Решение № 431 от 10.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Варна, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900720 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 срещу С. К. К., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по сключен между ищеца като кредитодател и ответника като солидарен длъжник на кредитополучателя „М И С Стил България“ ЕООД, ЕИК

201220250 договор за банков револвиращ кредит

№

0345/301/31102019/31.10.2019 год. при общи условия, изменен с анекс № 1/12.11.2020 год. и анекс № 2/07.01.2021 год.:

94 000 лв. – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението;

5 950,94 лв. – договорна лихва върху редовната главница от 94 000 лв. за периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.

1 435,70 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода 23.03.2022 год. – 09.06.2022 год.;

3 433,61 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2021 год. – 09.06.2022 год.;

391,67 лв. – просрочена лихва (мирация) за периода 20.11.2020 год. – 20.12.2020 год.

705,00 лв. - комисионна за управление на кредита, начислявана за периода 01.11.2020 год. – 31.10.2021 год., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ , за които вземания е издадена заповед № 5184/08.08.2022 год. за изпълнение на парично 1 задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 3618/08.08.2022 год. по ч. гр. д. № 7476/2022 год. по описа на ВРС, 50-ти състав.

Ищецът твърди, че на между него, в качеството му на кредитодател, и ответника, в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя – „М И С Стил България“ ЕООД, ЕИК 201220250 е сключен договор за банков револвиращ кредит № 0345/301/31102019/31.10.2019 год. при общи условия, по силата на който ищецът предоставя на кредитополучателя главница в размер на 100 000 лв. за оборотни средства за закупуване на стоки и материали за основната търговска дейност на дружеството при годишен лихвен процент, начисляван върху редовната главница в рамките на всеки период на олихвяване от 31.10.2019 год. до 31.10.2021 год. Към датата на сключване на договора той е 5,0 %.

Сочи се, че в чл. 4.2 от договора е уговорен лихвен процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието, формиран като сбор от приложимия към датата на просрочие годишен лихвен процент за редовен дълг по чл. 4.1 и надбавка за просрочие от 2%.

Според чл. 4.3, кредитополучателят дължи и наказателна лихва при просрочие, формирана като фиксиран лихвен процент от 5,0 %, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг.

Твърди се, че в договора е уговорено кредитополучателят да погасява лихвите за редовен дълг на 20-то число на съответния месец – чл. 7.2, както и че съгласно чл. 7.3 лихвите по чл. 4.2 и чл. 4.3 са незабавно изискуеми. Излага се, че според чл. 7.1 от съглашението крайният срок за издължаване е 31.10.2021 год., като в чл. 7.1.1 е определено, че считано от 20.11.2019 год.главницата следва да бъде заплатена на 12 месечни вноски, 11 от които на стойност 1000 лв. дължими на съответното падежно число, и една последна вноска от 89 000 лв., дължима на 31.10.2021 год.

Ищцовото дружество заявява, че договорът е изменен с Анекс № 1/12.11.2020 год., според § 1 от който размерът на главницата е намален до 94 000 лв.

С оглед уговорения в чл. 4.1 а годишен лихвен процент, начисляван върху редовна главница в рамките на всеки период на олихвяване от 12.11.2020 год. до 31.10.2021 год., ищецът счита, че за периода 20.09.2021 год.

– 09.06.2022 год. ответникът му дължи лихва върху редовната главница от 5 950,94 лв.

На база предвидения в чл. 4.2 от договора лихвен процент, начисляван върху просрочената главница за срока на просрочието, дължимата за периода 23.03.2022 год. – 09.06.2022 год. лихва за просрочие възлиза на 1 435,70 лв.

Ищецът претендира и наказателна лихва за просрочие от 3 433,61 лв., начислявана на основание чл. 4.3 от договора за периода от 20.09.2021 год. до 09.06.2022 год.

2

Излага се, че към договора е сключен Анекс № 2/07.01.2021 год. в § 1, т.

7 от който крайният срок за погасяване на кредита е отложен за 31.07.2022 г., като цялата заета сума от 94 000 лв. следва да бъде заплатена наведнъж.

С § 3, т. 2 от Анекс № 2, за периода от 20.12.2020 год. до 20.08.2021 год. е въведен гратисен период за дължимите лихви за редовен дълг по чл. 4.1 от договора и такива не са начислявани. Последната незаплатена лихва върху редовната главница преди този период е счетоводно отбелязана като „лихва миграция“, възлиза на претендирания размер от 391,67 лв. и е начислявана за периода от 20.11.2020 год. до 20.12.2020 год.

Сочи, че в § 2 от Анекс № 2 е уговорено начисляването на комисионна за управление на кредита в размер на 0,75 % от главницата от 94 000 лв., поради което счита за дължима и сумата от 705,00 лв. за периода от 01.11.2020 год. до 31.10.2021 год.

Ищецът излага, че доколкото кредитополучателя и ответникът са спрели са преустановили дължимите погашения, то той им е изпратил покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, надлежно връчени и на двете лица. Пояснява и че падежът на кредита е настъпил на 31.07.2022 год. Преди това, на 10.06.2022 год., по негово заявление срещу въпросните две лица е образувано ч. гр. д. 7476/2022 год. на ВРС, по което са издадени заповед за изпълнение № 5184/08.008.2022 год. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 3618/08.08.2022 год. касателно процесните суми.

