Решение № 142 от 07.04.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. гр.Несебър, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря К. Ил. Л. като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20212150100945 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.258 и сл. и чл.79 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът “А.М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя А.М.Т., твърди в исковата молба, че ответниците О.Ж., родена на ***г., Код по Булстат ***, и Ю.Ж., роден на ***г., Код по Булстат ***, двамата граждани на Украйна, с постоянен адрес в Република България: град ***, са собственици на следния недвижим имот, а именно: Студио № 37, находящо се на трети етаж, със застроена площ от 34,18 кв.м., като площта на студиото ведно с прилежащите му общи части възлиза на 40,67 кв.м., представляващо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: град ***. Твърди също, че на 28.11.2016г. между ответниците, от една страна в качеството им на възложители, и „З.Ф.“ ЕООД, от друга страна в качеството му на изпълнител, е сключен договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване. С този договор ответниците са възложили, а изпълнителят е приел и се е задължил срещу заплащане да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване, разположени в апартаментен хотел „в.А.*“. Ответниците от своя страна са се задължили да заплащат на изпълнителя годишно възнаграждение в размер на 390 евро с включен ДДС. В договора е уговорено в случай на забава в плащанията, ответниците да заплащат неустойка в размер на 0,5% за всеки ден забава, но не повече от 30% от размера на дължимата сума, а съгласно чл.11.2 от договора ответниците са се задължили да заплащат разходите за потребените за 1 жилището им електроенергия, вода, канализация и други, въз основа на показанията на измервателните уреди. На 18.06.2018г. е сключен Договор за възлагане извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „А.*“, с който „З.Ф.“ ЕООД е възложил на „А.М.Т“ ООД извършването на всички необходими дейности по поддръжка и управлението на жилищния комплекс, както и събирането в брой или по банкова сметка дължимите суми от собствениците в комплекса за поддръжка и управление, съгласно подписани индивидуални договори между съответния собственик, от една страна като възложител, и „З.Ф.“ ЕООД, от друга страна като изпълнител, както и събирането на всички други суми, дължими от собствениците във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други, неупоменати в договора. За сключването на този договор всички собственици в комплекса, включително и ответниците, са били надлежно уведомени от страна на „З.Ф.“ ЕООД, като едновременно с него им е била изпратена и банковата сметка с титуляр „А.М.Т“ ООД, по която да се извършват плащанията. В исковата молба се твърди, че от страна на изпълнителя по договора/ите е било налице пълно и точно изпълнение на поетите задължения, като е извършвал дейностите по поддръжка на зЕ. площи, поддръжка, стопанисване и осигуряване ползването на басейна в комплекса, целогодишно извършване на техническа поддръжка на общите части и съоръженията на комплекса, санитарно-хигиенно обслужване, заплащане на разходите за електричество, в това число за осветление, асансьори, басейн, вода в общите части. Дължимите от ответниците суми въз основа на договора са следните: сумата в размер на 154,80 евро, представляваща неизплатена част от такса поддръжка за 2020г., ведно с договорната неустойка в размер на 46,44 евро, сумата в размер на 390 евро, представляваща неплатена такса поддръжка за 2021г., ведно с договорната неустойка в размер на 99,45 евро за периода от 02.06.2021г. до 22.07.2021г., сумата в размер на 0,84 евро, представляваща стойността на консумираната електроенергия за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., сумата в размер на 17,26 евро, представляваща стойността на консумираната електроенергия за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., сумата в размер на 17,04 евро, представляваща стойността на консумираната електроенергия за периода от 01.08.2020г. до 31.08.2020г., сумата в размер на 58,46 евро, представляваща стойността на консумираната електроенергия през периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г., сумата в размер на 79,02 евро, представляваща стойността на консумираната електроенергия за периода от 01.01.2021г. до 31.01.2021г., и сумата в размер на 1,84 евро, представляваща стойността на консумирана вода в жилището за периода от 15.07.2020г. до 22.01.2021г. Ищецът моли всеки от двамата ответници да заплати половината от горепосочените суми, като отделните главници се претендират ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете. Претендира разноски, включително и тези по заповедното производство.

В отговора на исковата молба, подаден от процесуалния представител на ответниците, на първо място се посочва, че ищецът не е активно легитимиран в процеса, но в тази връзка излага доводи, че договорът от 18.06.2018г., сключен между „З.Ф.“ ЕООД и „А.М.Т“ ООД, не е породил действие по отношение на ответниците, който въпрос обаче касае фактът дали ищецът е страна по спорното материално правоотношение. По същество 2 на спора се изброяват извършените от ответниците плащания, по който начин отрича да има непогасени задължения. Твърди, че жилищният комплекс не е такъв от затворен тип по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС, поради което липсва основание за сключване на договор по чл.2 от ЗУЕС. На проведеното Общо събрание на етажните собственици е изразено недоволство от работата на ищеца като се изброяват дейностите, които не са осъществявани, и които ищецът е поел като задължение по договора. Освен това етажните собственици не са вземали решение по чл.19, ал.8 от ЗУЕС и на ищеца не е възлагано на това основание извършване на дейностите по управление и поддръжка в комплекса, респ. не е упълномощаван управителят на Етажната собственост да сключва от нейно име такъв договор с ищеца. Намират клаузата за неустойка за нищожна като противоречаща на добрите нрави, същата е прекомерна, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При условията на евентуалност правят възражение за прихващане за сумата в размер на 1 692,08 лева, която ответниците твърдят, че ищецът им дължи като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на възпрепятстване достъп до електричество, вода и асансьор от действия и бездействия на служители на ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

