5 в размер на 23 821,99 лв., а останалата сума за разпределение в размер на 36 073,56 лв. е разпределена в полза на собствениците на недвижимите имоти. Не е налице допуснато от ЧСИ нарушение при определяне на кръга на взискателите, размера на вземанията и съответните привилегии. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски.

В срока по чл.176, ал.1 от ГПК насрещните страни –А. И., М. Я., П. Я., и ТД на Н.-П., офис Х., и О. М.б. не са се възползвали от възможността да депозират отговори на въззивната жалба.

Извън срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№8937/24.09.2024 г., депозиран от О. М.б., чрез юрк. А.К., надлежно упълномощена с приложено пълномощно. С отговора не е изразено становище по съществото на спора, а се сочи размер на задълженията на длъжника А. И., на дружеството „А.-**“ЕООД и на И. Г. А., към О. М.б., към датата 17.09.2024 г. Представят се справки за неплатените задължения на длъжника А. И. и на „А.**“ЕООД към 17.09.2024 г.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд в допустимо производство, образувано по депозирана в срок и от процесуално легитимирана страна жалба срещу постановление за разпределение по изпълнително дело, с участието на легитимираните страни, поради което е допустим. По правилността на съдебният акт съдът се произнася съобразно указанията, дадени с т.1 от ТР №2/22.11.2022 г. по тълк.д.№2/2021 г. на ОСГТК на ВКС - в границите на релевираните оплаквания, като служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели, и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

В конкретния случай, производството е било образувано по две жалби срещу Постановление от 17.01.2024 г. по изп.д.№************ на ЧСИ З.З., с рег.№*** на КЧСИ, за извършване на разпределение на предложената цена от 66 559,99 лв., от присъединения взискател И. Г. А., обявен за купувач на недвижимите имоти, изнесени на публична продан, проведена в периода от 04.11.2023 г. до 04.12.2023 г. – жалба вх.№6263/12.02.2024 г. на длъжника А. И., и Частна жалба вх.№6345/13.02.2024 г. /с характер на жалба/, подадена от присъединения взискател И. Г. А., чрез адв. С.П.. С постановеното Решение №301/10.07.2024 г. по в.гр.д.№462/2024 г. на ОС-Х. и двете жалби са оставени без уважение. Така постановеното решение е обжалвано само от жалбоподателя И. Г. А., като решението в 3 частта му по жалбата на длъжника е влязло в сила, като необжалвано.

С депозирана жалба срещу разпределението взискателят И. Г. А. е релевирал оплаквания за неправилност на извода на съдебния изпълнител, че първоначалният взискател Г. Д. Г. е привилегирован кредитор, само поради водения от него иск по чл.135 от ЗЗД срещу длъжника и „А.-**“ЕООД, при това за съвсем други имоти, различни от изнесените на публичната продан. По отношение на продадената на публичната продан двуетажна сграда се поддържа, че липсват наложени обезпечения, според жалбоподателя тя не е била предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, поради което за сумата от 53 040 лв., получена от продажбата й, не е налице привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД за този взискател, и тя би следвало да се разпредели по общия ред. Сочи се, че решението по предявения Павлов иск, постановено по гр.д.№3512/2013 г. на РС – Х., е влязло в сила на 24.03.2016 г. С последващ договор за съдебна делба по гр.д.№91/2019 г. длъжникът по делото е разделил два от своите наследствени имоти със съсобственика си Д. Д., като са създадени два нови обекта на собственост, които се поддържа, че не са обхванати от формираната СПН по Павловия иск.

След извършване на делбата, на 09.09.2022 г. е осъществено прехвърляне на имотите от длъжника на присъединения взискател И. Г. А., а на 08.11.2022 г. е осъществено прехвърляне на имотите от И. А. на М. и П. Я.и. Поддържа се, че незаконосъобразно съдебният изпълнител е разпоредил сумата, останала след удовлетворяването на вземането на първоначалния взискател, да бъде преведена по банкова сметка на последните собственици на имота – М. и П. Я.и. Според жалбоподателя, съдебният изпълнител няма правомощия да извърши преценката дали е налице идентичност на имотите, изнесени на публична продан, с тези, които са били предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, като с това той действа като съд, произнасяйки се по правен спор между страните по изпълнителното дело. Настоява за отмЯ. на извършеното разпределение и за извършване на ново разпределение, съобразно правилата на чл.136 ЗЗД и чл.495 ГПК.

С Отговор на частна жалба вх.№21280/30.05.2024 г, депозиран от първоначалния взискател Г. Д. Г., чрез адв. А.А., оспорва жалбата, като неоснователна. Подробно излага обстоятелства, настъпили в периода от образуването на изпълнителното дело до изнасянето на имотите на публична продан, за неколкократно разделяне на имота на длъжника от налагане на възбраната от съдебния изпълнител на 19.11.2013 г. върху УПИ ***-*** с площ 3620 кв.м., и последователното му трансформиране до изнесените на публична продан имоти, чиято предложена продажна цена е разпределена с обжалваното постановление на ЧСИ. Поддържа се, че идентичността на продадения имот с възбранения в полза на първоначалния взискател е установена. Настоява за оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на разпределението, като законосъобразно.

Във връзка с така релевираните оплаквания и възражения, от правна страна съдът съобразява следното:

Разпределението, уредено в чл.260 и в чл.295 от ГПК, е едно, но се извършва в два различни момента, за да удовлетвори различни нужди, в зависимост от обстоятелството дали за купувач на публичната продан е обявено трето лице за изпълнителния процес, или някой от 4 конституираните в същото изпълнително производство взискатели /първоначален и присъединени по право или по тяхна молба/. Съгласно чл. 460 ГПК, разпределението се изготвя след внасянето на дължимата сума по постановлението за възлагане. Поредността е: постановление за възлагане, внасяне на сумата, разпределение. Съгласно чл.