Решение № 1835 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1835 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110110004 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. Б. против ЗД „*“ АД, с която е предявен пряк осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в изменеия по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК размер от 1 268,00 евро, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в действителната стойност на собствения на ищеца лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, причинени в резултат на реализирано на 28.09.2024 г. ПТП на бул. „*“ №*, по вина на водача на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.08.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 28.09.2024 г., около 21:15 часа, на бул. „*“ №* срещу търговски център „*“, е възникнало ПТП, като водачът на л.а „* *“ с рег.№ * бил блъснат отзад от л.а. „* *“ с рег.№ *, вследствие на което автомобилът на ищеца се ударил в мантинелата. За възникналото ПТП били уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили Протокол за ПТП с пострадали лица. Като виновен водач бил посочен, този който е управлявал л.а. „* *“ с рег.№ *. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, която полица била действаща към датата на ПТП, поради което претенцията е насочена срещу ответния застраховател.

На 31.01.2025 г. ответният застраховател бил уведомен, в резултат на което бил извършен оглед на автомобила и съставен опис на щета №*, но към момента на ищеца не е било определено и изплатено застрахователно обезщетение.

Излага се, че вследствие на ПТП автомобилът на ищеца е увреден до степен на неизползваемост и е негоден за употреба по предназначение, поради което е налице „тотална щета“, като същият бил с прекратена регистрация от 03.04.2025 г.

1

Ищецът твърди, че автомобилът е бил много добре поддържан, в много добро техническо и визуално състояние, поради което му се дължало обезщетение за действителната му стойност, която към момента на ПТП била в размер на 5000 лв.

По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция. Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск по основание и по размер.

Признава се наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „* *“ с рег. №*, валидна към датата на ПТП.

Сочи, че във връзка със заведената преписка по щета №* е бил извършен оглед и опис на щетите по автомобила на ищеца, като от последния било изискано предоставянето на допълнителни документи, необходими за определяне на застрахователното обезщетение.

Твърди се, че доколкото изисканите документи не били предоставени от ищеца, то нямало основание да му бъде изплатено застрахователно обезщетение.

Оспорва се изцяло отговорността на застрахования водач Д. Р. за настъпване на процесното ПТП. Оспорва се наличието на вина у последния. Твърди се, че при реализиране на произшествието посоченият водач не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него събитието било „случайно“, по смисъла на чл.15 от НК, като водачът не е имал техническата и професионална възможност да предотврати настъпването на инцидента.

Оспорва се механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, както и наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка по отношение на настъпилите увреждания.

Релевирано е възражение за съпричиняване в размер на 50% от страна на ищеца, поради нарушение на правилата за движение по пътищата, като се твърди, че последният е спрял рязко без да е била налице необходимост.

Твърди се, че претендираната от ищеца сума в размер на 5 000 лева, е крайно завишена и заплащането й би довело до неоснователното му обогатяване. Сочи се, че от претендираната действителна стойност следвало да се извади стойността на запазените части от автомобила.

Оспорва се претенцията за заплащане на обезщетение за забава, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. Х., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като увеличава размера от 100,00 лева от общо 5 000,00 лева окончателно на 1 268,00 евро, която сума представлява стойността на претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, не се представлява. С молба от 16.04.2026 г. поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ валидно учредено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя-ответник, така също и 2./ наличие на застрахователно събитие /деликт/, настъпило по време на действието на застрахователния договор, с всичките кумулативно дадени елементи от неговата обективна и субективна страна, а именно 2.1./ деяние /действие или бездействие/; 2.2./ противоправност на деянието;

2.3./ вреда; 2.4./ нейния размер; 2.5./ причИ. връзка между деянието и вредата, като вината 2 на причинителя се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори презумпцията за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително и това за съпричиняване, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

Не се спори между страните, че е налице полица № *, за сключена „ГО“ за л. а. „* *“, рег. № *, действаща към датата на ПТП – 28.09.2024 г.; че е налице влязло в законна сила споразумение, с което водачът на л. а. „* *“ е признат за виновен за ПТП.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В конкретния случай от ангажираното споразумение, което има характер на влязла в законна сила присъда, одобрено от съда по реда на чл. 384 вр. чл. 381 от НПК, по н. о. х. д.

№ 3127 по описа за 2025 г. на РС-Варна, НО, 44 съдебен състав, се констатира по несъмнен начин, че на 28.09.2024 г. в гр. *, Д. Р. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „*", модел „*", с регистрационен номер *, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като управляваното от дееца моторно превозно средство се е движило в населено място със скорост от 105,80 км/ч, с което по непредпазливост причинил процесното ПТП, като деянието е извършено след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч, като управляваното от дееца моторно превозно средство се е движило в населено място със скорост от 105,80 км/ч при разрешена скорост в населено място 50 км/ч. - престъпление по чл. 343, ал. 3, буква "а" вр. с чл. 343, ал. 1, буква "б" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

За гореописаното деяние Д. Р. се признава за виновен и приема да му бъде наложено наказание на основаниечл. 343, ал. 3, буква "а" вр. с чл. 343, ал. 1, буква "б" вр. с чл. 342, ал.

1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК – „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК Д. Р. приема да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.

Т.е. по несъмнен начин по делото са установени 1./ извършеното деяние – управление на МПС с несъобразена скорост в гр. * от страна на застрахования водач Д. Р., в резултат на което е настъпило процесното МПС; 2./ противоправността на деянието, имайки предвид, че деянието е с висока степен на обществена опаснот и представлява престъпление от общ характер и 3./ виновността на Р..

Видно е от представеното свидетелство за регистрация част I, че ищецът е собственик на л. а. марка „*“, модел „*“, рег. № *, считано от 08.04.2014 г.

Видно е от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1292 от 28.09.2024 г., че в процесното ПТП е участвал и собсвтения на ищеца лек автомобил „* *“, рег. № *.

Причинените на ищеца имуществени вреди по несъмнен начин се установяват от ангажираните писмени и експертни доказателства. Видно от приобщените Опис заключение на щета на МПС № * от 17.12.2024 г. и заключението по САвТЕ, увредените по процесното МПС автодетайли са както следва: облицовка задна броня, панел з.д. калник 5 вр., колона зад. Д., престилка задна, под багажник, врата на багажник, основа з. броня, задно стъкло, ауспух заден десен, стоп десен, стоп ляв, основа стоп – десен, основа стоп – ляв, основа калник заден ляв, основа калник заден десен, панел з. л. калник 3 вр., колона з. л., таван, задна врата – л., предна врата – л., калник преден л., рамка врата лява, рог заден ляв, рог заден десен, носач заден л., аморт. заден л.

От друга страна, наличието на причинно-следствена връзка между описаните по-горе щети по увредения лек автомобил и противоправното деяние на делинквента се установява по несъмнен начин от заключението на вещото лице по САвТ Е . Видно от експертното залкючение, уврежданията, които са установени по автомобила при извършен оглед от представител на застрахователя, са в задна част на автомобила в зоните на ударите и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли, което обуславя извода, че щетите са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.

3

В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и размера на своите граждански притезания. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в множество решения /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о./, относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.