Решение № 1781 от 13.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1781 гр. Плевен, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430100378 по описа за 2023 година

Производството по гр.д.№378/2023 г. на ПлРС е образувано по ИМ, изпратена за разглеждане по подсъдност от СРС с определение от 18,11,2022 г.

ИМ е образувана от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ***, с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр. Твърди се, че от 28,12,2018 г. ищецът е настанен в Затвора-Плевен, ет.3, 5-та група, където няма обособено помещение с котлон, печка или партигрил, където лишените от свобода да могат да си приготвят храна, различна от затворническата. Твърди се, че на другите етажи лишените от свобода разполагат с обособени битови стаи. Освен това се сочи, че лишените от свобода със същия правен статут от затворите в *** разполагат с възможността да ползват котлон, фурна, партигрил.

Твърди се, че е налице дискриминационно третиране на ищеца в сравнение с другите лишени от свобода. Моли се съда да установи такова третиране и да осъди ответника да преустанови нарушението.

С разпореждане от 20,01,2023 г. ИМ е оставена без движение за отстраняване на нередовности, като същевременно е предоставена правна помощ по искане на ищеца. На 01,03,2023 г. е постъпила Искова молба-уточнение на иска от адв.Кр.Я. от ПАК – определен за осъществяване на правна помощ на ищеца. В тази допълнителна ИМ се сочи, че неравното третиране на ищеца е основано на личното му положение на изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ при специален режим настанен в 5 група – зона за повишена сигурност. С разпореждане от 09,03,2023 г. ИМ отново е оставена без движение за уточнение от ищеца по какъв начин по-неблагоприятното му третиране е основано на принадлежността му към определена група, както и да посочи конкретен белег, 1 който е отразил в исковата молба в признака „лично положение“, по който е бил понеблагоприятно третиран и което обосновава различното третиране от това с другите лица в сходно положение, като примерно: различен социален статус, различно месторождение, различно семейно положение и други; да посочи в какво се изразява личното му положение различно от това на останалите лица, изтърпяващи същото наказание, което е обусловило различно третиране от останалите. Със молба вх.№7720/22,03,2023 г. ищецът посочва, че няма правните познания да отстрани нередовностите, но счита, че той, както и всички други лишени от свобода от 5 група, са били по-неблагоприятно третирани в сравнение с останалите л.св. от Затвора-Плевен, както и в сравнение с другите л.св. от зоните за повишена сигурност в Затвора-Ловеч и Софийски централен затвор. На 29,03,2023 г. от адвоката, определен за осъществяване на правна помощ на ищеца, е депозирано „Уточнение на иск“, в което се сочи, че неблагоприятното третиране е на три основания – 1/различно третиране в сравнение с лишените от свобода със срочни присъди в същия затвор;

2/различно третиране в сравнение с лишените от свобода със същото наказание в предходен период в същия затвор; 3/различно третиране в сравнение с лишените от свобода със същото наказание в други два затвора – в гр.Ловеч и в гр.София.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез юрк.П. П., в който се прави възражение за недопустимост на исковете, като се твърди, че ищецът се намира в „сравними сходни обстоятелства“ единствено с л.св., които изтърпяват наказанието си в Зоната за повишена сигурност в Затвора - Плевен. Ангажира се становище, че искът е неоснователен.

Развити са съображения, че поддържането на обособено кухненско помещение е възможност, а не задължение за затворническата администрация, като в зоната за повишена сигурност в Затвора - Плевен няма възможност за обособяването на такова помещение.

С определение №4604/10,10,2023 г., на основание чл.213 от ГПК производството по гр.д.

№3685/2023 г. на ПлРС е присъденинено към производството по гр.д. №378/2023 г. по описа на РС Плевен, под който номер да се движи присъединеното дело, за разглеждането им в общо производство и постановяване на общо решение по тях.

