Определение № 1482 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. Варна, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20263100500438 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод депозирана частна жалба вх. №

106764/23.12.2025 г. по описа на ВРС от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, чрез процесуален представител – адв. М., срещу определение № 17377/11.12.2025 г., постановено по ГД № 14533/2024 г. по описа на ВРС, с което е изменено решение № 3507 от 09.10.2025 г., постановено по ГД № 14533/2024 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като е намалил, дължимите от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, в полза на В. К. В., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение само за разликата от 480 лева с ДДС до 300 лева с ДДС и в резултат на това и общо присъдените разноски са намалени от 888,15 лв.

/осемстотин осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/ само на 708.15 лева /седемстотин и осем лева и петнадесет стотинки/, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В жалбата е посочено, че с горепосоченото определение на първоинстанционния съд е уважена частично подадената от дружеството молба по чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде намален размерът на присъдените разноски, сторени за адвокатско възнаграждение, поради което жалбата е насочена в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 24 лв. до 300 лв. с ДДС като незаконосъобразно. Жалбоподателят излага, че намаленият размер на адвокатското възнаграждение надхвърля три пъти размера на предявения частичен иск. Посочва, че производството пред ВРС е второ поред с предявен частичен иск, като изготвената искова молба по настоящото дело е идентична на тази, подадена по ГД № 4816/2023 г. по описа на ВРС. Поддържа, че целта на процесуалния представител на ищеца е да получи лична изгода чрез 1 заплащането на адвокатско възнаграждение за предявяването на поредица от частични искове. Излага допълнителни доводи в подкрепа на изложеното становище. Моли за отмяна на определението в обжалваната част, както и за постановяването на ново, с което да бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лв. с ДДС на 24 лв. с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – В. К. В. чрез процесуален представител, с който оспорва подадената частна жалба. Възразява срещу наведените от жалбоподателя оплаквания, като ги намира за неоснователни. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК е правилно и присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са съобразени с фактическата и правната сложност на делото. Излага допълнителни съображения, съгласно които моли подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК. Подадена е от страна с правен интерес от обжалване и отговаря на изискванията, предвидени в чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Производството по ГД № 14533/2024 г. по описа на ВРС е образувано на 18.11.2024 г. по предявен от В. К. В. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ за присъждане на сумата от 100 лв., представляваща частичен иск от общо 4957.11 лв., за заплащане на застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на среден ляв панел, лайсна в среден ляв панел, лява колона долна част, лайсна в лява колона и лайсна в предна лява врата на собствения му товарен автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, рег. № В ... причинени в резултат на претърпяно на 14.06.2022 г. пътнотранспортно произшествие, реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК“, рег. № ..., застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът е поискал спиране на производството, тъй като между същите страни и на същото основание е било налице по – рано заведено ГД № 4816/2023 г. по описа на ВРС, което е било висящо.

Първоинстанционният съд с определение №1901/11.02.2025 г. е спрял производството, тъй като е констатирал, че действително е налице по – рано заведено дело под горепосочения номер, където е заявена претенция за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща частичен иск от 4957.11 лв. По – рано образуваното производство е приключило с влязло в сила на 09.04.2025 г. решение, с което е уважен частичният иск, като са присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв. с ДДС.

Впоследствие в производството по ГД № 14533/2024 г. по описа на ВРС е постановено решение № 3507 от 09.10.2025 г., с което е уважен предявеният частичен иск за сумата от 100 лв., както и с него са присъдени разноски за 2 адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Срещу така постановеното решение от ответника е подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, в резултат на която е постановено горепосоченото определение, с което решението е изменено, като е намален размерът на присъдените разноски, сторени за адвокатско възнаграждение, от 480 лв. с ДДС на 300 лв. с ДДС. Именно срещу това определение е подадена жалбата, с която е сезиран ВОС.

Съобразявайки обстоятелството, че в случая се касае за втори поред частичен иск, предявен с идентична искова молба, както и при положение, че преди приключване на второто производство е било налице влязло в сила съдебно решение, с което е уважен друг частичен иск в минимален размер (от 50 лв.), настоящият състав намира, че от страна на процесуалния представител на ищеца е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. В т. 2 на ТР № 3/22.04.2019 г. на ВКС по ТД № 3/2016 г., ОСГТК, е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Предвид обстоятелството, че производството по ГД № 14533/2024 г. по описа на ВРС е било възобновено след получаването на препис от влязлото в сила решение по ГД № 4816/2023 г. по описа на ВРС, с което е бил уважен първият по време предявен частичен иск, между страните вече са били установени със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти на спорното субективно материално право. Още в предходното производство ищецът е узнал стойността на претърпените от него имуществени вреди, въпреки което не е предприел съответните действия да увеличи размера на претенцията си.

Злоупотребата с право се изразява именно в това, че съзнателно, въпреки наличието на изготвени, изслушани и приети в две поредни граждански производства автотехнически експертизи, от които се установява размерът на вредите, претърпени в резултат на застрахователното събитие, процесуалният представител на ищеца не се ползва от установената в чл. 214 ГПК възможност за изменение на размера на предявения иск. Напротив, заведен е втори пореден частичен иск между същите страни и на същото основание, като отново е претендирано заплащането на адвокатски хонорар, който надвишава повече от четири пъти цената на иска. В настоящия случай се установява, че със завеждането на поредни частични искове (въпреки наличието на данни за действително претърпените имуществени вреди) се преследва противна на духа на процесуалния закон цел – облагодетелстване с разноски за адвокатско възнаграждение, които многократно превишават размера на цената на иска по делото.

По този начин се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба. В случаи, сходни на настоящия, не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение. Въпреки това, съдът е сезиран с частна жалба, с която е поискано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до 24 лв. с ДДС. Поради това обстоятелство обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която молбата за изменение в частта за разноските е 3 уважена, като същите са редуцирани само до размера на 300 лв. с ДДС, като бъде допуснато изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение и същите бъдат определени в размер на 24 лв. с ДДС, като сумите следва да бъдат превалутирани в евро.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 17377/11.12.2025 г., постановено по ГД № 14533/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която молбата за изменение в частта за разноските е уважена частично, като същите са редуцирани само до размера на 300 лв. с ДДС, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 3507/09.10.2025 г., постановено по ГД № 14533/2024 г. по описа на ВРС, като намалява дължимите от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, в полза на В. К. В., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение от 153.39 евро (300 лв.) с ДДС на 12.27 евро (24 лв.) с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4