Изпълнителният титул е присъединен към образувано по-рано срещу същите длъжници ИД № 798/2022 год. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ. Доколкото връчването на заповедта и изпълнителния лист е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то след указания на ВРС, ищецът депозира исковата молба, с която е сезиран настоящият състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК , ответникът, чрез назначен особен представител депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на исковете, но ги оспорва по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.

По същество оспорва, че не е ясно дали, кога и по какъв начин му е предоставена процесната главница, дали същата е реално ползвана от него, както и дали са правени някакви погашения, в какъв размер са те и точно какви задължения са погасявани с тях – главница, лихви, разноски, др.

Изхождайки от постановките на т. 18 от ТР №4/18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, ответникът твърди, че липсват годни доказателства относно надлежното уведомяване на кредитополучател и солидарния му длъжник за обявяването на задълженията за предсрочно изискуеми, а в евентуалност - в случай на редовно уведомяване – как и по какъв начин е било сторено това. Сочи и че липсват такива относно датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение с оглед обстоятелството, че изискуемостта настъпва с изтичане на срока за доброволно престиране.

Оспорва се наличието на парично задължение на ответника, вкл. то да е 3 предсрочно изискуемо. На база съдържанието на договора и поетите от него задължения, счита, че има качеството не на солидарен длъжник, а на поръчител, възможността за ангажиране на отговорността на когото е погасена с изтичане на шестмесечния срок, предвиден в чл. 147 ЗЗД. В тази връзка цитира относимаказуална и тълкувателна практика.

Ответникът поддържа, че в отношенията му с ищеца има качеството на потребител, поради което приложими към процесното правоотношение са правилата на ЗПК. В тази връзка счита, че договорът и анексите към него са нищожни на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т., т. 10, 12, 16 и 21 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - поради заобикалянето на въпросните императивни правни нормира, и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че не му е предоставен и стандартен европейски формуляр относно информация за договора в противоречие с чл. 8 ЗПК. В евентуалност твърди, че дори да бъде прието, че е солидарен длъжник, то ищецът с непредоставянето му на въпросния формуляр, отново не е изпълнил задължението си да го информира за параметрите на кредита съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Относно клаузите, в които са уговорени процесните лихвени вземания, твърди, че същите са нищожни като противоречащи на добрите нрави поради тяхната прекомерност. Сочи, че при просрочие на главното вземане потребителят дължи единствено законната лихва за периода на забавата, поради което уговорките за начисляване на лихви по чл. 4.2 и 4.3 от договора са нищожни спрямо него. По аргумент от чл. 10а ЗПК излага, че нищожни са и клаузите за дължимост на комисионни по чл. 5.1.1 и 5.1.2.

Счита, че недължима е т. н. лихва „миграция“ доколкото подобнозадължение не е поемано от страните и същото е с неясен произход.

Позовава се на чл. 3, пар. 2 Директива 93/13/ ЕИО с оглед твърдения за неравноправност на клаузите поради предварителното им изготвяне от ищеца, предпоставяща невъзможността на ответника да влияе върху тях и увреждащо го съдържание. Пояснява, че клаузите не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

В открито съдебно заседание, ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и за присъждането на съдебно-деловодни разноски. Излага становището си по същество на спора и чрез писмени бележки.

От своя страна, ответникът, чрез назначения му особен представител, моли за отхвърлянето на исковете, като депозира и писмена защита.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

4 между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството му на солидарен длъжник на заемателя – „М И С Стил България“ ЕООД, ЕИК 201220250 е сключен договор за банков револвиращ кредит № 0345/301/31102019/31.10.2019 год. при общи условия, по силата на който ищецът предоставя на заемателя главница от 100 000 лв. за оборотни средства за закупуване на стоки и материали за основната търговска дейност на дружеството. В договора, ответникът изрично е посочен като солидарен длъжник и е уточнено, че за краткост, договорът реферира към солидарните длъжници и обезпечителите като „трети задължени лица“.

Според съглашението заемодателят предоставя уговорената сума при годишен лихвен процент, начисляван върху редовната главница в рамките на всеки период на олихвяване от 31.10.2019 год. до 31.10.2021 год.

Годишният лихвен процент съгласно чл. 4.1.1 от договора представлява сбор от приложимия за съответния период на олихвяване променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в размер на 4,91 %.

Приложимият към датата на договора лихвен индекс е осреднен депозитен индекс. Към датата на сключване на договора годишният лихвен процент за редовен дълг е 5,0 %.

Според чл. 4.2 лихвеният процент, начисляван върху просрочената главница, за срока на просрочието се формира като сбор от приложимия към датата на просрочието годишен лихвен процент за редовен дълг по чл. 4.1.1 и надбавка за просрочие от 2 %.

В чл. 4.3 е уговорено, че фиксираният лихвен процент в размер на 5 % се начислява върху наличния кредит и при просрочие на лихва или главница и/или лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг е 5%.

Крайният срок за усвояване е фиксиран до 30.10.2021 год. – чл. 6, а този за окончателно издължаване на главницата – на 31.10.2021 год. – чл. 7.1.

Погасяването страните са уговорили да бъде направено на 12 вноски, както следва: 11 месечни вноски от по 1000 лв. считано от 20.11.2019 год. и една финална вноска от 89 000 лв., дължима на 31.10.2021 год.