Решение № 421 от 20.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Смолян, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100560 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 237 ГПК.

Ищецът Н. Н. В. от гр. Смолян е предявил срещу „***“ ЕООД, представлявано от *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 106,83 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща сбор от недължимо платени суми по договор за възлагане на поръчителство от 09.04.2019 г. за обезпечаване на договор за кредит, ведно със законната лихва отпредявяването на иска до окончателното плащане.

Претендира за деловодните разноски.

Адв. О. – пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК и по него подлежи на връщане само чистата сума на отпуснатия кредит. Сумите за предоставяне на поръчителство не са включени в ГПР на кредита, въпреки, че представлява разход по кредита, като реалното им включване води до надхвърляне на 50 % от допустимия ГПР. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като задължение на кредитора е да направи оценка за кредитоспособността на потребителя, след като извърши необходимите справки преди отпускането на кредита, което има за цел предпазване на кредитополучателя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Клаузата, предвиждаща възнаграждение за гаранта, прехвърля риска 1 от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на предварителна оценка върху самия длъжник и допълнително увеличава размера на задължението. Последното е в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя. Платените суми като възнаграждение за предоставяне на поръчителство са платени на нищожно основание и подлежат на връщане, тъй като с тях ответниците неоснователно се обогатили за сметка на ищеца.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подават отговор, с който признава предявения иск и моли да бъде постановено решение при признание на иска. Моли да не му бъдат възлагани деловодни разноски, тъй като с поведението си не е станал причина за водене на делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. О. – редовно упълномощена поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.

Ответникът не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че между „***“ ЕАД като кредитор и ищеца Н. Н. В. като кредитополучател на 09.04.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит тип „***“ № 50056279 за сумата от 399 лв., обезпечен с договор за възлагане на поръчителство, сключен на 09.04.2019 г. между „***“ ЕООД и ищеца Н. В.. Не се спори също, че на 11.05.2019 г. ищецът е заплатил по договора за кредит сумата от 519 лв.

От страна на ответника не се оспорва, че по договора за възлагане на поръчителство му е платена сумата от 106,83 лв.

С оглед признанието на иска от ответника и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК следва да бъде постановено решение при признание на иска, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума, с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като сумата е платена без основание по нищожния договор за възлагане на поръчителство.

Относно разноските:

Ищецът е заявил искане за присъждане на направените разноски. Ответникът възразява, като моли да не му бъдат възлагани разноските, тъй като не е станал причина за водене на делото.

Отговорността за разноските е обусловена от изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не отговаря за разноските при уважаване на исковете, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. В случая не е нали първата предпоставка от чл. 78, ал. 2 ГПК. В Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с които настоящият състав напълно се солидаризира, е прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ищецът е направил разноски за заплащане на държавна такса по предявения иск в размер на 50 лева, които с оглед уважаването на иска следва да му бъдат възстановени от 2 ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Адв. О. – пълномощник на ищеца е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. срещу ответника, като не е посочила какъв размер на възнаграждението претендира. Съдът счита същото за основателно, тъй като осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. О. е безплатна за ищеца като материално затруднено лице, съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 6/. Преценката на адвоката за осъществяване на безплатна адвокатска помощ и защита не подлежи на санкциониране от съда.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на осъществилия безплатна защита адвокат се определя възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 7, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните размери, съобразно размера на защитавания материален интерес, като при материален интерес до 1000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв..

Съдът счита за основателно искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в НМРАВ минимален размер. Това е така, тъй като делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, като изложените от адв. О. съображения в исковата молба са бланкетни, а освен това от същия ищеца има заведени и други дела срещу този ответник чрез адв. О.. Съдът в този смисъл се съобразява с разрешенията в § 2 и 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № C‑438/22, и счита, че адекватният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед положения труд, сложността на делото и защитавания материален интерес следва да бъде определено под минималния, предвиден в НМРАВ размер, а именно в размер на 100 лв. Ще следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде осъден ответникът да плати на адв. О. адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от управителя ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** сумата от 106,83 лева, платена без основание по Договор за възлагане на поръчителство от 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2024 г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от управителя *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** сумата от 50 лв. за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, 3 представлявано от управителя *** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат М. О. от АК - Смолян, със служебен адрес гр. **** адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Банковата сметка, по която ответникът може да плати присъдената сума на ищеца и разноски за държавна такса, както и присъденото на адв. О. адвокатско възнаграждение, е:

****

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. О., на ответника „***“ ЕООД чрез адв. ***.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

4