Решение № 3938 от 04.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3938 гр. В., 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110112097 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Е. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. "В." No **, вх. **, ет. **, ап. ** срещу „А.Ф.“ ООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., Район „Т.“, ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ № *, бл. *, ет. *, обективно и кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от 18.10.2019 г. поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба чрез адв. М. М. от АК - Пловдив, че на 18.10.2019 г. между страните е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави револвиращ кредит в размер на 100лв. Сочи, че съгласно чл. 20 от договора за кредит „Бяла карта“ е предвидено, че ако не предостави допълнително обезпечение в срок от три дни дължи неустойка в размер 10 % от усвоената и непогасена главница. Сочи се, че съгласно чл. 21, ал.4 при забава плащането на текущото задължение или на сумата по револвинга ищецът дължал разходи за действия по събиране на задълженията по 2,50лв. на ден. Посочено било, че ако не се представи допълнително обезпечение - поръчител, но ако заплати 15 % от кредитния лимит дължи неустойка по чл.

20 от догоовра в размер на 10 %. В чл. 21, ал. 5 от договора било предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост на вземането се дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходи по извънсъдебно събиране на вземането.

Счита, че клаузата в чл. 20, чл. 21, ал. 4 и ал.5 от Договора са нищожни, поради противоречието й със закона и в частност разпоредбите на чл. 11, 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 33 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Сочи още, че уговорките противоречат на добрите нрави. Счита, че клаузите са и неравноправни. Излага също, че неустойката е уговорена за репариране на вредите от непредставяне на обезпечение, което е в противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел кредиторът да прави предварителна оценка на риска от неплатежоспособност на длъжника, като по този начин този риск се прехвърля върху потребителя. Излага още, че клаузата е неравноправна, защото не е индивидуално уговорена и има за цел заобикаляне на закона, поради което е и нищожна на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК, защото сумата не е включена в посочения в договора ГПР, за който е предвиден максимален размер в ЗПК. Моли за прогласяване в отношенията между страните 1 нищожността на клаузата. Счита, че калузата на чл.21, ал.5 от договора, предвиждаща заплащането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението, се явява в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на обявяване на предсрочна изискуемост заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Отговорността за разноски, въведена в договора представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Твърди се, че с предвиждането на такива разходи посочени в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от договора, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Намира, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките по чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от договор, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Намира, че клаузата за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземането е в пряко противоречи с чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна. По тези съображения моли да се уважат исковете и да и се присъдят сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника чрез юрк. Ива Н., с който оспорва иска, включително като недопустим, като сочи, че с договор за цесия от 28.07.2022 г. се е разпоредил със вземанията си по договора в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Не се оспорва наличието на сключен договор имащ характера на револвиращ кредит, като ищцата и към настоящия момент не изпълнява задълженията си по него. Настоява се, че изложените от ищеца съображения за нищожност са неоснователни. Намира, че уговорената по договора неустойка нито е прекомерна, нито противоречи на добрите нрави. Сочи се, че неустойката е дължима само при неизпълнение на договора и към сключване на договора представлява бъдещо несигурно събитие. Сочи, че са неправилни твърденията на ищеца, че в ГПР следва да се включи и неустойката и те противоречат на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК съгласно която при изчисляване на ГПР по кредата не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, този текст изключва плащалия, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Настоява се, че възникването на задължението е условно и зависи само от поведението на кредитополучателя. Намира , че така договорената неустойка не заобикаля разпоредбите на чл. 33 от ЗПК. Сочи, че ищецът цели заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване след като предявява иска си след сключване на договора и започване на неговото изпълнение. Настоява се, че твърденията за недействителност на уговорката за формиране на ГПР са неоснователни, като излага подробни съображения.

Сочи, че по аргумент от противното на чл.146, ал.2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В процесния случай Договора за паричен заем е сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Не са основателни твърденията на ищеца, че клаузите са неравноправни. При кандидатстване за отпускане на кредит, потребителите биват запознавани с всички условия по Договора за кредит. Настоява се, че разпоредбите, които предвиждат извънсъдебно събиране на вземането са действителни. Сочи се, че същите са предвидени само в случай че длъжникът не изпълни задължението си. Сочи се, че всяка финансова институция има предвидени такива действия от специално изграден човешки и технически ресурс по отношение на длъжници в забава. Подчертава, че същите се начисляват само при неизпълнение от страна на длъжника. В тази връзка намира, че същите не са неравноправни и договорът отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК. Моли претенцията да се отхвърли и присъждане на разноски.Предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД евентуално на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК с предмет за нищожност на клаузи на чл. 20, чл. 21, ал.4 и чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 19.05.2017 г., поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона, заобикаляне на закона.

В о.с.з. страните не се явяват, не се представляват, ищецът поддържа изразената позиция по спора с писмена молба докладвана от съда.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна 2 страна:

По предявените ищецът следва дa установи в условията на пълно и главно доказване, че страните по делото са страни и по Договор за кредит „Бяла карта“ от 18.10.2019 г., както и че същият съдържа клаузите на чл. 20, чл. 21, ал.4 и чл. 21, ал. 5 с твърдяното в исковата моба съдържание, а ответникът следва да докаже, че те са действителни, в т.ч. изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, респ. направата на конкретни такива разходи.

По делото е представен Договор за кредит „Бяла карта“ от 18.10.2019 г. скючен между ищцата, в качеството на кредитополучател и ответника „А.Ф.“ ООД, в качеството на кредитодател, по силата, съгласно чл.2, ал.1 от който дружеството е поело задължение да отпусне на ищцата револвиращ кредит с кредитен лимит от 100,00 лв., усвояван чрез международна платежна карта, който съобразно чл. 3, ал.2 е следвало да погасява до всяко 2ро число на текущия месец.

Видно от чл. 20, ал.1 от договора страните са договорили в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срок а по чл. 15, а именно три дни след падежа на текущо задължение, което не е заплатил, той дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

Страните са уговорили и в чл. 21, ал.4 при забава плащането на текущото задължение или на сумата по револвинга уговорена в чл.. 12, кредитополучателят да дължи разходи за действия по събиране на задълженията по 2,50 лв. на ден, а ако не се представи допълнително обезпечение - поръчител, но ако заплати 15 % от кредитния лимит дължи неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10 %.

Съобразно чл. 21, ал. 5 от договора след настъпване на предсрочна изискуемост на вземането се дължи и еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходи на кредитора за лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.

Доколкото страните не оспорват подписите положени в процесния договор съдът намира за установено, че същите са обвързани от валидно заемн правоотношение, а спорът по делото се концентрира по отношение валидността на клаузите на чл. 20, чл. 21, ал.4 и чл.

21, ал.5.

В тази връзка съдът намира, че включеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.

Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на неустойката произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като се има предвид видът и размерът на задължението, чието изпълнение се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и други; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и 3 видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.