Решение № 44 от 08.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120104256 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.59 от ЗЗД, предявени от Ж. П. П. против Т. К. П., двамата от гр.Б.

Ищецът твърди, че през периода от 01.08.2020г. до 30.06.2023г. ответникът е ползвал, без наличието на валидно правно основание, собствения му недвижим имот – СОС с идентификатор .............по КККР на гр.Бургас: ап.9, с площ от 63.94 кв. м., на адрес: гр.Б, ж.к.””, бл., вх., ет., поради което иска от Съда да го осъди да му за-плати обезщетение за това в общ размер от 12 380 лв., както и разходите за използваните консумативи, които е платил вместо него на доставчиците на комунални услуги, съответ-но: сумата от общо 1 460.39 лв. – за вода, в това число: 523.44 лв. за ВиК услуги за перио-да 25.10.2018г. – 25.08.2021г.; общо 618.50 лв., от които главница – 257.92 лв. за ВиК ус-луги за периода 07.07.2016г. – 30.08.2018г., ведно с мораторна лихва в размер на 49.50 лв. и законна лихва от 56 лв. за периода 30.10.2018г. – 08.12.2020г., за които е осъден с Реше-ние № 1743/22.07.2020г. по гр. дело № 9370/2018г. на РС Бургас, потвърдено с решението по в. гр. дело № 2445/2020г. на ОС Бургас, и 255 лв. – разноски по делото за двете инстан-ции и сумата 318.45 лв. за ВиК услуги за периода 27.09.2021г. – 25.04.2023г., както и сума-та 38.09 лв. – за електроенергия за периода 16.05. – 15.06.2023г. по фактура № .......... / 23.06.2023г. Претендира и деловодните разноски.

Ответникът оспорва претенциите, с изключение на тази за ел. енергията. Излага съображения, че е ползвал процесния недвижим имот по силата на сключен между страните на 1

15.07.2016г. договор за наем – до смъртта на майка му, срещу наемна цена от 1 лев, трансформирал се впоследствие в безсрочен, както и че е заплатил на ”ВиК” ЕАД дължимите за предоставените услуги суми. Моли Съдът да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

На 09.09.2003г., по молба на Ж. П. и въз основа на изпълнителен лист от 19. 08.2003г., издаден по гр. дело № 2302/2003г. на РС Бургас, е образувано изп. дело № 6126/ 2003г. на ДСИ при РС Бургас срещу Т. П. – за заплащане на сумата от 13 442 щ. д. – главница, както и 801 лв. – деловодни разноски. Длъжникът не е погасил задължение-то си в срока за доброволно изпълнение. С Протокол от 05.07.2006г. ДСИ е обявил взиска-теля за купувач на процесния недвижим имот – ап.9, с площ от 63.94 кв. м., находящ се на адрес: гр.Б ж.к.””, бл., вх., ет., ведно с прилежащото избено помещение № 9 и 0.749 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, за цена от 48 000 лв. – на основание чл.382, ал.1 от ГПК /отм./. На 11.12.2013г. П. е доп-латил сумата от 26 327.40 лв., представляваща разликата между стойността на жилището и неговото вземане. С Постановление от 07.01.2014г., влязло в сила на 11.03.2014г., ДСИ е възложил процесния апартамент на ищеца за сумата от 48 000 лв. Същото е вписано в СВ гр.Бургас на 15.06.2016г. – дв. вх. рег.№ 7714, том 23, акт № 1. На основание чл.498, ал.1 от ГПК ДСИ е насрочил въвод на купувача в имота на 15.07.2016г. Такъв обаче не е извър-шен, тъй като страните са се споразумели П. и майка му Георгина Георгиева П.а да останат в жилището под наем, до смъртта на последната, срещу символична наемна це-на от един лев, видно от изготвения от съдебния изпълнител Протокол. П.а е почина-ла на 25.07.2020г. На 21.04.2021г. взискателят е поискал да бъде извършен въвод в имота и ДСИ го е насрочил на 20.05.2021г. П. е поискал отлагане, поради здравословни при-чини, а П. се е съгласил.

