Решение № 564 от 31.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

П. Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601821 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на Софийска районна прокуратура срещу ПРИСЪДА, постановена на 21.06.2022 година от Софийски районен съд по НОХ дело № 9597/2020 година, по описа на съда, с която подсъдимият Г. С.

М., ЕГН ********** е признат за невиновен и е оправдан по повдигнато обвинение за престъпление по чл.209,ал.1 от НК.

Софийска районна прокуратура протестира присъдата, намирайки я за неправилна и незаконосъобразна с искане за отмяната й и за постановяване на нова осъдителна такава.Депозира и допълнителни съображения, в които доразвива тезата си. Сочи, че по делото са налице достатъчно доказателства, обосноваващи, както обективните, така и субективните признаци на престъплението „измама“.

В протеста не са направени доказателствени искания.

Писмени възражения срещу протеста не са постъпвали.

В открито съдебно заседание прокурорът при Софийска градска прокуратура поддържа подадения протест, ведно с допълнителните съображения към него.

Защитникът на подсъдимия, адвокат М. К. моли съда да отхвърли протеста и да потвърди присъдата. Думите му са подкрепени и от становището на подсъдимия.

1

В последната си дума подсъдимият моли присъдата да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните, закона и като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, намери от фактическа и правна страна следното:

Протестът е процесуално-допустим. Подаден е от страна в процеса и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

Разгледан „по същество“ протестът е неоснователен.

Съображенията на въззивния съд са следните:

ПО ФАКТИТЕ:

След анализ на събраните доказателства, СГС намери за установена следната фактическа обстановка, съвпадаща с тази, възприета и от Софийски районен съд:

Към пролетта и лятото на 2019 година свидетелят А.Б.С. от град София притежавал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 280“, ДК № *******.

Още през пролетта на тази 2019 година, свидетеля С. установил влошаване в движението на автомобила му, станал по-неустойчив, особено при извършване на завой.

Познавал се със свидетеля Я.В.М., за когото знаел, че извършва авторемонтни дейности в гаража си в град Нови Искър. През месец юли 2019 година С. оставил автомобила си в гаража на М..

М. имал съмнение за повредата и за да се увери, че е правд закарал автомобила ва специализиран сервиз, където установили повреда и на четирите амортесьора на МПС-то, което и налагало ремонта или подмяната им. След разговор със собственика на автомобила се спрели на решението за ремонт на амортесьорите.

М. не извършвал тази специфична ремонтна услуга, поради което и потърсил в Интернет сервизи, където това може да се извърши. Така и попаднал на подсъдимия Г. С. М., който бил публикувал обява, че в сервиза си в град Хасково извършва такава услуга.

М. позвънил на посочения в обявата телефон. Разговарял лично с подсъдимия М., който му потвърдил, че извършва ремонт на амортесьори.

Уговорили се М. да направи пълно рециклиране на амортесьорите срещу сумата от 350 лева, а времето за извършване на дейността е една седмица.

Паричната сума следвало да бъде заплатена след обратното връщане на амортесьорите, т.е. при получаването им вече отремонтирани.

Свидетелят М. предал разговора си на собственика на автомобила – свидетеля С., който приел офертата. М. свалил амортесьорите от автомобила и според уговореното, на 11.07.2019 година ги изпратил чрез пощенски куриер „Е.Е.“ ЕООД до посочения от подсъдимия офис на същата куриерска фирма офис в град Хасково.

Офисът на „Е.Е.“, от който М. изпратил амортесьорите се намира в град 2

Нови Искър, улица *******. Служителката, която обработила пратката за изпращане е свидетелката К.К.. За удостоверяване на поръчката била съставена товарителница № 5300115246108/11.07.2019 година. Като получател на товарителницата е посочен подсъдимия Г. С. М..

Подсъдимият М. получил лично пратката на 13.07.2019 година от офис на куриерската компания с адрес: град Хасково, бул. „*******.

Два дена по-късно, свидетелят М. изпратил съобщение до подсъдимия М. по приложение „Вайбър“, в което питал как върви ремонтът. Отговорът бил, че ремонтът е вече завършен и че предстои обратното им изпращане, отново чрез „Е.Е.“ до офиса, от който са били изпратени. Двамата мъже отново потвърдили вече направената уговорка по заплащане стойността на извършената услуга – чрез наложен платеж в офиса на куриерската фирма.

На 15.07.2019 година подсъдимият изпратил амортесьорите обратно към свидетеля М.. Била съставена товарителница № 5300116125044/15.07.2019 година.

