Решение № 449 от 19.06.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Горна Оряховица, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Н.а като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120101546 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищците Л. И. Х. и М. И. Х., чрез процесуалния си представител адв. И.

Т., твърдят, че са законни наследници на баща им И.Т. Х., починал на 20.08.2018 г. и С. Л.а Х.а, починала на 09.11.2020 г. Посочват, че И. Х. през м. март 2004 г. сключили договор с ответниците Е. С. Й. и В. С. Й. за покупко – продажба на следния недвижим имот, а именно: югозападната част от къща близнак, построена в имот с кадастрален № 854 от кв. 111, за който е отреден УПИ-XI по ПУП на гр. Л., с площ 220 кв. м. и имот с кадастрален № 1853 от кв. 111, за който е отреден УПИ- XXV по плана на града с площ от 363 кв. м., както и реална част от дворното място, а именно имот с кадастрален № 1853, без постройката намираща се в западната част на този имот. Уговорили се И.Т. Х. да заплати сумата от 6000 лв. на съсобствениците, като ответникът Е.

С. Й. на 06.03.2004 г. издал разписка за това. Счита, че разписката удостоверява получаване на сумата и основанието за плащането, а именно продажбата на къщата. Твърди, че на 30.04.2004 г. ответниците лично предали на баща им владението върху югозападната част от едноетажната къща близнак, а впоследствие там заживяла и тяхната майка. Посочва, че родитЕ.те им за периода 2004 г. до 2016 г. са извършвали няколко основни и 1 поддържащи ремонта на къщата, както и редица подобрения в дворното място на къщата. Твърдят, че след смъртта на родитЕ.те им продължили да владеят имота, да го поддържат, да събират плодовете от двора. С оглед изложеното считат, че са придобили собствеността върху имота на основание давностно владение продължило в периода 30.04.2004 г. до 05.07.2023 г., сочейки че това владение не е било смущавано от ответниците, или някой друг. Ето защо, считат, че притежават правото на собственост върху ½ ид. част от имота с кадастрален № 1853, за който е отреден УПИ-XXV по плана на град Л., с площ 363 кв. м. В началото на м. юли 2023 г. установили, че ответниците подготвят доброволна делба на имотите, като владяното от тях жилище било обособено като дял втори от тази делба. С това считат, че ответниците смущават владението им и оспорват собствеността на имота им, поради което искат от съда да признае за установено спрямо ответниците, че са съсобственици на имота на основание чл. 79 от ЗС чрез непрекъснато и несмущавано десетгодишно владение на следния имот: ½ ид. част от имот с кадастрален № 1853, за който е отреден УПИ-XXV по плана на града с площ от 363 кв. м. и югозападната част на едноетажна къща близнак, посторена в имот с кадастрален № 854 от кв. 111, за който е отреден УПИ – XI по ПУП на гр. Л., с площ 220 кв. м. и имот кад. № 1853 от кв. 111, за който е отреден УПИ XXV по плана на града, с площ от 363 кв. м., която реална част се състои от кухня, трапезария, дневна, две спални, баня, антре, находящи се в тази част на първия етаж и складово помещение в сутерената част на сградата.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответниците Е. С. Й. и В. С. Й., с който оспорват иска.

Оспорват представената разписка за предаване на сума от 5000 лв. да е била съставена за продажба на процесния недвижим имот, т.к. в разписката същия не е индивидуализиран. Оспорва твърдението на ищците да са предали сумата от 5000 лв. на 6-мата съсобственика на къщата, че са владЕ. имота след смъртта на родитЕ.те им. Твърдят, че през 2004 г. действително между наследодателят на ищците и тях са провеждани предварителни разговори за продажба на къщата. Уговорката помежду им била да се закупи западната част от къщата за сумата от 20 000 лв., но т. к. Х. разполагал само с 5 000 лв. приЕ. посочената сума като капаро. Уговорили се до края на 2004 г. да заплати остатъка от сумата, като след това се уговорили същата да бъде заплатена до м. юни 2005 г., което не било сторено. През м. юни Х. ги 2 уведомил, че не може да заплати цялата сумата, поради което прекратили сдЕ.та за покупко-продажба, а предадената сума задържали за наем за ползване на имота. Посочва, че след тази дата отношенията между страните били основани на договор за наем от по 100 лв. месечно. Данъците за имота били заплащани от ответниците, а наследодатЕ.те на ищците заплащали консумативите за ток, вода и др. Считат, че наследодатЕ.те на ищците са владЕ. имота само в периода м. март 2004 г. – м. юни 2005 г., но след като не била предадена цялата сума за имота, то ползвали същия на основание договор за наем. Посочват че след смъртта на И. Х. и С. Х.а наемното правоотношение било прекратено, съответно плащането на наема. В имота останали някой вещи на наследодатЕ.те на страните, които Х.а предвид заболяването си, не могла да вземе. След смъртта на наследодатЕ.те на ищците, ответниците твърдят, че ищците не са живЕ. в жилището, не са го ползвали, нито са упражнявали фактическа власт върху него. Поради изложеното намират иска за неоснователен. Претендират разноски.

