Решение № 1369 от 15.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000500709 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Х. С. Н. срещу решение № 260006/11.01.2021г. на СОС, ТО, IV състав, постановено по т.д. № 27/20г.в частта, в която са отхвърлени искове с правно основание чл.459, ал.3 във вр. с чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва компетентността на вещото лице Х. М., изготвило медицинската част от допусната комплексна експертиза. Съдът е назначил вещо лице, което не е компетентно да се произнесе по въпроса за липсата или наличието на травматична епилепсия. Поради това счита , че в тази част заключението е неправилно, непрофесионално и некомпетентно.

Жалбоподателят поддържа, че съдът не е съобразил констатациите, указани в епикриза от 31.12.2019г. на УМБАЛСМ „Пирогов“ с диагноза симптоматична епилепсия. Решението на първоинстанционният съд е неправилно в частта, в която е направена оценка на свидетелските показания. От тях по безспорен начин се е доказало, че при претърпяното ПТП е загубил съзнание и че е получил епилептичен припадък на работното си място.

1

Затова моли въззивния съд да отмени съдебното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което изцяло да уважи предявения иск.

„ Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ чрез клона „Метлайф Юръп д.а.к.- Клон България“ в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като я счита за неоснователна и необоснована.

Съдът, след като обсъди доводите на страните както и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Софийски окръжен съд е сезиран с искове по чл.459, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Хр. Н. твърди, че на 15.02.2019г. около 19.30ч. е претърпял ПТП в района на община Костинброд на Ломско шосе, м.

„Понор“ . Бил е пътник в лек автомобил „Понтиак“ с рег. № ********, собственост на А. А. М. и управляван от него. В резултат на пътния инцидент е получил средна телесна повреда, изразяваща се в Комоцио церебри. Хематома ин трунци церебри. Контузио регио париеталис сагиталис капитис, натъртвания и отоци по тялото. Тези травми са му причинили болки и страдания. Получил е и посттравматична епилепсия като лечението му е с Депакин. Страда от хронично главоболие и периодична слабост в левите крайници. Има силно изразено променливо настроение, което е пречка за нормална комуникация. Бил е освидетелстван от ТЕЛК с 50% трайно намалена работоспособност. На 12.01.2017г. е застрахован при ответника по застраховка „Сигурност на пътя“, в която е предвидено изплащане на обезщетение при смърт и трайна нетрудоспособност, вследствие на злополука при ПТП. Поискал от ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение и такова му е платено в размер на 6000лв. Ищецът счита, че тази сума е недостатъчна да компенсира получените от него увреждания, включително и загубата на трудоспособността. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 150 000лв., в едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете като ги счита за неоснователни. Не оспорва, че между него 2 и ищеца е сключена застраховка „Сигурност на пътя“ в сила от 12.01.2017г. с покритие за шест години. Застрахователната сума за всяка отделна година от покритието е различна, като за третата година, когато е настъпило ПТП тя е била 30 000евро. Покритите рискове са „смърт в следствие на злополука“ и „трайна нетрудоспособност, в следствие на злополука“. На 10.06.2019г. ищецът е представил уведомление за щета и е претендирал обезщетение за настъпило застрахователно събитие в резултат на ПТП, станало на 15.02.2019г. За увредите от инцидента ответникът признава, че е заплатил на Хр. Н. сумата от 3000евро или 6 000 лв. Счита, че не дължи допълнителни суми на застрахования, както и претендираното с исковата молба.

Отговорността му е само до 30 000евро. Ответникът твърди, че не е обвързан от освидетелстването на застрахования от ТЕЛК, нито с неговото решение.

Предвид това е ирелевантен фактът, че ищецът е получил 50% трайна намалена работоспособност. При него не е настъпила пълна трайна неработоспособност по смисъла на полицата. Такава неработоспособност не се установява и от доказателствата към исковата молба. Оспорва, че при Хр.

Н. е настъпила промяна в здравословното му състояние, която да е в пряка причинна връзка с пътния инцидент на 15.02.2019г.

Твърдяната посттравматична епилепсия е станала известна на ответника с връчване на исковата молба, като ищецът не я е посочил в уведомлението за щета.

Застрахователят оспорва причинната връзка между епилепсията и злополуката. В спецификационния лист към полицата епилепсията липсва като случай на загуба на трудоспособността, водещ до заплащане на застрахователна сума. Евентуалното развитие на епилепсия не представлява покрит риск. Заболяването епилепсия не води до трайна или частична загуба на неработоспособността на ищеца. Оспорва Констативния протокол за ПТП с пострадали лица като твърди, че е неавтентичен и не отразява точно фактите и обстоятелствата, за които трябва да свидетелства.

Не се спори, а и от приетите Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.06.2019г. и протокол за оглед на местопроизшествието от 15.02.2019г. се установява, че на 15.02.2019г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП, при което е пострадал ищецът.

Не се спори, че между страните по делото е сключена застраховка „Сигурност на пътя“ в сила от 12.01.2017г. за срок от шест години. Част от 3 полицата са

Общи условия за

„Основна застраховка злополука“,

Допълнителен договор смърт и трайна нетрудоспособност / с нарастващо обезщетение/,

Схема на обезщетенията при трайна пълна неработоспособност, Схема на обезщетенията при трайна частична нетрудоспособност в следствие на злополука .

