Присъда № 323 от 02.06.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 323/02.06.2025г. по НЧХД № 2355 по описа за 2024г. на СРС, НО, 134-ти състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесена в съда тъжба от И. С. Г., с която срещу подсъдимия Е. Н. Й. е повдигнато обвинение за това че:

На 12.02.2024г., в телевизионно предаване „***“ , излъчено в ефира на телевизия БНТ1 е разгласил позорни обстоятелства за И. С. Г., с изразите „Когато говорим за следователя П., не е лошо да припомним каквото и да говори Г. кой бил на снимка, кой не бил на снимка…ъ… П. беше изправен пред възможно дисциплинарно производство, само че такова не беше проведено, а той беше освободен от длъжност, получи обезщетение от 20 заплати- ние сме го платили, да сме живи и здрави, да се почерпи за наше здраве. И всъщност той избягва дисциплинарната отговорност тогава, когато водеща фигура във Висшия съдебен съвет е именно Г.. Та когато Г. си разменя реплики с бившия си заместник, първи трябва да разкаже нещо за дисциплинарното производство на П..“ : престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Частният тъжител, редовно уведомен, не се явява лично. Представлява се от адв. Й., който поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение, като го счита за доказано от обективна и субективна страна, с оглед събраните по делото убедителни доказателства. Прави се подробен анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Акцентира се, че по делото не са били ангажирани доказателства в подкрепа на изказаните твърдения, че ЧТ Г. има отношение към освобождаването от длъжност на следователя хх и избягването на дисциплинарна отговорност. Посочва, че и самият подсъдим не отрича, че е изрекъл инкриминираните изрази, което пък се подкрепя и от заключението на приетата по делото ВТЕ. Релевира доводи, че в периода, за които се отнасят изречените от подсъдимия изрази ЧТ Г. е бил прокурор в СГП и обективно не е имал възможност да въздейства по отношение на избягването на дисциплинарна отговорност от страна на П., или по отношение на неговото освобождаване от длъжност. Твърди, че по този начин е изказан позорящ факт за ЧТ, че е извършил длъжностно престъпление в качеството му на служител на прокуратурата.

По отношение на изразите за оказано влияние върху членовете на ВСС посочва, че по този начин на ЧТ Г. е вменено извършването на престъпления по служба. Намира за недоказано твърдението изложено от подсъдимия, че ЧТ Г. е оказвал такова влияние върху членове на ВСС. Прави подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства, като намира показанията на св. хх за ясни, логични и последователни, а тези на св. хх за необективни и неотносими към инкриминираното с тъжбата деяние. Изисканите от съда писмени доказателства приема за относими към делото, а тези ангажирани от страна на подсъдимия, представляващи статии от различни печатни и електронни издания за недопустими, доколкото не са събрани по реда на НПК. По отношение на субективната страна на деянието, намира че същото е извършено при пряк умисъл, като по отношение и на претендираното обезщетение обективирано в депозирания и приет за съвместно разглеждане граждански иск, акцентира, че деянието е извършено непосредствено преди участието на ЧТ Г. в парламентарни избори. Твърди, че това е било направено тенденциозно и не би могло да се приеме, че се касае за изказване на гражданска позиция от страна на подсъдимия по отношение на проблемите на съдебната власт, тъй като към онзи момент ЧТ не е заемал никаква длъжност в нея. Претендира, че тъжбата е основателна и доказана, а като следствие от това доказан по основание се явява и гражданският иск. Прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му с тъжбата обвинение, а гражданският иск уважен в пълен размер. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Й., която намира повдигнатото с тъжбата обвинение за недоказано, поради което прави искане подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение, а гражданският иск отхвърлен изцяло. Посочва, че изказването на подс. Й. в посоченото телевизионно предаване е лишено от всякаква конкретика и не е в смисъла, който ЧТ е вложил в него. Твърди, че в изказването не са били посочени конкретни дати, а твърденията за приписани на ЧТ престъпления по служба са били изложени едва в хода по същество. В този смисъл обръща внимание, че в повдигнатото обвинение твърди единствено разгласяване на позорни обстоятелства. Намира, че не е доказана и субективната страна на деянието, доколкото в качеството си на общественик подс. Й. е чест гост в различни медии и предавания където се иска личното му мнение по различни теми и въпроси, към които обществото има интерес Релевира доводи, че няма как да са настъпили тежки последици за политическата кариера на ЧТ хх, тъй като регистрацията му като председател на политическа партия е след датата на деянието. Размерът на претендираният граждански иск намира за изключително завишен.

Моли за съдебен акт в тази насока.

В право на лична защита и дадената му последна дума подс. Й. изразява позиция, че не е осъществил състав на престъпление. Посочва, че с тъжбата му се вменява изричането на твърдения, които реално не съществуват на записа на предаването.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подс. Е. Н. Й. е хх, ЕГН: **********.

На 12.02.2024г. подс. Й. бил поканен да вземе участие в телевизионното предаване „***“, излъчено в ефира на телевизия БНТ1. Заедно с него в студиото като гост бил поканен и адвокат хх. Темата била влиянието в съдебната система, в контекста на убийството на хх.