Въводът е бил пренасрочен за 20.07.2021г. Ответникът отно-во е поискал отлагане, поради здравословни причини. ДСИ е пренасрочил въвода за 30.09. 2021г. С Определение № 2354 от 30.08.2021г., постановено по гр. дело № 4462/2021г. на РС Бургас, е допуснато обезпечение на предявения от П. иск по чл.439 от ГПК – чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело. С Определение № 2469/24.04.2023г. съ-щото е отменено – в сила от 29.05.2023г. ЧСИ е насрочил въвод във владение на П. в имота на 30.06.2023г. С молба от 13.06.2023г., адв. Д. З., като пълномощник на П., е поискала отлагане на изпълнителното действие. На 07.07.2023г. ищецът е въве-ден в имота, видно от съставения от ДСИ протокол за това, а на ответника е даден срок да изнесе вещите си от жилището до 14.07.2023г.

С Решение № 1743/22.07.2020г., постановено по гр. дело № 9370/2018г. на РС Бургас, е уважен иск по чл.422, ал.1 от ГПК на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр.Б, срещу П. за сумата 257.92 лв. – цена за ВиК услуги, предоставени през периода 07.07. 2016г. – 30.08.2018г. в процесния недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2018г. до окончателното плащане, и сумата 49.50 лв. – мораторна лихва за периода от 26.09.2016г. до 26.10.2018г., двете предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 7776/2018г. на РС Бургас. На дружеството са присъдени и дело-водните разноски в 2 размер на 155 лв. Решението е постановено при участието на П., като трето лице помагач на страната на П., а в мотивите на същото е прието, че ответ-никът по настоящото дело е обитавал и ползвал самостоятелно процесното жилище за ис-ковия период, но между него и ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД не е имало валидно облигационно правоотношение по повод доставката на ВиК услуги, поради което отговор-ността за задълженията е на собственика. Посочено е и че сумите, предмет на делото не са погасени с извършените от П. плащания, тъй като с тях са покрити задълженията му по ч. гр. дело № 7777/2018г. на РС Бургас за предходен период. С Решение от 25.11.2020г. по в. гр. дело № 2445/2020г. на ОС Бургас въззивната жалба на П. е приета за неосно-вателна и първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло. На въззиваемия са при-съдени 100 лв. деловодни разноски.

Дължимите суми за главница, мораторна лихва, закон-на лихва от 56 лв. и деловодни разноски за двете инстанции са заплатени от ищеца на 10. 12.2020г., видно от приложените към исковата молба 5 броя платежни нареждания от съ-щата дата.

С исковата молба е представено преводно нареждане от 03.09.2021г., с което ищецът е заплатил на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 523.44 лв. по фактури за ВиК услуги, доставени за периода от 25.10.2018г. до 25.08.2021г., за абонатен № 809219. Представено е и преводно нареждане от 14.07.2023г. за сумата от 318.45 лв. по фактури за ВиК услуги, доставени за периода от 27.09.2021г. до 25.04.2023г., за същия абонатен номер – в процесното жилище.

Ищецът е заплатил и сумата от 38.09 лв. – за електроенергията, ползвана в процесния имот за периода от 16.05. до 15.06.2023г. по фактура № 1291474703/23.06.2023г. на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив, видно от приложения касов бон.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че средният пазарен наем за процесното жилище за исковия период е общо 11 740 лв. и е формиран, както следва – по 320 лв. месечно за времето от 01.08.2020 до 31.12.2021г. /за общо 17 месеца, а не 19, както неправилно е посочило вещото лице/ и по 350 лв. месечно – от 01.01.2022г. до 30.06.2023г.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че за периода от 26.10.2015г. до 01.08.2023г. за абонатен № 809219 – за процесния недвижим имот, са заплатени суми за доставени ВиК услуги, както следва: 93.94 лв. без лихви – от П. за периода от 26.10. 2015г. до 25.07.2016г. и 1 079.80 лв. без лихви и разноски от П. за времето от 25.08. 2016г. до 25.07.2023г. По втория вариант – за периода от 07.07.2016г. до 25.04.2023г., от ответника са заплатени 12.01 лв. за периода от 07 до 25.07.2016г., а от ищеца – 1 017.64 лв. без лихви и разноски за времето от 25.08.2016г. до 25.04.2023г.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

За да се уважи иск с правно основание чл.59 ЗЗД, е необходимо да се установи връзка-та между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, което произтича от един и същи факт – ползването от първия без правно основание на имот, собственост на втория.