На 16.07.2019 година от офиса на „Е.Е.“ в град Нови Искър, улица ******* свидетелят получил амортесьорите. Тъй като изпращача, /подсъдимият М./, не бил предвидил опцията „преглед преди заплащане на цената“, свидетелят заплатил на служителя на куриерската фирма – същата свидетелка К.К. сумата от 350 лева наложен платеж и сумата от 23,33 лева транспортни разходи.

Излизайки от офиса, свидетелят М. отворил пратката и разглеждайки ги стигнал до заключението, че получава същите в състоянието, в което ги е изпратил, т.е. неремонтирани. Дори и опаковката, в която му били върнати била тази, с която ги изпратил.

Свидетелят М. заснел амортесьорите с камерата на телефона си, след което се върнал в офиса обратно и поискал обратно сумата по наложения платеж от 350 лева. Било му отказано. Посъветван бил и да подаде жалба в полицията и едва след това да посети отново куриерската фирма.

На 16.07.19 година, М. внесъл сигнал до 02 РУ при СДВР, получил удостоверение от тях, което внесъл в офиса на куриерската фирма и въз основа на това удостоверение те „заблокирали“ сумата до изясняване на случая.

Междувременно свидетелят М. се свързал с подсъдимия по телефона.

Обвинил го, че не е извършил ремонта. Подсъдимият отрекъл. М. уведомил М. и че е подал жалба в полицията.

Впоследствие, за да бъде напълно коректен към свидетеля С., собственика на автомобила, свидетелят М. намерил друг сервиз, в който извършват тази специфична услуга по ремонт на амортесьори, където изпратил процесните. Този специализиран сервиз бил в град Пловдив, бул.

„******* Стопанисван бил от дружество „Т.М.И.“ ЕООД, представлявано от свидетеля В.Е.Н.

На 17.07.2019 година свидетелят М. лично посетил офиса на свидетеля Н. и лично му предал амортесьорите. Желаното пълно рециклиране на 3 амортесьорите било извършено още на същия ден. При приемане на тези вещи, служителите на фирмата казали, че ремонт не им е правен до този момент.

Най-сетне, след приключване на това рециклиране, свидетелят М. монтирал амортесьорите и върнал автомобила на свидетеля С., за което му била заплатена сума от между 500 и 600 лева.

Това са фактите, които се изясняват след анализ на доказателствата.

Такива факти е установил и първостепенният съд.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Доказателствата, изиграли роля при очертаване на фактическата обстановка са на практика всички, събрани в производството.

ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Обясненията на подсъдимия Г. С. М..

Подсъдимият признава да е договорил ремонт на процесните амортесьори със свидетеля М., да ги е получил за извършване на ремонт и да ги е върнал на посочената дата обратно на свидетеля. За разлика от твърденията на М. и поддържаното от държавното обвинение, подсъдимият поддържап версията, че е ремонтирал повредените амортесьори според уговорката си с М.. Не е имал задължение да ги почиства от ръжда и да ги боядисва, само ги е разглобил, подменил е семерингите и маслото, напълнил ги е с газ и ги е сглобил наново. Не ги е изпращал неремонтирани.

Показанията на свидетелите:

Я.В.М. – пострадал, според повдигнатото обвинение. Показанията на този свидетел са подробни и изцяло съвпадащи с фактите, които и по-горе съдът в хронологична последователност очерта. Няма причина да не се даде вяра на тези показания, защото те противоречат единствено и то отчасти на обясненията на подсъдимия, /в частта дали са върнати амортесьорите ремонтирани от М. или не/. Иначе, показанията на М. са подкрепени от всяко едно от останалите гласни доказателства, с изключение на показанията на брата на подсъдимия, но пък последните показания имат съвсем различна доказателствена насоченост.

Д.Т.Н.-И. – управител на офиса на фирма „Е.Е.“ в град Нови Искър, от който са изпратени към град Хасково въпросните амортесьори и от където са получени обратно от свидетеля М. ни разказва за ситуацията по установено от М. плащане на неремонтирани амортесьори..

В.Е. Н. – собственикът на сервиза в град Пловдив, където впоследствие е направен ремонт на амортесьорите твърди нещо от изключително значение за установяване на фактическата обстановка и по този начин подкрепя заключението по изготвена в съдебното производство автотехническа експертиза, че донесените в неговия сервиз в град Пловдив амортесьори не са били ремонтирани въобще. С това свидетелят опровергава твърдението на подсъдимия, че като се изключи почистване и боядисване, останалите „стъпки“х от ремонта са били акуратно изпълнени.

А.Б.С. – собственикът на автомобила. Подробен коментар на тези 4 показания не е необходим, но от тях става ясно, че действително този свидетел е имал описаната от свидетеля М. уговорка за ремонт на автомобила му.