Решение № 279 от 13.09.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Перник, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500513 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалби на длъжниците П. А. Т. и Е. П. А. срещу конкретни действия на ЧСИ С.Б., рег. № *** при КЧСИ по ИД № 20247530401162.

На първо място, двамата обжалват насочването на изпълнението върху трудовите им възнаграждения, като всеки от тях счита своето за несеквестируем доход, тъй като е в понисък размер от минималната работна заплата.

На следващо място, Е. П. А. обжалва и насочването на изпълнението чрез насрочване на опис върху собствения недвижим имот с адрес ***. Поддържа, че върху това е единственото жилище. По отношение на него била учредена ипотека в полза на праводателя на взискателя – „Юробанк България“ АД за обезпечаване на вземането, предмет на принудително изпълнение. Банката обаче прехвърлила вземането си в полза на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с писмен договор за цесия от 14.11.2008 г., но без нотариална заверка на подписите – в нарушение на чл. 171 ЗЗД. Предвид посоченото и независимо, че впоследствие „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД върнало в патримониума на банката вземането с договор за цесия от 27.05.2017 г., жалбоподателката поддържа, че ипотеката е загубила своето действие.

Насрещната страна „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД счита жалбите за неоснователни.

В мотивите си по чл. 436, ал. 1, изр. 2 ГПК ДСИ поддържа неоснователност на 1 жалбата.

Окръжен съд Перник, като прецени доводите на жалбоподателя, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбите са допустими като подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване действия.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

По оплакванията на двамата жалбоподатели за насочване на изпълнението върху несеквестируеми трудови възнаграждения:

Със съобщение с изх. № 27956/14.05.2024 г. до работодателя „***“ ЕООД съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Е. П. А..

Със съобщение с изх. № 27967/14.05.2024 г. до работодателя „Юнивърс Строй“ ЕООД съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на П. А. Т..

И в двете запорни съобщения съдебният изпълнител изрично и с удебелен и потъмнен в черно шрифт е посочил, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК.

Систематичното тълкуване на всички разпоредби на чл. 446 ГПК, както и изричните постановки на т. 3 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, сочат, че паричните доходи могат да бъдат изцяло или частично несеквестируеми. Изцяло несеквестируеми само вземанията за издръжка, докато вземанията за трудово възнаграждение и пенсия са винаги частично несеквестируеми, тъй като запорът не обхваща, т.е. никога няма действие по отношение на несеквестируемата част, определяема по правилата на чл. 446, ал. 1 ГПК. Ако към момента на налагането на запора размерът на нетното трудово възнаграждение е по-малък от МРЗ, работодателят като трето задължено лице не следва да прави удръжки, които да превежда на съдебния изпълнител. В случай че все пак направи такива удръжки, съдебният изпълнител е длъжен незабавно да върне тези удръжки на длъжника, тъй като в противен случай отговаря имуществено и дисциплинарно за действията си. Ако обаче в течение на времето, трудовото възнаграждение на длъжника надхвърли нетно МРЗ, то запорът ще произведе действие и работодателят трябва да започне на извършва удръжки съобразно правилата на чл. 446, ал. 1 ГПК. Ето защо насочването на изпълнението чрез налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците е законосъобразно.

По оплакването на жалбоподателката срещу насочване на изпълнението върху несеквестируем недвижим имот:

Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК единственото жилище на длъжника и членовете на семейството му е несеквестируемо. Корекция на това правило представлява нормата, че ако жилището надхвърля жилищните му нужди и от него могат да се обособят две или повече жилища, надхвърлящата жилищните му нужди част подлежи на публична продан. Съгласно чл. 445, ал. 1, т. 1 ГПК от посочената несеквестируемост не се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор.

В настоящия случай по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от *** „Юробанк България“ АД (с наименование към онзи момент – „Юробанк И Еф Джи България“ АД) е предоставило на Е. П. А., П. А. Т. и Т. Л. Т. кредит в размер на 2 равностойността в швейцарски франкове на 80 390 евро за покупката на недвижим имот с адрес ***. С договор за учредяване на договорна ипотека от *** Е. П. А. е учредила върху същия имот ипотека в полза на банката за обезпечаване на кредитните задължения. Спорът между страните е концентриран върху въпроса дали след като по силата на две цесии от 14.11.2008 г. и от 27.05.2017 г. в писмена форма, при неспазване на изискванията на чл. 171 ЗЗД за нотариална заверка на подписите и вписване, банката първоначално е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, а след това е придобила обратно от същото дружество кредитното вземане, ипотеката е загубила своето действие. Неспазването на формата на цесията на обезпечено с ипотека вземане и/или последващото невписване на цесията водят до това, че цесионерът се явява носител на необезпечено вземане, а ипотекарен кредитор остава цедентът, без обаче ипотеката да се погасява. Тоест за да се изпълнява принудително върху ипотекирания имот с право на предпочтително удовлетворение (чл. 136, ал. 1, т. 3, пр.

2 ЗЗД) е необходимо качествата кредитор на парично вземане и титуляр на правата по ипотеката отново да се слеят, както в случая след обратната цесия от 27.05.2017 г. След като е придобила обратно паричното вземане, с надлежни цесии и при спазване на правилата на чл. 171 ЗЗД (форма и вписване), първо банката е прехвърлила обезпеченото вземане ведно с правата по ипотеката на „С. Г. Груп“, а след това „С. Г. Груп“ – на „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД. При това положение ипотекарният длъжник – жалбоподателката Е. П. А., не може да се ползва от несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 ГПК. По същата причина безпредметно е и доказателственото искане за определяне на надхвърляща жилищните нужди част. Без значение е и дали жалбоподателката разполага с други имоти, доказателствено искане за установяване на който факт също е сторено с жалбата. В обобщение, насочването на изпълнението върху имота е законосъобразно.

По изложените съображения и двете жалби подлежат на отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 27813/10.06.2024 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № *** при КЧСИ, подадена от П. А. Т., ЕГН **********, срещу насочване на изпълнението по ИД № 20247530401162 върху трудовото му възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 27817/10.06.2024 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № *** при КЧСИ, подадена от Е. П. А., ЕГН **********, срещу насочване на изпълнението по ИД № 20247530401162 върху трудовото възнаграждение и върху недвижим имот с адрес ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4