По делото безспорно се установява активната материалноправна легитимация на ище-ца – собственик е на процесното жилище, находящо се на адрес: гр.Б, ж.к.””, бл., вх., ет., ап., по 3 силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 07. 01.2014г. по изп. дело № 6126/2003г. на ДСИ при РС Бургас, считано от датата на влизане-то му в сила – на 11.03.2014г.

Не се спори между страните, че ответникът е ползвал имота за времето от 11.03.2014г. до 07.07.2023г., когато ищецът е бил въведен в него от ДСИ.

Установява се и че на 15.07.2016г. страните са се споразумели Т. П. и майка му Г. Г. П. да останат в жилището под наем – до смъртта на послед-ната, срещу наемна цена от един лев.

Т. е., между тях е възникнало твърдяното в писмения отговор облигационно правоотношение, основано на договор за наем, макар и срещу сим-волично заплащане.

Касае се за срочен договор /с прекратителен срок/, тъй като прекратя-ването на действието му е обусловено от смъртта на майката на ответника – обстоятелст-во, което със сигурност би настъпило, но неизвестно точно кога.

П. е починала на 25.07.2020г. и считано от 26.07.2020г. договорът за наем между страните е бил прекратен. Неоснователни са доводите на ответника, че същият е трасформиран в безсрочен, на основание чл.236, ал.1 от ЗЗД. Тук следва да се посочи, че споразумението между страните е било постигнато в рамките на изпълнително производство, кое-то не е било прекратено, т. е. взискателят ясно е изразил намерението си да бъде въведен в имота след смъртта на П. с оглед тежкото й имуществено и здравословно състояние, действия в каквато насока е предприел и след като е узнал, че тя е починала. Отделно от това, процесният договор за наем се различава от типичните възмездни сделки от същия вид, тъй като е уговорена символична наемна цена за един неопределен срок, която не мо-же да бъде приета за меродавна при евентуалната му трансформация в безсрочен. Следователно, приложението на цитираната разпоредба, с оглед уговорките между страните, изначално е било изключено.

Т. е., безпорно се установява по делото и пасивната материалноправна легитимация на ответника по предявения срещу него иск за неоснователно обогатяване – за периода от 01.

08.2020г. до 30.06.2023г. не е имал валидно правно основание да ползва процесния недвижим имот, собственост на ищеца, поради което дължи обезщетение за това в размер на пазарния наем, при условията на чл.236, ал.2 от ЗЗД, в общ размер от 11 740 лв. За разликата над тази сума – до 12 380 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Установи се по делото, че за периода от 15.07.2016г. до 25.07.2020г. между страните е съществувало валидно наемно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта. По дело-то безспорно се установява, че П. не е заплатил дължимата цена за предоставените в процесното жилище ВиК услуги за периода от 07.07.2016г. до 30.08.2018г. – общо 257.92 лв., ведно с мораторните лихви – 49.50 лв. за времето от 26.09.2016г. до 26.10.2018г. /така заключението на вещото лице по ССЕ и решението по гр. дело № 9370/2018г. на РС Бур-гас, съобразно чл.223, ал.2 от ГПК/, а те са били платени от ищеца на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД на 10.12.2020г. Исковете на П., досежно тези суми са основателни и следва да бъдат уважени. Претенциите по отношение на сумите за законна лихва върху 4 главницата и деловодните разноски следва да се отхвърлят, тъй като тяхното начисляване се дължи изцяло на неоснователните действия на ищеца – въпреки изпратената от ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД покана /кореспонденция във връзка със същата е представена с исковата молба/, той не е заплатил задълженията за предоставените по партидата на имота му ВиК услуги, което е наложило завеждането на заповедното производство от дружеството; възразил е по реда на чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а впоследствие е обжалвал първоинстанционното решение по иска по чл.422, ал.1 от ГПК. Т. е., ответникът не се е обогатил по никакъв начин с тях.