Решение № 109 от 27.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20255300503204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. М. Б. против Решение № 376/11.10.2025г., пост. по гр.д.№299/2025, КРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против „Кредисимо“ ЕАД иск с пр. осн. чл.55 от ЗЗД за връщане като платена без основание на сумата общо от 2102,00лв., внесена на четири вноски, с превод чрез „ИЗИПЕЙ”АД, както следва – на 10.06.2020г. сумата от 181 лева, на 01.07.2020г. сумата от 181 лева; на 17.08.2020г. сумата от 195 лева и на 03.11.2020г. сумата от 1545 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2025г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят Е. М. Б. е останала недоволна от постановеното решение и поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че между страните е налице сключен договор за кредит, т.к. липсвал документ, подписан от нея, както и доказателства сумата по кредита да й е реално изплатена. Твърди, че е оспорила представената разписка от дружеството кредитор за извършено плащане и по делото нямало никакви доказателства сумата по договора да е предадена на кредитополучателя. Счита, че приетата СИЕ потвърждава това нейно твърдение. Поддържа, че мотивите на решението са вътрешно противоречиви, т.к. от една страна се основават за заключението на вещото лице, а от друга в същата експертиза е категорично прието, че не се установява предаването на заемната сума. При това положение няма как изпълнението от нейна страна на сумата 1 от 2102лв. да съставлява погашение по договор за кредит. Поради изложеното поддържа, че решението е необосновано и неправилно. Моли за отмяна на решението е за постановяване на ново, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Кредисимо“ ЕАД е подало отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че по делото се доказва сключването на договор за кредит в електронна форма, което се установява както от представената хартиена разпечатка на електронните изявления, така и от приетата по делото СТЕ. Твърди, че признава получаването на спорната сума, като поддържа, същата да съставлява изпълнение на задължение по договора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.

Очертаният във въззивната жалба предмет на въззивното производство е свързан с наличието на договорно правоотношение между страните, въз основа на което е извършено плащане на процесните суми. Страните не спорят по въпроса , че тези суми са изплатени от ищцата Б. на ответника „Кредисимо“ ЕАД, а единствено спорят по това има ли основание за извършеното плащане.

За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице сключен договор за кредит от разстояние, като се е позовал на приетата по делото експертиза. Поради това е стигнал до извода, че извършеното плащане е на договорно основание. По отношение на възражението за недействителност на договора е приел, че по делото липсват данни за предоставено обезпечение под формата на поръчителство, респ. че не е налице твърдението за наличие на неравноправни клаузи в договора. По тези съображения е отхвърлил иска.

От фактическа страна по делото се установява следното : Представен е договор за потребителски кредит № 2224070/27.04.2020г., със страни „Кредисимо“ ЕАД и Е.

М. Б., който не носи подписите на страните, т.к. е сключен от разстояние. Към същия е 2 приложен погасителен план и общи условия. Представена е разписка за извършено плащане на заемната сума от кредитора към кредитоискателя чрез системата ePay.bg от 27.04.2020г. в 09,35ч..

По делото е изготвена и приета СТЕ от в.л. Р. М., съгласно която е използвана интернет платформа за отпускане на кредити, спазени са всички стъпки, като са приети условията по договора, включително и Стандартния европейски формуляр, Общи условия. Експертизата установява, че сумата е усвоена, като в системата на кредитора е отразено, че сумата е усвоена като плащането е извършено на 27.04.2020г. в 09,35ч.

При тези данни по делото съдът намира за доказано, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние. Същият е сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние и отговаря на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР – сключен е между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. Правната същност и формата на електронното изявление са егламентирани в чл.3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, съгласно който електронен документ е „Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директира 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), а и в ал.2 – „писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление“. Електронното изявление пък представлява „словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.“ / чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП /. Електронното изявление може да бъде възпроизведено и на хартиен носител и да бъде представено като заверен препис / чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК/. В приетата по делото СТЕ е описана хронологията на действията в системата по повод регистрирания клиент с данните на ответника. В края е записано, че клиентът е потвърдил сключването на договора. Доколкото в договора е налице индивидуализация за вземанията, налице са и индивидуализиращи данни на ответника, а и най-вече в случая е налице и доказателство за превеждане на сумата чрез системата ePay.bg по сметка на името на Е. Б., то според съда е налице договор за кредит, както и доказателство за усвояване на заемната сума.

По отношение възражението за недействителност на договора се установява следното :

От съдържанието на договора за кредит се установява, че дружеството кредитор предоставя на кредитополучателя сумата от 1200лв., със задължението да ги върне на 3

15 месечни вноски, при годишен лихвен процент от 40,00% и ГПР 48,21%. Като общ размер на всички плащания е посочена сумата от 1544,40лв.. В приложение №1 към договора, което съдържа конкретните приложими към договора клаузи, включително и погасителен план липсват данни за възникване на задължения за други плащания, напр. свързани с предоставянето на гаранции или обезпечения, в който смисъл съществуват договорки в рамковия договор между страните. Действително в съдържанието на основния договор е посочено, че кредитополучателят може да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, но по делото не се установи в конкретния случай това да е станало и кредитополучателят да е извършвал допълнителни разходи във връзка с това евентуално обезпечение. Не се установява дали изобщо в случая тази клауза е била включена в условията на конкретния договор.

Като се изхожда от данните в приложението към договора, в което е посочена заемната сума, ГЛП и ГРП, съдът намира, че липсват данни за нарушение на някоя от разпоредбите на ЗПК, респ. липсват основания да се приеме, че процесния договор е недействителен. Конкретни оплаквания в тази насока не са и въведени.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за връщане на даденото при начална липса на основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 77 евро разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 376/11.10.2025г., пост. по гр.д.№299/2025, КРС.

ОСЪЖДА Е. М. Б., ЕГН **********, да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, сумата от 77 евро разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4