Производството по гр.д.№3685/2023 г. на ПлРС е образувано по искова молба, в която ищецът Г. В. твърди, че е лишен от свобода, като в периода от 28,12,2018 г. до 28,07,2022 г. е търпял наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Плевен, като през претендирания периода е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в осъществена от ГД“ИН“ дискриминация по „лично положение“, чрез системно и продължително – в период от 4 години, унижаване на човешкото му достойнство, чрез лишаването му от право да посещава фризьорски салон, поради което бил постригван на място в килията. Това действие не кореспондирало с отношението на затворническата администрация спрямо останалите лишени от свобода – ***, на които им била осигурена възможност да посещават при изявено желание фризьорски салон в затвора в Ловеч, СЦЗ и други затвори в страната. В това производство ищецът счита, че спрямо него е налице осъществена от ГД „ИН“ дискриминация по признак „лично положение“, и моли съдът да го установи, моли съда да задължи ответника да преустанови твърдяното нарушение, както и да се въздържа в бъдеще 2 от дискриминационни отношения, моли съда ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на допуснатото дискриминационното отношение спрямо него. В с.з. от 17,10,2023 г. е поискано и на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от тези евентуални дискриминационни действия, като същият се счита за предявен в размер на 14 000,00 лева. В срока по чл.131 от ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез пълномощник - юрисконсулт Галя Г.ева, е подал писмен отговор, в който е застъпено становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Отбелязано е, че разпоредбите на чл.151, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и чл.73, ал.1 т.1 от Наредба № 2 от 22,03,2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода предвиждат, че на лишените от свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене, като такива условия са осигурени на всички лишени от свобода в затвора Плевен, в т.ч. и на ищеца. Твърди се, че ищецът не е третиран понеблагоприятно на основата на личното му положение на осъден на доживотен затвор спрямо останалите лица в сходно положение, тъй като не е имал по-ограничени възможности от другите лишени отсвобода по отношение осигуряването на фризьорски услуги. Подчертано е, че за администрацията на затвора не съществува задължение да осигури специално пригодено помещение за фризьорски услуги, като за ответника единствено съществува задължението да осигури условия за поддържане на косата и бръснене, каквито са осигурени. Ответникът оспорва като неоснователен и предявеният иск за обезщетение на причинени вреди, тъй като не само не е налице дискриминационно отношение спрямо ищеца, но и не са възникнали вреди, в резултат на твърдяното дискриминационно отношение, нито е налице пряка връзка между евентуално проявено неравно третиране и твърдяни от ищеца вреди. Ответникът счита, че не са налице елементите от фактическия състав по чл.1, ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на дискриминационно третиране от страна на администрацията на затвора – Плевен при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което счита, че исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена С протоколно определение №2215/17,10,2023 г., постановено по гр.д.№378/2023 гна ПлРС, на основание чл.213 от ГПК производството по гр.д.№2612/2023 г. на ПлРС е присъединено към производството по гр.д.№378/2023 г. на РС Плевен, под който номер да се движи присъединеното дело за разглеждането им в общо производство и постановяване на общо решение по тях.

Производството по гр.д.№2612/2023 г. на ПлРС е образувано по ИМ от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ***, с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр., с цена на иска 10 000,00 лева. Твърди се, че за периода 28,12,2018 г. – 28,07,2022 г. ищецът е изтърпявал присъда „доживотен затвор“ в Затвора-Плевен. Твърди се, че на 13,04,2021 г. на редовно свиждане му била внесена ел.кана с вместимост 2 литра, отнета на 3

02,02,2022 г. Твърди се, че при сравними и сходни обстоятелства л.св.И. Р., изтърпяващ наказание в Затвора-Ловеч, със същия статут, си закупува ел.кана, която не му е отнета, поради което той е третиран привилегировано и по-благоприятно в сравнение с ищеца.

Посочва се, че в следствие на това дискриминационно отношение по принципа „лично положение“ търпи неимуществени вреди, които за периода 02,02,2022 г. – 31,12,2022 г. оценява на 10000,00 лева. Моли се съда да установи такова дискриминационно отношение, да осъди ответника да преустанови нарушението и да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000,00 лева. В с.з. от 13,11,2023 г. ищецът е направил изменение в периода, за който се твърди дискриминация и съответно се претендира обезщетение, като същият да се счита 02,02,2022 г. – 31,10,2022 г. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез юрк.П. П., в който се прави възражение за недопустимост на исковете, като се твърди, че ищецът се намира в „сравними сходни обстоятелства“ единствено с л.св., които изтърпяват наказанието си в Зоната за повишена сигурност в Затвора-Плевен. Ангажира се становище, че искът е неоснователен. Развити са съображения, че Списъкът на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, се утвърждава със заповед на Министъра на Правосъдието, като с такава заповед от 08,12,2021 г. на зам.министъра на правосъдието е утвърден списък, в който ел.кана не фигурира.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: конкретни действия по нарушаване на негови права, представляващи неравенство в третирането и преследване, осъществено спрямо него от страна на ответника, които да са от естеството да обосноват извод за дискриминация.

Съгласно ал.2 и ал.3 на чл.12 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към Министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби “Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за периода 28,12,20108 г. – 28,07,2022 г., ищецът Г. В. В. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Плевен, като е пребивавал в 5-та група – Зона за повишена сигурност.

Ищецът Г. В. е осъден на наказание „доживотен затвор, без право на замяна“.

От представената справка рег.№23941/23,05,2023 г. на Затвора-Плевен, се установява, че в ЗПС в Затвора-Плевен няма специално обособено помещение за кухненски възел.

Със заповед №ЛС-04-642/28,11,2018 г. на Министъра на правосъдието е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, 4 ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. В Раздел I, т.5, буква „к“ фигурира ел.кана с вместимост до 2 литра.