Безспорно е обстоятелството, че на 10.06.2019г. Хр. Н. е предявил пред застрахователя уведомление за щета за настъпило застрахователно събития „злополука“ на 15.02.2019г. На 25.06. 2019г. е предявил иск за обезщетение за трайна нетрудоспособност /консултация с невролог/. Представени са медицински документи във връзка с здравословното състояние на ищеца.

Не се спори, че застрахователят е заплати на Хр. Н. обезщетение в размерна 6000 лв. по заведената щета.

Във връзка с твърденията в исковата молба за здравословното си състояние ищецът е представил медицински документи- епикризи, изследвания, амбулаторни листа, болнични листа.

С ЕР на ТЕЛК от 03.05.2019г. му е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година, а с ЕР на ТЕЛК от 28.05.2020г. му е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от три години.

На основание чл.193 от ГПК е отрито производство по оспорване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.06.2019г. досежно неговата истинност, което е прието за неоснователно.

Допусната е комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която след личен преглед на ищеца, е изготвила заключение относно механизма на ПТП, телесните увреждания, които е получил. В медицинската част вещото лице е отрекло посттравматичния характер на епилепсията при пострадалия. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите М. и Г. познават ищеца. Първият от тях е управлявал МПС, с което е настъпил пътния инцидент на 15.02.2019г. Той заявява, че с ищеца са тръгнали от гр. Костинброд към ресторант „Балач“. На с. Белидие хан са идвали три коли от гр.Годеч към гр. Костинброд. Едната от тях е 4 изпреварвала другите две. Свидетелят, за да избегне сблъсък с лявата кола, е завил леко на дясно , автомобилът му е поднесъл, завил е на ляво и се е ударил в скалите. След инцидента ищецът е бил в безсъзнание, напълно неконтактен, без признаци на живот. С линейка е транспортиран в гр. София.

Хр. Н. е бил с предпазен колан. След катастрофата той е по-зле отколкото преди нея.

Свидетелят Г. познава ищеца от 2007г. Колеги са. Работят като адвокати от 2012г. Ползват две кантори- една в гр. Костинброд и друга в Търговски дом- гр. София. Знае за ПТП на 15.02.2019г. Знае, че ищецът е бил в „Пирогов“, където е отишъл да го види. След изписването му е имало видима промяна в неговото физическо и емоционално състояние. Оплаквал се е, че не може да спи, изпитвал е непрекъснат дискомфорт. Не е имал мотивация при подготовка на делата. Веднъж е отишъл в кантората в гр. Костинброд и го е видял паднал, не е бил адекватен. После му е казал, че му е прилошало и не помни какво се е случило. Свидетелят е дал вода на ищеца, вдигнал го е и го е сложил да седне, но 15 минути не е могъл да му обясни какво се е случилодали е от жегата или е от болестно състояние. В края на 2019г. Хр. Н. му се е обадил, че отново е в „Пирогов“, но му е казал, че му е поставена диагнозаепилептични припадъци.

Свидетелят Т. заявява, че си спомня пътния инцидент. Връщала се е от летището. Било е късно през нощта. Била е с баща си и дъщеря си. Полицаите са ги отбили и са им казали, че има ПТП. Помолили са ги да подпишат документи като свидетели, за да могат да се оправят документално. Видяла е черен джип в ляво на пътя над канавката. Не е видяла удара. Не са видели пътници в колата. Няма впечатления от водача и пътниците.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М., Г. и Т. като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които заявяват.

При тези доказателства съдът е отхвърлил предявените искове от ищеца, както и инцидентния установителен иск за оспорване на писмен документ. Решението е влязло в сила по отношение на последния.

Пред въззивния съд е направено доказателствено искане за медицинска експертиза, което е уважено.

5

Единичната медицинска експертиза е дала заключение за травматичните увреждания от ищеца, получени като резултат от ПТП, както и категоричен извод, че епилепсията няма посттравматичен характер.

Тя е оспорена и е допусната тройна медицинска експертиза, която е посочила травматичните увреждания на ищеца. Направила е извод, че епилепсията има посттравматичен характер.

Съдът кредитира и двете експертизи, като изготвени компетентно и основаващи се на научния и професионален опит на експертите. По тяхната относимост към предмета на спора съдът ще се произнесе в мотивите на решението си.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл.459, ал. 1 във вр. с чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта в обжалваната част, като по правилността му е обвързан от основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Предявен е иск с правно основание чл.чл.459, ал.1 от КЗ.

Законодателят е регламентирал възможност за сключване на застраховки, които са свързани с личността на застрахования. Една от тях е застраховката „Злополука“, намираща своята законова уредба в чл. 459, ал.1 от КЗ и е свързана пряко със събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, което може да бъде застрахования или трето лице. Тя може да бъде с покритие за случай на смърт или за други рискове, които се покриват от застрахователния договор. Злополуката може да се дефинира като внезапно действаща отвън върху тялото на застрахования сила, против волята му, в резултат на която е последвала смърт или трайна нетрудоспособност.