Решение № 804 от 01.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Русе, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520201618 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. И. И., чрез адв. Г. С., депозирана против наказателно постановление № 23-1085-002171 от 31.07.2023г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, в частта му по т. 1, с която на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В частта му по т. 2, в която на жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 157, ал. 6 ЗДвП не е обжалвано и в тази си част, същото е влязло в сила.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неоснователно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Във връзка с тези твърдения се излагат съображения, че неправилно са посочени законовите разпоредби, предвид факта, че липсва елемента виновност от страна на жалбоподателя, предвидена в чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Релевират се доводи, че мястото до автобусната спирка няма асфалтово покритие и е силно замърсено с камъчки и пясък, и при извършване на завоя жалбоподателят е бил с ниска 1 скорост и е чувал само и единствено нормалния шум на двигателя и категорично не е имало форсиране на двигателя, а неволно е допуснал леко поднасяне на автомобила и тъй като автомобилът управляван от него е бил с автоматична скоростна кутия, същата е блокирала, защото оборотите са се вдигнали и автомобилът бил спрял на средата на кръговото. Оспорват се твърденията в АУАН и НП, че е форсирал двигателя и е завъртял автомобила на 360 градуса. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение излага съображения, че са налице противоречия в показанията на свидетелите с приобщените видеозаписи и не е доказано, че в близост до жалбоподателя е имало пешеходци и чакащи пътници на автобусната спирка, както и дете, което е било изпратено от единият от свидетелите до магазина, както и че от видеозаписа безспорно се установява, че на местопроизшествието има много камъчки и пясък.

Жалбоподателят излага, че от записа се вижда, че е налице противоречие с показанията на свидетелите, че е имало хора на спирката и деца.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 942819 от 21.06.2023г. против жалбоподателя, за това, че на 21.06.2023г., в 17,50 часа, в село Басарбово, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ срещу № 80, управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, като използвал пътищата отворени за обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а поднесъл автомобила и го завъртял на 360 градуса, описвайки траектория на две окръжности, очертани като следи от автомобилни гуми по асфалтовата настилка, които приети за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като осъществяващи състав на нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Било установено, че жалбоподателят представя АУАН с изтекъл срок на валидност от 16.05.2023г., което е прието от актосъставителя, че осъществява състава на нарушение по чл. 157, ал. 6 ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителя, с отразяване, че няма възражения срещу него.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН такива също не са били депозирани.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 185 му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение по чл.

157, ал. 6 ЗДвП, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от двете деяния, идентични с тези съдържащи се в АУАН.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетели на актосъставителя П. К. А. и свидетелите М. С. М., Д. А. Ч. и В. А. Б., писмените доказателства – Докладна записка рег. № 1085р-4932/21.06.2023г., АУАН № 942819/21.06.2023г., АУАН бл. № 044222/16.05.2023г., снимка, обяснения, ЗППАМ № 23-1085-000365/22.06.2023г. и справка за нарушител/водач, прочетени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН както и вещественото доказателство – запис от охранителна камера, предявено на 3 страните по реда на чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.

С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

Преки доказателства досежно главния факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на свидетелите М. С. М. и Д. А. Ч. и приобщения по делото видеозапис. На тези доказателства противостоят показанията на свидетеля В. А. Б.. Косвени доказателства се съдържат в показанията на актосъставителя П. К. А..

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. С. М. и Д. А. Ч., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено възприело фактите, за които свидетелстват и едновременно с това показанията на тези двама свидетели напълно кореспондират и се подкрепят и от приобщения по делото видеозапис. Всеки един от тези двама пряко и непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства и не са налице нестабилност в изложението или противоречия в показанията на тези двама свидетели и както беше посочено, показанията на всеки един от тях напълно се подкрепят от приобщения по делото видеозапис.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че са налице противоречия в показанията на свидетелите с представения по делото видеозапис. Никой от свидетелите не посочва, че точно в него момент, на спирката е имало хора. В своите показания свидетелят М., не ангажира такива твърдения, а в показанията си свидетелят Ч. посочва, че малко преди това е бил изпратил внучката си, да купи хляб, а не че е била там, а изнесеното от свидетеля „Деца минават, пресичат !“ касае, принципно положение, а не твърдения, че в момента е имало деца или хора на автобусната спирка. От своя страна актосъставителят е дошъл в последствие, след извършване на деянието и към него момент е било възможно да има хора на спирката, което е и напълно в съответствие с правилата на формалната и житейска логика. Извън всичко това, дали е имало или не деца и граждани е ирелеватно за самият състав на административното нарушение, а има единствено и само значение, във връзка с индивидуализацията на наказанието, с оглед обществената опасност, която разкрива нарушението, но в случая за това нарушение санкциите са в абсолютни стойности и за двете наказания, поради и което наличието или 4 липсата на хора в близост не би могла да се отрази на административно наказателната отговорност на нарушителя.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката В. Б., тъй като освен, че същите напълно се сугестират, както от показанията на свидетелите М. С. М. и Д. А. Ч. и от приобщения по делото видеозапис, но и същите са вътрешно противоречиви. Първоначално свидетелката е сигурна, че колата не се е завъртяла, а впоследствие в своите показания посочва, че е налице такова завъртане. Изнесеното от свидетелката, че се касае за блокиране на скоростната кутия, както се твърди с жалбата, напълно се опровергава от приобщения по делото видеозапис, на който еднозначно и безпротиворечиво се установява спиране на автомобила, след това форсиране на двигателя, съчетано със загуба на сцепление на задните колела и целенасочено и умишлено завъртане на автомобила три пъти на 360 градуса, след което същият продължава малко напред и спира, и жалбоподателят излиза, без да е започнала да оглежда автомобила, за евентуален технически проблем.

С оглед извършената оценка на гласните доказателства, следва и извода, че не е опровергана и придадената от законодателя доказателствена сила на акта, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и същата не е оборена от останалите събрани в хода на производството доказателства, а напротив, намира се в синхронно единство с преките гласни доказателства, приобщени посредством показанията на М. С. М. и Д. А. Ч. и приобщения видеозапис.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението 5 по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП изрично са посочени приетите за осъществили се конкретни действия, извършени от нарушителя – поднасяне на автомобила и завъртане на 360 градуса, описвайки траектория на две окръжности, въз основа на които осъществили се факти от обективната действителност е прието, че с това си поведение нарушителят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно с цел извършване на демонстрационни маневри.

Доколкото описаното в АУАН и НП нарушение съдържа посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и тяхната правна квалификация и въз основа на това, нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, кога е извършено същото, то по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, да бъде запознат с всички приети за осъществили се факти и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото.

Без опора в материалите по делото са твърденията с жалбата, касаещи нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като в наказателното постановление са посочени, както приетата за нарушена разпоредба, така и санкционната такава.