Решение № 530 от 24.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Бургас, 24.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120201303 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от АНТ. Д. АНДР. с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 21-0769-005505/07.01.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като се посочва, че А. не е знаела, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена и не е била уведомявана за това. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Още веднъж допълва, че не е знаела, че автомобилът е с прекратена регистрация, като нито тя, нито дъщеря й (собственик на автомобила) са били информирани за това. Посочва, че се касае за инцидентно управление на автомобила, както и че по това време всички документи и регистрационни табели са били налични. Моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас се представлява от юрисконсулт *, която счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията). Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 5) НП е връчено на жалбоподателката на 10.03.2022 г., а жалбата е депозирана на 22.03.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана 1 по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 10.07.2021 г., около 12.10 часа св. Д.А. – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. На ул. „Спортна“ до кръстовището с ул. „Индустриална“ той спрял за проверка лек автомобил „Ауди А3“ с рег.

№ *, управляван от жалбоподателката. В хода на проверката св. А. констатирал, че автомобилът не е собственост на водача, както и че е със служебно прекратена на 22.06.2021 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За констатираното на място А. съставил АУАН № 128968/10.07.2021 г., като посочил, че автомобилът не е регистриран на територията на страната (с прекратена регистрация), квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и в писмено сведение (л. 43) посочил, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били депозирани.

Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от 04.04.2022 г. (л. 24) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и отказал да образува досъдебно производство.

Въз основа на АУАН на 07.01.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че с действията си А. е осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП й наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателката, която не отрича, че е управлявала процесния автомобил, но заявява, че не е била наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи 2 наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 07.01.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателката да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от А. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.

18б, ал.2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателката, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 22.06.2021 г. , но за това действие не е уведомен собственикът на автомобила. (На л. 28 е приложено писмо, от което може да се направи извод, че компетентните органи са направили опит за уведомяване на собственика, но видно от приложеното известие на същия лист – писмото им не е достигнало до адресата си, поради което и съдът приема, че собственикът реално не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията). Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на 3 регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на водача да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок.

Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена, както би било примерно в случая по чл. 143, ал.

15 от ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи реално са извършили това прекратяване. Видно от приложената на л. 13 и л. 53-54 справки се установява,че в случая договорът за застраховка гражданската отговорност е бил едностранно прекратен (вероятно поради незаплатена в срок вноска) на 31.03.2020 г. и считано от тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка. Проверката е извършена от служителите на Гаранционния фонд на 15.05.2021 г. , писмото на фонда до Сектор „ПП“ е изпратено по електронен път на 21.05.2021 г., а самата регистрация е прекратена на 22.06.2021 г. – т.е. дори хипотетично да се приеме, че собственикът или ползвателят би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на автомобила ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове извод, че той може да е наясно кога точно съответните органи ще решат да извършва (дали въобще ще извършат) проверка, кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и кога точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на това уведомление. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична база данни, в която собствениците на автомобили да проверяват дали регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило това (ако се е случило), води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки автомобила на 10.07.2021 г. А., която към онзи момент дори не е бил негов собственик, е знаела (умисъл) или поне е могла да знае (непредпазливост), че регистрацията е служебно прекратена преди тази дата.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателката не е действала виновно, а от там извършеното от нея не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.

Както се приема в най-актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1497/ 15.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 1765/2021 г. на АдмС-Бургас : „липсата на уведомяване на лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП…“ и Решение № 394/21.03.2022 г. по к. н. а. х. д № 41/2022 година на АдмС-Бургас:

Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/535cd228-7916-4a4b-800d-7de99354d9ed