С постановено по делото определение от 19.04.2022г. съдът е приел за съвместно разглеждане в процеса направеното от ответниците възражение за прихващане за сумата в размер на 1 692,08 лева, която ответниците твърдят, че ищецът им дължи като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на възпрепятстване на достъп до електричество, вода и асансьор от действия и бездействия на служители на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищецът се представлява от законния си представител и от процесуален представител, който заявява, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване като основателни и доказани, включително и по размер. С отделно писмено становище взема отношение по доводите, изложени в отговора на исковата молба, в който отбелязва, че твърдението, че „А.М.Т“ ООД се намира в облигационно отношение с ответниците от 18.06.2018г. е въпрос по същество на спора, както и че спорът дали ищецът е страна по спорното материално правоотношение касае основателността на иска. Посочва, че договорът между „З.Ф.“ ЕООД и „А.М.Т“ ООД има за предмет прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг, като ответниците са дали съгласието си дейностите, които са били предмет на сключения от ответниците договор със „З.Ф.“ ЕООД, който договор не е сключен с оглед личността на изпълнителя, да продължат да се извършват от трето лице. Признава за извършени от ответниците плащания в полза на ищеца, но посочва, че те не са предмет на исковите претенции, и отрича твърдението на ответниците, че ищецът има задължение за закупи със свои средства електромер, който да отчита количеството потребена електроенергия в самостоятелния обект на ответниците. По отношение възражението на ответниците за нищожност на сключения между тях и „З.Ф.“ ЕООД договор, посочва, че той е сключен съобразно свободата на договаряне и доколкото няма забрана етажните собственици да 3 сключват договори с предмет управлението на общите части, като освен това договорът, в който са включени елементи на договор за поръчка и на договор за изработка, има за предмет и незастроената част от комплекса, и разположените там съоръжения, които не са общи части и излизат извън обхвата на ЗУЕС. Същевременно етажните собственици не са вземали решения за събиране от тях на средства, които да се разходват за управлението и за поддръжката в комплекса. Доколкото неустойката има уговорен размер, същата не се явява прекомерна. Във връзка с възражението за прихващане, направено от ответниците, се излагат твърдения, че освен дължимите за 2020г. и 2021г. такса поддръжка, ответниците не са заплащали и задълженията си за потребена в тяхното жилище електрическа енергия за периода от месец януари 2020г. до месец януари 2021г., което обстоятелство, наред с неплащането на това задължение и от други етажни собственици, е имало за последица невъзможност ищецът да заплати консумираната ел. енергия в комплекса, поради липса на събрани средства, за стойността на която ел. енергия електроснабдителното дружество е издало фактура, в резултат на което електрозахранването е било преустановено от доставчика. Именно в резултат на неплащанията от страна на ответниците, което ги прави неизправна страна по договора, е довело до невъзможността им те да ползват жилището си и общите части в сградата по предназначение, но за тези претърпени от тях вреди не е допринесъл ищецът. Независимо от липсата на ел. захранване, ответникът Ю.Ж. е продължил да обитава имота си. Отрича да е било спирано водоподаването към имота на ответниците. Представя писмени бележки, в който възпроизвежда доводите си за наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и ответниците, както и че договорът е обвързвал страните през претендирания период – календарните 2020-а и 2021-а години. За доказани, въз основа на експертното заключение, счита и размерът на разходите, направени от ищеца през същия този период, в изпълнение на договорните си задължения да осъществява поддръжката в комплекса, както и конкретните дейности, за които тези разходи са извършвани.

Ответникът Ю.Ж. не се явява в съдебно заседание, но се явява ответникът О.Ж..

Двамата се представляват от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба. Изразява становище за недоказаност на исковите претенции, като намира за доказано, че в резултат на действията на служители на ищцовото дружество ответниците не са имали достъп до жилището си, в което се изразяват претърпените от тях вреди. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.11.2016г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2016г., обективиран в нотариален акт № 5, том X, рег.№ 7863, дело № 1302/2016г. на Валентина Илиева – помощник-нотариус по заместване при Мария Бакърджиева – нотариус с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд, по който договор ответниците са имали качеството на купувачи, и на което основание са придобили 4 собствеността върху следния недвижим имот, а именно: Студио № 37, представляващо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес град ***“, апартаментен хотел „А.*“, етаж 3, кг.37, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ по документ 34,18 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „ВилаА.*“, с разгъната застроена площ от 3 388,72 кв.м., състоящ се от три жилищни и подпокривен етаж, представляващ самостоятелна сграда с идентификатор 1*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед № 18-8174 / 03.06.2014г. на Началника на СГКК-Бургас, изградена в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 895 кв.м.