Водещата и гостите обсъждали личността на хх, неговото убийство и публично известните към онзи момент факти в тази връзка за закъснялото подаване на сигнала за убийството му, липсата на информация в мобилния му телефон и всякакви хипотези по отношение на мотива за убийството му. След това темата преминала към влиянието на хх в съдебната власт и изнесените твърдения в тази връзка за оказвано въздействие върху съдии и прокурори в Специализирания съд. Разговорът продължил с обсъждане на отношението на МВР и прокуратурата към т. нар “клуб на Нотариуса”. На коментар било подложено и укрИ.ето на хх малко преди да бъде задържан и да му бъде повдигнато обвинение.

В хода на разговора водещата насочила темата към отношенията между хх и И. Г., връзката на единия с хх и на другия с хх В контекста на нейния коментар и двамата гости взели отношение за аферата, публично известна като „Осемте джуджета“ и влиянието оказвано в съдебната система и органите на МВР от хх, както и за напускането на страната от хх., известен в обществото и медиите като хх, който напуснал страната преди служителите на ГДБОП да го арестуват. В продължение за тези разсъждения подс. Й. казал „ Когато говорим за следователя П., не е лошо да припомним каквото и да говори Г. кой бил на снимка, кой не бил на снимка…ъ…П. беше изправен пред възможно дисциплинарно производство, само че такова не беше проведено, а той беше освободен от длъжност, получи обезщетение от 20 заплати- ние сме го платили, да сме живи и здрави, да се почерпи за наше здраве. И всъщност той избягва дисциплинарната отговорност тогава, когато водеща фигура във Висшия съдебен съвет е именно Г.. Та когато Г. си разменя 2 реплики с бившия си заместник, първи трябва да разкаже нещо за дисциплинарното производство на П..“

ЧТ Г. узнал за предаването и изречените изрази същия ден.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява като безспорна и доказана от приобщените по реда на НПК гласни: показанията на св. хх, както и приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства – писмо от СРП, писмо от ПК на ВСС, писмо от Администрацията на Главния прокурор, заключения за видео-техническа експертиза, справка за съдимост на подс. Й. и др. по описа на делото.

Видно от заключенията на назначените и изготвени експертизи, на снетият на цифров носител видеоклип съдържа запис на предаването „***“, излъчено на 12.02.2024г., в което участие е взел подс. Е. Й.. При извършеното изследване на съдържанието на клипа е установено, че същият е изрекъл изразите: „Когато говорим за следователя П., не е лошо да припомним каквото и да говори Г. кой бил на снимка, кой не бил на снимка, П. беше изправен пред възможно дисциплинарно производство, само че такова не беше проведено, а той беше освободен от длъжност, получи обезщетение от 20 заплати- ние сме го платили, да сме живи и здрави, да се почерпи за наше здраве. И всъщност той избягва дисциплинарната отговорност тогава, когато водеща фигура във Висшия съдебен съвет е именно Г.. Та когато Г. си разменя реплики с бившия си заместник, първо трябва да разкаже нещо за дисциплинарното производство на П. и след това да разкаже как е работил със хх и зашо хх тогава не е бил лош, пък сега изведнъж стана лош и го е имало на снимки.“

Заключенията на изготвената по делото и неоспорена от страните експертиза съдът кредитира изцяло като пълна, обективна и обоснована, поради което я кредитира изцяло.

Съдът не намери основание и да се усъмни с професионалната компетентност на вещите лица.

Приетите по делото и приобщени по надлежния процесуален ред писмени доказателства съдът намира за еднопосочни и обективни, като допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Клеветата съставлява съзнателно разпространение на информация за определено лице, намиращо проявление под формата на изнесени позорни обстоятелства, които са неистински или приписване на престъпление, което не е извършено, доведени до знанието на поне едно трето лице. В двете алтернативи се цели злепоставяне на личността пред обществото чрез засягане на нейната чест, достойнство и добро име, чрез промяна на обществената оценка за нея. Съставомерността на престъплението предпоставя неистинност на разгласените позорни обстоятелства. Обект на престъпното посегателство е доброто име и честта на едно лице, спрямо които деецът се насочва по начин, че същите биват пряко накърнени.

Изпълнителното деяние е съсредоточено в „разгласяване“ на обстоятелство за тъжителя, 3 което следва да бъде „позорящо“ доброто му име в обществото или да притежава нужния интензитет и съдържание, за да бъде възприето като такова. Като една от проявните форми на клеветата, то налага от обективна страна деецът да е съобщил факти, сочещи недвусмислен и ясен начин на поведение, несъобразено с представите на обществото за морал, което обективно е в състояние да дискредитира личността на конкретния адресат, придавайки й негативен облик чрез отрицателното въздействие върху формираната преценка на обществото досежно него.

В доктрината и съдебната практика е застъпено становището, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до миналото или настоящето на адресата, включително личния му и професионален живот и създава представи за съществено укоримо, недостойно поведение на пострадалия, което да е от естество на накърни доброто му име в обществото. Обстоятелствата трябва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на мисловна дейност. Субективното усещане за позорност е ирелевантно.

Във втората хипотеза с оглед съставомерност е въведено изискване от изложението на фактите да се разкрива най- общо, но с достатъчно описателни елементи установен от закона състав на престъпление, за което се твърди, че е приписано със съзнанието, че то не съществува като факт от обективната действителност. Извън обхвата на престъпния състав остават случаите на изказано мнение, субективна оценка, извод или изразяване на становище на автора на сведенията. Изключено е и цитирането на чужди мисли, независимо от формата на тяхното материализиране. Изпълнителното деяние на клеветата по необходимост се изразява единствено чрез действие, с което авторът на клеветническата информация свежда същата до знанието на трето лице.