С разпореждане от 26.02.2024 г. и след приемане на допълнителната искова молба депозирана от ищците Л. И. Х. и М. И. Х., чрез процесуалния им представител адв. И. Т. от 08.02.2024 г., съдът е уважил искането им за конституиране на нови ответници, а именно Г. Д. З., В. И. З., Е. И. К. и Д. И.

З., наред с първоначалните. С оглед изложеното и на основание чл. 228, ал. 3 ГПК с конституирани гореизложените ответници.

Ответниците Г. Д. З., В. И. З., Е. И. К. и Д. И. З. не са депозирали писмен отговор.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС:

От представената и неоспорена от страните разписка (стр.5), в заверен препис, се установява, че на 06.03.2004 г. наследодателят на ищците И.Т. Х. е предал на ответника Е. С. Й. сумата от 5000 лв. за закупуване на къща.

От представеното удостоверение за данъчна оценка е видно, че ответниците Е. С. Й. и В. С. Й. са съсобственици всеки по ½ ид. част от недвижим имот жилище с площ 54 кв. м., мазе 9 кв.м. и земя от 220 кв. м., находящи се на административен адрес: гр. Л., ул. ***, пл. №854/2003, квартал 111, УПИ парцел XI-854 одобрен през 2005 г.

3

От представеното удостоверени e за наследници на И.Т. Х. и С. Л.а Х.а, се установява, че техни законни наследници са синовете им ищците Л. и М.

Х.и.

От представената скица № 473/02.08.2023 г. издадена от община Л. се установява, че имот с кадастрален № 854, за който е отреден УПИ XI – 854, в кв. № 111 по ПУП-план за регулация на гр. Л. е собственост на С. Й. З. и И. Й.

З. на основание нотариален акт № 44, том IV, дело № 1099/29.10.1959 г.

От представените приходни квитанции за платен данък за периода 17.08.2013 г. до 30.05.2023 г. (стр.63-73) се установява, че ответникът Е. С. Й. е заплащал данъците за недвижим имот находящ се в гр. Л., ул. ***.

От представения препис на договор за доброволна делба на недвижими имоти от 13.07.2023 г. се установява, че ответниците Г. З., В. З., Е. К., Д. З., В.

Й. и Е. Й. са подЕ.ли еднофамилна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 209, 03 кв. м., състояща се от един полуподземен етаж, със застроена площ от 64,54 кв.м., с разположени на него два склада и коридор , един надземен етаж, със застроена площ от 144,49 кв.м., построена в съсобствено дворно място, представляващо поземлен имот с кадастрален номер 854, за който е отреден УПИ XI-854, с площ 220 кв. м. и поземлен имот с кадастрален номер 1853, за който е отреден УПИ XXV-853, с площ 363 кв.м.в кв. № 111 по ПУП на гр. Л., като ответниците Г. З., В. З., Е. К. и Д. З. получили жилище обособено в източната част на жилищната сграда, с вход от юг, представляващо поземлен имот с кадастрален № 854, за който е отреден УПИ XI-854, с площ 220 кв.м. и поземлен имот с кадастрален номер 1853, за който е отреден УПИ XXV-853 с площ 363 кв. м. в кв. 111 по ПУП на гр. Л..

