Решение № 2884 от 16.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2884 гр. Варна, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110102143 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от С. Г. З., ЕГН **********, срещу „****" ЕООД, ЕИК ****, обективно съединени искове: главен иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 1198554/21.09.2022 г. и акцесорен иск за връщане на суми, платени без правно основание по договора.

Ищцата в исковата си молба сочи, че е сключила с ответника процесния договор за кредит, по силата на който е получила сума в размер на 1022,58 EUR. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция с трето лице – „Ferratum Bank" p.l.c., по който е заплатила такса в общ размер на 951,00 EUR. Ищцата поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като в него не са спазени императивните изисквания на закона. Излага, че посоченият в договора годишен процент на разходите (ГПР) от 49,11% е нереален и заблуждаващ, тъй като в него не е включен разходът за задължителната такса „гарант", която е пряко свързана с кредита. Твърди, че липсва ясна методика за формиране на ГПР, както и условия за прилагане на лихвения процент. Поради нищожността на договора, счита, че платените от нея суми по него са лишени от правно основание и подлежат на връщане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че кредитополучателят не е бил задължен да сключи договор за гаранция именно с „Ferratum Bank", а е имал право на избор на поръчител. Излага, че ищцата е била надлежно информирана за всички условия, включително за разходите по договора за гаранция, и е потвърдила съгласието си. Счита, че таксата за гаранция представлява възмездна услуга от трето лице и не следва да се включва в ГПР по договора за кредит, тъй като не е задължителна.

В хода на производството, с молба от 23.12.2025 г. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК ищцата е поискала увеличение на осъдителния иск от първоначално заявения размер до 1186,20 EUR, което искане е допуснато от съда с определение, обявено в открито заседание на 06.02.2026 г. С последваща молба, депозирана на 15.06.2026 г., ищцата е поискала ново увеличение на исковата претенция до окончателен размер от 1206,65 EUR, което искане е също допуснато от съда на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в открито заседание на 1

19.06.2026 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото е обявено за безспорно и не нуждаещо се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1198554 от 21.09.2022 г., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 1022,58 EUR при уговорена лихва от 23% (235,19 EUR) и обща дължима сума от 1257,78 EUR, при обявен в договора ГПР от 49,11%. Едновременно и в пряка функционална връзка с договора за кредит е сключен Договор за гаранция (поръчителство) с чуждестранното дружество „Ferratum Bank" p.l.c., по силата на който ищцата дължи такса от 951,00 EUR за обезпечаване на същия кредит, платима на месечни вноски съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора за гаранция.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Б. С. Б., на което е поставена изрична задача да изчисли какъв би бил размерът на ГПР по процесния договор, ако в него се включи и възнаграждението на дружеството-поръчител. От заключението, както и от обясненията на вещото лице в открито заседание, се установява следното от съществено значение за спора:

Ответното дружество е предоставило на вещото лице формула за изчисляване на обявения ГПР от 49,11%, без каквото и да е обяснение относно съдържанието и стойностите на компонентите, включени в тази формула. Вещото лице – квалифициран експертсчетоводител с дългогодишен професионален опит – изрично е констатирало, че въпреки положените усилия и направено запитване до юрисконсулт на ответника, не е било в състояние да приложи предоставената формула и да изчисли по нея действителния размер на ГПР при включване на таксата за гаранция, поради пълна липса на информация за компонентите, влизащи в изчислението. Това е и причината, поради която първоначално насроченото заседание за изслушване на експертизата е било отложено – вещото лице е поискало допълнителен срок именно поради невъзможността да приложи предоставената от кредитора „формула за ГПР", която е окачествил като неприложима. Въз основа на изложеното се достига до извода, че щом лице с експертна счетоводна квалификация, разполагащо с пълен достъп до документацията на кредитора и с възможност да иска разяснения пряко от него, не е в състояние да възпроизведе или приложи по разбираем и проверим начин методиката за изчисление на ГПР, то на по-силно основание обикновеният потребител – без специални знания – е бил напълно лишен от възможността да разбере действителната цена на кредита и наличието или липсата на съответствие с императивния таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неразбираемостта и невъзпроизводимостта на методиката на изчисление сама по себе си съставлява нарушение на изискването за прозрачност по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото посочването на процент, който не може да бъде обективно проверен и възпроизведен нито от потребителя, нито от съда, нито дори от вещо лице със специални знания, е равносилно на непосочване на ГПР по смисъла на закона.

Отделно от изложеното, вещото лице е извършило самостоятелно изчисление чрез общодостъпен онлайн калкулатор, при което е установило, че ГПР без включване на таксата за гаранция е в размер на 25,59%, докато при включване на тази такса (разпредЕ. пропорционално към погасителните вноски) изчисленият от него ГПР възлиза на 349,31%.

Независимо от известната условност на всяко извъндоговорно преизчисление, разликата между двата резултата е такава по порядък, че изключва всякакво съмнение – при коректно включване на разхода за гаранция действителният ГПР многократно надхвърля не само обявения от кредитора размер от 49,11%, но и максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК петорен размер на законната лихва.

2

Договорът за гаранция е сключен едновременно с договора за кредит и е изрично посочен в чл. 5 от последния като начин на обезпечаване чрез свързано с кредитора лице.

Тази конструкция сочи, че сключването на договора за гаранция и заплащането на съответната такса представлява на практика задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а не свободно избираема допълнителна услуга, независимо от формалното твърдение на ответника за наличие на избор. Поради това таксата за гаранция съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който е следвало да бъде включен в обявения ГПР.

Съдът намира, че по делото се установяват кумулативно две самостоятелни, но взаимно подсилващи се основания за недействителност на договора: първо, обявеният ГПР не включва задължителния разход за гаранция и не отразява действителната цена на кредита; второ, дори и изчислен по предоставената от кредитора методика, размерът на ГПР не може обективно да бъде проверен, възпроизведен или разбран – факт, категорично потвърден от невъзможността на вещото лице по делото да приложи тази формула. Всяко от посочените нарушения самостоятелно съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а тяхното съвкупно наличие само засилва извода за недействителност на договора.

Непосочването на действителен, разбираем и коректен ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до пълна недействителност на договора за потребителски кредит. Нищожността се констатира от съда служебно и не подлежи на конвалидация.

При нищожност на договора страните следва да се върнат в положението преди сключването му – ищцата дължи връщане единствено на получената главница от 1022,58 EUR, а ответникът дължи връщане на всички получени суми над главницата. Установено е, че ищцата е заплатила общо 2229,23 EUR, от които 1206,65 EUR представляват плащания над главницата (лихва 235,19 EUR, такса гаранция 951,00 EUR и такса напомнително писмо 20,45 EUR). Тази сума, съответстваща на последно направеното и допуснато увеличение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК, подлежи на връщане от ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените разноски за депозит за ССЕ в размер на 200 EUR. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от 778 EUR с ДДС, съдът намира същото за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК го редуцира до размер от 250 EUR.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска на С. Г. З., ЕГН **********, срещу „****" ЕООД, ЕИК ****, Договор за потребителски кредит № 1198554 от 21.09.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, да заплати на С. Г. З., ЕГН **********, сумата от 1206,65 EUR (хиляда двеста и шест евро и шестдесет и пет евроцента), като неоснователно обогатяване на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, да заплати на С. Г. З., ЕГН **********, сумата от 450 EUR (четиристотин и петдесет евро), представляваща сторени съдебноделоводни разноски, от които 200 EUR депозит за ССЕ и 250 EUR адвокатско 3 възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4