Решение № 8090 от 03.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8090 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110114504 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Д. Д. М. и Р. Д. М. срещу А. Г. С

Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е налице дялова съсобственост между тях и ответника при дялове, както следва: 1/2 идеална част за ищците и 1/2 идеална част за ответника на гореописания недвижим имот като с нотариален акт за спогодба за делба на недвижими имоти от 30.09.2021г. е било разпределено правото на ползване на процесния недвижим имот като ищците са се съгласили да ползват южното място за паркиране, а ответникът – северното място за паркиране. Доколкото обаче ищците са установили, че процесният гараж е реално поделяем на два дяла и доколкото не могат да го поделят доброволно, то намират предявения иск за допустим и основателен.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като недопустим като в тази връзка релевира, че процесният гараж е вече поделен между страните, видно от представения от ищците нотариален акт за спогодба за делба на недвижими имоти от 30.09.2021г. и е недопустима повторна делба на същия имот. В тази връзка заявява, че делото е лишено от предмет. В условията на евентуалност оспорват предявения иск като неоснователен, поради следните съображения: доколкото ищците не притежават самостостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а процесният гараж е отреден като принадлежност към 1 апартамент № 3, собственост на ответника, то гаражът не може да бъде предмет на делба. С ОИМ е направено предложение за изкупуване по пазарна цена на процесния гараж.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС от Д. Д.

М. и Р. Д. М. срещу А. Г. Сапалиев, конститутивен за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: подземен гараж за две коли в сутерена на кота „-2.30“, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор , със застроена площ от 51.75 кв. м., при съседи: склад и коридор и от три страни – двор, изцяло новопостроен при разширяването на сградата, при разпределено ползване на южното място за паркиране, който имот, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 15.05.2023г., с адрес на имота: гр. София, ул. „ м сграда с идентификатор с предназначение на сградата – жилищна сграда многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор , с предназначения на самостоятелния обект – гараж, с брой нива на обекта – 1, с посочена площ от 51.75 кв. м., без посочени прилежащи части, при съседни на обекта самостоятелни обекти в сградата – имоти с идентификатори: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта ; стар идентификатор: няма, при дялове, както следва: 1/2 идеална част за ищците и 1/2 идеална част за ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Следователно, предмет на доказване в тази фаза на производството са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.

Видно от приобщения по делото Нотариален акт за спогодба за делба на недвижим имот с № от 30.09.2021 г., страните се легитимират като съсобственици на процесния гараж, като в дял на Д. М. и Р. М. е предоставена 1/2 идеална част от имота в режим на СИО, а в дял на А. С. – останалата 1/2 идеална част.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно недопустимост на делбата. Съобразно приобщения по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че към момента на сключване на спогодбата за делба на гаража, обективирана в цитирания по-горе НА, който легитимира страните като съсобственици на имота, процесният гараж представлява самостоятелен обект, по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗКИР и §5, т.39 от ДР на ЗУТ, който е годен обект на прехвърлителна сделка, респ. правото върху него може да бъде притежавано самостоятелно. Съгласно 2 текста на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Легална дефиниция от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в § 1, т. 1 ЗКИР, според която "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена с ограждащи стени част от сградата или съоръжението, която има самостоятелно функционално предназначение. Изводът дали един обект представлява самостоятелен обект на правото на собственост зависи както от наличието на предварително зададените от § 5, т. 39 ДР на ЗУТ формални критерии, така и от особеностите на всеки конкретен случай, в зависимост от които се определя самостоятелната характеристика на обекта. По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост, освен обособеността му е и тази да може да се ползва самостоятелно, поради което функционалното предназначение е основна кадастрална данна в имотния регистър за самостоятелния обект в сграда, съгласно чл. 27 ЗКИР. Действително заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение.

Данните, отразени в имотния регистър относно предназначението на имота и другите му характеристики съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила.

В случая съделителите са представили по делото Схема на самостоятелен обект в сграда с № 15-514328-15.05.2023 г., както и Схема на самостоятелен обект в сграда с № 15-667435-25.04.2025 г., издадени от СГКК-София, от които се установяват характеристиките на самостоятелен обект в сграда.

Процесният подземен гараж е фактически и правно обособен като самостоятелен обект, поради което същият представлява годен обект на право на собственост и неговият носител са съделителите в настоящия процес, които се легитимират като съсобственици с квота от по ½ идеална част (за ищците и за ответника). В същия смисъл е и представеното по делото конструктивно становище от м.03.2025 г., /изготвено във връзка с оценка за възможно вътрешно преустройство/ което представлява частен свидетелстващ документ (няма характеристики на експертно доказателствено средство в процеса), който не обвързва съда с формална доказателствена сила. Същият е неоспорен от страните по делото и съответства на събраните писмени доказателства, като установява, че процесният подземен гараж е обособен с ограждащи стени и има самостоятелно функционално предназначение /т.е. не е паркомясто в общо помещение на приземен етаж/. Следователно имотът, предмет на делбата представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР на гр. София, със застроена площ от 51.75 кв.м., който е съсобствен между страните по делото при равни квоти от по ½ ид.ч.

Неоснователно е и възражението на ответника, че гараж с идентификатор е вече реално поделен между страните, доколкото видно от представения НА с № г., между съсобствениците е постигнато единствено 3 споразумение относно разпределение на ползването на съсобствения имот – гараж за два автомобила, като ищците са се съгласили да ползват южното място за паркиране, а за ответника е уговорено ползване на северното място за паркиране.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че съделителите Д. Д. М. и Р. Д. М. се легитимират като собственици на ½ ид.ч. от подземен гараж за две коли в сутерена на кота „-2.30“, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор , със застроена площ от 51.75 кв. м., при съседи: склад и коридор и от три страни – двор, изцяло новопостроен при разширяването на сградата, при разпределено ползване на южното място за паркиране, който имот, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 15.05.2023г., с адрес на имота: гр. София, ул. „ м сграда с идентификатор с предназначение на сградата – жилищна сграда многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор , с предназначения на самостоятелния обект – гараж, с брой нива на обекта – 1, с площ от 51.75 кв. м., а съделителия А. Г. Сапалиев съответно – на другата ½ ид.ч. от имота, при които квоти същият следва да бъде допуснат до съдебна делба.

По разноските.

Разпоредбата на чл. 355 ГПК предвижда, че в делбеното производство страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им.

Разпределянето на отговорността за разноските следва да бъде извършено след като искът за делба бъде разгледан по същество и производството приключи във втора фаза със съдебен акт, с който се извършва съдебната делба и се ликвидира съсобствеността между страните, тъй като стойността на дяловете и съответният на тях размер на разноските могат да бъдат изчислени едва във фазата по извършване на делбата, в която се приема паричната оценка на делбената маса и става възможно остойностяването на дяловете.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 34, ал. 1 ЗС извършването на съдебна делба между Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, кв. Б, Р. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Б и А. Г.

Сапалиев, ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ул. ‚ на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на обекта - ГАРАЖ със застроена площ от 51,75 кв.м., находящ се на етаж -1 в жилищна сграда с идентификатор при съседи: на същия етаж - няма, под обекта – няма и над обекта -, с адрес на 4 имота: гр. София, кв. Б при квоти:

½ идеална част общо за Д. Д. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., с ЕГН **********

½ идеална част за А. Г. Сапалиев, ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5