Ответниците В. Й. и Е. Й. получили в дял жилище, обособено в западната част на жилищна сграда, с вход от юг, състоящо се от полуподземен етаж, със застроена площ 19 кв.м., с разположен над него склад и първи етаж, със застроена площ 69,54 кв.м., с разположени на него входно антре, дневна, трапезария, кухня, баня-тоалетна, стая и склад, построено в съсобствено дворно място, представляващо поземлен имот с кадастрален номер 854, за който е отредено УПИ XI-854, с площ 220 кв. м. и поземлен имот с кадастрален номер 1853, за който е отреден УПИ XXV-853, с площ 363 кв.м. в кв. 111 по ПУП на гр. Л..

От обясненията дадени от ответниците Е. Й. и В. Й. се установява, че 4 уговорката между тях и наследодатЕ.те на ищците е била да закупят имота им за сумата от 20 000 лв., като предварително им дали капаро от 5 000 лв., с уговорка в едногодишен срок да заплатят и остатъка. След като наследодатЕ.те на ищците не изпълнили уговорката си развалили договора, като продължили отношенията си на основание договор за наем. Посочват, че след като наследодатЕ.те на ищците починали никой не е живял в къщата, че същата е била в занемарено състояние. Ответникът В. Й. посочва, че преди две години жената на ищеца Л. идвала до домът му да го пита дали продава процесния имот.

От показанията на свидетеля Н. Н., брат на С. Х.а и зет на И. Х.

(наследодатЕ.те на ищците), се установява, че са закупили къщата от ответника Е. за сумата от 5 000 лв. За целта съставили разписка. Ответникът Е. увъртал и така и не изповядал сдЕ.та документално. При закупуване на къщата, посочва, че била в лошо състояние, като той лично е извършвал голяма част от ремонтите дейност в нея. Посочва, че докато С. и И. Х.и живеЕ. в къщата я поддържали.

От показанията на свидетеля Х.Д. се установява, че С. и И. Х.и се преместили от гр. Е. в гр. Л. през 2004 г. От тях знаел, че са купили къща за 5000 лв. в гр. Л., за да са близо до брата на С. – свидетеля Н. Н.. До смъртта им живеЕ. в къщата в гр. Л..

От разпита на свидетеля Л. Д. се установява, че познава ищеца Л. Х..

Ходил в имота през 2022-2023 г. Помагал му да поддържа къщата – косил, берЕ. череши, ремонтирали. Знаел, че в имота през 2023 г. било разбИ.о.

Сложил камери за видео наблюдение, които по-късно били прекъснати.

Свидетелства за провеждани разговори между ответника Е. и съпругата на ищеца М., при които Е. обещавал до няколко дни да подготви документите и да им продаде къщата.

От разпита на свидетеля Т. Й. се установява, че познава ищеца Л. Х. и съпругата му М.. Свидетелства, че през зимата на 2020 г., след като починала С. Х.а, ходила в процесния имот, за да й помага да чистят.

От показанията на свидетеля И. Н. се установява, че знаел от сина на Е., че наследодатЕ.те на ищците са живеЕ. на квартира в процесния имот.

От показанията на свидетеля И. И. се установява, че познава ответниците В. и Е., т.к. са съседи и живеят в една къща. Къщата им граничи 5 с процесния имот. Посочва, че наследодатЕ.те на ищците живеЕ. в имота след 2004 г. до смъртта им. След като почнал И. Х. почти никой не е виждал в този имот. Къщата запустяла, а дворът обрасъл. Виждал децата на И. и С. да им идват на гости докато били живи.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:

За основателността на предявения иск в тежест на ищците е възложено да установят твърдените в исковата молба факти, а именно: че са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот, подробно описан погоре, на твърдяното от тях основание : наследяване, давностно владение продължило повече от 10 години – периода 30.04.2004 г. до 05.07.2023 г.; че наследодатЕ.те им, а и те след тях са упражнявали явно, необезпокоявано, непрекъснато владението си върху имота за период повече от 10 години.

Тълкувайки историческото развитие и нормативната уредба на института на владението, съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. Най-често спорове за давността и несъмнеността на владението възникват, когато то е придобито от държател, който променя намерението, с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира изключително владение.