Решение № 6862 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6862 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110128927 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. В. К., представлявана от адв. Д.

Г., срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит № ******* от 10.12.2024 г., сключен между страните, е нищожен поради непосочване на действителния годишен процент на разходите.

В исковата молба се твърди, че на 10.12.2024 г. между А. В. К. в качеството на кредитополучател и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД – в качеството му на кредитор е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 5 400 лв. Било уговорено заетата сума да бъде върната в 18-месечен срок, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ - 50% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 63, 18 %, като общата сума за плащане била 8 227,94 лв. Ищецът сочи, че в чл. 6, ал. 1 от сключения договор било уговорено дължимото от заемополучателя обезпечение, а именно кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство и били изредени условията, на които да отговарят поръчителите. Според чл. 13, ал. 5 от договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 5 296,44 лв. Тъй като условията за исканото поръчителство били неизпълними, той не успял да го предостави, в резултат на което му била начислена неустойка и общо дължимата сума била в размер на 13 524, 38 лв.

Действителната погасителна вноска по заема била в размер на 752 лв., включваща главница, договорна лихва и разсрочена неустойка. Според ищеца клаузата за неустойка сама по себе си е нищожна, тъй като така уговорена неустойката не изпълнява типичните си обезщетителна, обезпечителни и санкционни функции. Начисляването не зависи от точното изпълнение на главното задължение по сключения договор за кредит. Нещо повече 1 размерът на неустойката е почти същият като размера на главницата. С оглед формулирането на множество изисквания за поръчителите неустойката била винаги дължима и представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя, освен това чрез нея се нарушавали и императивните разпоредби на закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК. Според ищеца разходът за неустойка е бил предварително известен на кредитодателя и е следвало да бъде включен в ГПР, а невключването му води до недействителност на целия договор. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 62, ал. 2, вр. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, подаден чрез адв. Х. М., в който исковата молба се оспорва като неоснователна. Според ответника дори да е налице нищожност на отделни клаузи, те не водят до нищожност на целия договор. Твърди, че с клаузата за неустойка не се заобикалят императивни норми на ЗПК, а всички изисквания на закона са спазени. Сочи, че уговорената неустойка не следва и не е включена в ГПР, тъй като е уговорена под отлагателно условие – в случай, че кредитополучателят не представи обезпечение, т.е. тя е дължима в случай, че в 14-дневен срок от сключване на договора кредитополучателят не предостави обезпечение. В този смисъл ответникът сочи, че липсва заблуждаваща търговска практика, тъй като самите страните кредитополучтелят изначално бил наясно, че неустойката не включва ГПР. Поддържа още, че самата клауза за неустойка е действителна. Кредитополчуателят е имал възможност в 14-дневен срок да предостави исканото обезпечение или да се откаже от договора, но не се е възползвал от нито една от възможностите, а самата неустойка и размерът били ясно и точно определени. Твърди, че липсват неравноправни клаузи в сключения договор. Нещо повече в периода от 2023г. до 2024г. ищецът е сключил още четири договора с ответното дружество за предоставяне на кредити. Не оспорва, че неустойката не е включена в ГПР, като излага подробни съображения, че тя не е част от ГПР и защо не следва да бъде включвана. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От заявените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ******* от 10.12.2024г., който намира правната си квалификация си в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Основателността на предявената искова претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на фактите, на които основава своите възражения за нищожност на договора и клаузите, предвиждащи годишен процент на разходите и неустойка. Съобразно общото правило на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже валидно основание за плащане по договора за заем.

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 10.12.2024г. между „Кредирект“ ЕООД и А. В. К. е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата под формата на кредит сумата от 5 400 лв. при ГЛП – 50 % и ГПР № 63.18 %.

Уговорено е разсрочено погасяване на задължението на 18 месечни погасителни вноски, първите пет от които в размер на 225 лв., а останалите тринадесет на стойност от 546,38 2 лева. Общата сума за плащане възлиза на 8 227,94 лева. В чл. 6, ал. 1 от процесната сделка се съдържа уговорка за обезпечаване на кредита с поръчители, отговарящи на посочените изисквания, което обезпечение следвало да бъде предоставено в 14-дневен срок от сключването на договора. В ал. 4 се съдържа декларация за съгласие на кредитополучателя, че договорът не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение. Съобразно чл. 13, ал. 5 при непредоставяне в срок на договореното обезпечение е дължима неустойка в размер на 5 296,44 лв., дължима в пълен размер от деня, следващ изтичането на 14-дневния срок. По аргумент от чл. 13, ал. 8 размерът е определен преди сключване на договора, като са взети предвид общия размер на кредита, срока на договора, предходната кредитна история на кредитополучателя, както и риска, който кредиторът поема при отпускане на потребителския кредит. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено и обстоятелството, че в ГПР не е включена процесната неустойка.

От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, следва да се държи сметка, че в ЗПК е предвидена възможност за сключване на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на ЗПФУР – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. При това положение, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Като твърдян порок на процесното съглашение е посочен неспазването на изискванията, регламентирани с чл. 11 ЗПК, в частност на реквизита относно годишния процент на разходите. По силата на чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От данните по делото може да се изведе обоснован извод, че в процесната сделка не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, тъй като липсват сведения относно начина на формиране на посочения процент на разходите, алгоритъма за изчисляване, както и какви компоненти са включени в тази величина. В раздел III, т. 2 от СЕФ е отбелязан единствено стойностният израз на ГПР, а в чл. 3, ал. 6 от въпросния договор е отбелязано, че при изчисляването му са взети предвид възнаградителната лихва и следните допускания: сделката ще е валидна за срока, за който е сключена, и кредиторът и потребителят ще изпълняват задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора. В чл. 13, ал. 7 е упоменато, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не се включва в ГПР, тъй като представлява вземане, отделно от главницата, което е дължимо при 3 неизпълнение на задължение. Посочен е ГЛП по кредита, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на кредитния продукт. Действително, двете величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.

Този пропуск сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера на разходите и общата сума, която подлежи на връщане. Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено съществено значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана.

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че вписаният ГПР не отговаря на действителния такъв. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.