Решение № 1036 от 23.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Перник, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720102064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Й. В. Л. ЕГН ********** гр.****** ул.Й.****** № ** и чрез адв.С. Д. гр.****** ул.******** ***** */** срещу Община Перник, с БУЛСТАТ: 000386751, с която се иска ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки, страдания и стрес, причинени от инцидент – спъване и падане,от неравност на настилката, образувана от вдлъбнатина в асфалтовото покритие, настъпил на 21.09.2022 г. в гр. ******, на ул.“***** ******* №**, довели до счупване на левия крак, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 21.09.2022 г., до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че :

Претендираната сума от 25000 лева, представлява обезщетение за неимуществени вреди (физически болки и страдания), -от падане на 21.09.2022 на улицата поради неравност на пътя, вследствие на което ищцата е получила увреждане- „полифрагментна диафизарна фрактура на фибулата в проксимална трета, без осъществена дислокация на фрагментите“ и е последвало лечение в домашни условия при постелен режим, носене на гипсов крачол , с остатъчен ефект – болки, оток и движения в ограничен обем, Претендира и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска 21.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

1

В исковата молба се посочва, че на посочената дата в гр. Перник, ищцата се е движела по улицата на която живее – гр.****** ул.“****** *******“, където поради неравност на пътя пада – вдлъбнато асфалтово покритие – и е получила горните увреждания.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които моли да бъдат приети. Допуснати са до разпит 2 свидетели , които в о.з. са дали данни, с оглед установяване на фактите, изложени в исковата молба.

Приета по делото е съдебно – медицинска експертиза с вещо лице Д-р А. П.

Община Перник е подала отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, с която оспорва основателността на искаСчита иска за прекомерно завишен по размер По тяхно искане по чл.176 ГПК- ищцата се е явила лично в о.з. и е отговорила на посочения в отговора въпрос-стр.3 от отговора Допусната им е била допълнителна задача по СМЕ

Претендират разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По фактическата обстановка са установени времето, мястото и механизма на увреждането.

По тези въпроси съдът прави преглед както на писмените доказателства, така и на наличните гласни доказателства при формиране на правните си изводи по делото.

На следващо място от извършената и приета СМЕ и представената по делото медицинска документация се установява, че ищцата е получила счупване на левия крак, от което той започва да оттича и на другия ден я откарват в МБАЛ гр.Перник, където правят рентгенография и се установява фрактура, като кракът е гипсиран до тазобедрената става.

Увреждането е настъпило в резултат от т.нар. стъпване накриво, като естеството на травмата предполага същата да е причинена по механизма, описан в исковата молба.

От експертизата се установява, че при ищцата е предприето консервативно лечение – поставяне на гипсова имобилизация на ляв крак за период от 35-40 дни.Доколкото нямало последващи усложнения възстановителният период продължил с нормална продължителност за травма от процесния вид.

През този период пострадалата е изпитвала болки и страдания с поголям интензитет в началото, като впоследствие същите започнали да отслабват. Провеждана е рехабилитация, като е установено, че няма трайни 2 последици от травмата, засягащи общото здравословно състояние на ищцата.

С оглед давността на травмата и проведеното лечение, може да се приеме, че към настоящия момент, лечението на полученото увреждане е завършило. На последно място от експертизата се установява и че не са налице козметични дефекти от получената травма.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, тъй като експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството.

Медицинската експертизата кореспондира с приложената по делото медиценска документация, която не е оспорена от страните в производството.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове за неимуществени вреди са осъдителни искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки, страдания и неудобства – резултат от инцидент: спъване и падане на ищцата, настъпило на 21.09.2022 г в гр.

Перник, на пътното платно на ул.“****** *******“, при пресичане, след ходене на пазар, като левият крак попада във вдлъбнатина на асфалтовото покритие- образувало неравност, като ищцата чупи ляв крак, ведно със законната лихва върху така претендираната сума, считано от датата на увреждането , до окончателното й изплащане.

Предвид оспорванията в отговора на исковата молба настоящият състав намира, че по делото са налице два основни спорни въпроса – относно предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната община и относно размера на обезщетението с оглед критерия за справедливост по чл.

52 от ЗЗД.

Следва да бъде обсъдено за пълнота и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

По отношение на първия въпрос : разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чужди деяния (действия или бездействия), с които е причинено пряко деликтно увреждане.

Когато вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при или по повод извършването на възложена работа, правният субект, който е възложил работата, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност.

Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица като не е необходимо да се установява виновно поведение на възложителя.

В тази връзка и с оглед общото правило на чл. 45 от ЗЗД съдът намира, че основателността на предявения иск се обуславя от наличието на следните предпоставки:

3

-възлагане на работа от ответника, деяние (действие или бездействие) на натоварените с работата лица при или по повод изпълнението на тази работа, -вреда за ищеца по исковете,

-причинна връзка между деянието и вредата и

-вина на натовареното с работата лице. Вината на последното се предполага, а останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от ищеца.

На следващо място следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата - в задължение на общината е възложено изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища на нейна територия.

От легалната дефиниция на понятието „път“ в т. 1 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗП като ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци пък следва изводът, че тротоарът и пътното платно представляват части от пътя – като поначало тротоарът е отреден за движението на пешеходци, а платното – за движението на превозни средства.

В настоящия случай по делото не се спори, че пътят /пътно платно и тротоари/ на ул.“****** *******“ където ищцата живее и където е претърпяла процесния инцидент, е общинска собственост и именно Общината има законово установеното задължение да осъществява адекватната му поддръжка.

По делото не се спори и че ищцата действително е претърпяла инцидента, докато се е придвижвала по пътното платно на ул.****** *******“ на която живее и минава ежедневно.

От събраните по делото доказателства /свидетелски показания/ категорично се установява, че този участък е бил в лошо състояние и именно неизпълненото от общината задължение да поддържа тротоарите на общинския път в годно за придвижване състояние.

На следващо място по делото не се спори, а и от свидетелските показания се установява, че самото пътно платно в процесния участък също е било в увредено състояние – поради наличие на предходен ИЗКОП / заради ВиК или газта/ некачествено запълнен. С оглед големината на същия и като съобрази възрастта на ищцата, съдът не може да сподели възражението на процесуалния представител на ответника, че пострадалата е следвало да прескочи опасния участък.

В тази връзка следва да се отбележи, че от ангажираните от общината докаазтелства се установява, че в крайна сметка,процесният участък е бил увреден от отдавна, по-късно обаче, след като е настъпил процесният инцидент, ответникът не е предприел мерки по обезпечаване безопасността на участъка – нито е потърсил изпълнение на задължението на третото лице помагач, нито са предприети други действия по възстановяване на участъка.

С оглед гореизложеното съдът счита, че по делото са доказани 4 елементите на фактическия състав, който обуславя ангажиране на гаранционно-обезпечитeлната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители по реда на чл.

49 ЗЗД като възраженията в тази връзка са неоснователни.

Посоченият извод следва от обстоятелството, поведението на общинската администрация е довело от една страна до това поначало ищцата да пресича платното, което е било в лошо състояние, доколкото това е улица, по която минават много хора от квартала, и общината не е потърсила изпълнение от третото лице на задължението му да възстанови с асфалт участъка, нито сама е предприела действия в тази връзка, като това състояние на пътя е станало константно.

Неоснователно е в частност и възражението на ответната Община за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Това е така, доколкото, не е можело да се очаква от ищцата да предвиди, че вдлъбнатия в асфалта участък предвид неговия размер, възрастта на ищцата и при наличие на постоянно движение, ще доведе до този резултат.

На последно място неоснователно е и възражението на общината за липса на причинно следствена връзка между претърпените от ищцата увреждания и падането, доколкото вещото лице по СМЕ е категорично, че установените с експертизата увреждания отговарят да са причинени именно по начина, описан в исковата молба, като липсват допълнителни обстоятелства, които да са способствали за влошаване здравословното състояние на пострадалата.

По отношение на втория въпрос неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които принципно не биха могли да бъдат възстановени, но предвиденото в закона обезщетение следва да бъде определено по справедливост от съда съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД.

В този смисъл при формиране на изводите си относно размера на това обезщетение решаващият състав отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, то се определя от съда по справедливост. Посоченият критерий е предмет на разглеждане и в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС.

Съгласно последното понятието „справедливост“ не представлява абстрактна категория, а предполага преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

В настоящия случай при формиране на изводите си относно този размер съдът на първо място взе предвид приетата по делото СМЕ с вещо лице Др А. П.:

Съгласно същата в резултат от падането ищцата е получила:

„полифрагментна диафизарна фрактура на фибулата в проксимална трета, без осъществена дислокация на фрагментите“ и е последвало лечение в домашни условия при постелен режим, носене на гипсов крачол , с остатъчен ефект – болки, оток и движения в ограничен обем