Решение № 6 от 04.01.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ловеч, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200993 по описа за 2023 година

С наказателно постановление № 35-0002330/17.10.2023 година на В.И.С., и.д. Директор на РД „АА” гр. Плевен, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, е наложена на „.....“ ЕООД, представлявано от Д. А. М., Булстат: ..... Имуществена санкция в резмер на 5000.00 лв. на основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр, за това, че на 29.09.2023 г., около 10:00ч. в офиса на фирма ..... ЕООД гр. Л. при извършена проверка на основание получен сигнал и съставен АУАН от РД АА гр. Русе на 30.07.2023г. на водача А.А.В. на фирма .... ЕООД гр. П. обл. В.Т. извършващ обществен превоз на товар по маршрут гр. Л. - гр. Варна с товарен автомобил и прикачено полуремарке собственост на фирма .... ЕООД за това, че : Водача извършва превоз на товар с обща допустима максимална маса 49000кг. надвишаваща нормите установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство-4000 кг., се констатира ,че Товародателят фирма ..... ЕООД е допуснал масата на натовареното ППС да надвишава допустимата максимална маса отредена в свидетелството му за регистрация 4000кг. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН прецених, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, с което виновно е нарушил чл.56, ал.2 от ЗАвПр.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „.....“ ЕООД, представлявано от Д. А. М. , който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, в която насока излага подробни аргументи.

С протокол за избор на съдия-докладчик от 09.04.2025 г. делото е преразпределено на съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Г.М. е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че делото е било обявено за приключено, не е бил постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М.

И., която моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. В даденият и от съда срок същата е представила по делото писмени бележки, в които са изложени подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП и е направено искане на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Издателят на обжалваното НП – и.д. директора на РД „АА” гр. Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Д. П.

И. и И. Ц. М., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2023 г. бил съставен акт с бл. №329933 за установяване на административно нарушение от св. Д. П. И. в присъствието на св. И. Ц. М. срещу „.....“ ЕООД, представлявано от Д. А. М., Булстат: ....., за това, че на 29.09.2023 г., около 10:00ч. в офиса на фирма ..... ЕООД гр. Л. при извършена проверка на основание получен сигнал и съставен АУАН от РД АА гр. Русе на 30.07.2023г. на водача А.А.В. на фирма .... ЕООД гр. П. обл. В.Т. извършващ обществен превоз на товар по маршрут гр. Л. - гр. Варна с товарен автомобил и прикачено полуремарке собственост на фирма .... ЕООД за това, че : Водача извършва превоз на товар с обща допустима максимална маса 49000кг. надвишаваща нормите установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство-4000 кг., се констатира ,че Товародателят фирма ..... ЕООД е допуснал масата на натовареното ППС да надвишава допустимата максимална маса отредена в свидетелството му за регистрация 4000кг., с което виновно е нарушил чл.56, ал.2 от ЗАвПр.

С акта са иззети като доказателства: ксерокопие на кантарна бележка, установяваща нарушението, ксерокопие на товарителница удостоверяваща нарушението. В акта не е вписано възражение. В законоустановения срок не е представено от нарушителят възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д. И. за когото не се оспорва, че към датата на съставяне на АУАН е изпълнявал длъжността инспектор в РД „АА” гр.

Плевен, и като такъв се явява длъжностно лице по смисъла на чл.91 от ЗАвП. Нормата на чл.92 от ЗАвПр, регламентира, че при изпълнение на задълженията си по чл.

91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения, поради което направеното възражение за липса на компетентност на актосъставителят се явява неоснователно. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Венцислав Спасов – и.д. Директор на РД „АА” гр. Плевен. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства се установява и че административно - наказващия орган е определен за такъв от Министъра, поради което и в тази насока направените възражения се явяват неоснователни.

От показанията на разпитаният по делото актосъставител Д. И. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в акта. Установява се, че към датата на съставяне на акта е изпълнявал длъжността инспектор в РД АА гр. Плевен, както и че на 29.09.2023 г. извършили проверка на наказаното дружество в офиса на фирмата в гр. Л. въз основа на сигнал и съставен АУАН от техни колеги от РД АА гр. Русе, които спрели процесния т.а. и в 2 хода на проверката установили, че водачът извършва обществен превоз на товар, който надвишава нормите, установени от Министър на МРРБ, като общата маса на товара била 49 тона, а съгласно нормите на закона не могла да превишава 40 т. Въз основа на този АУАН съставен от служители на РД АА гр. Русе била извършена проверка и съставен АУАН на товародателя, тъй като допуснал претоварване на процесния т.а.

От показанията на вписания като свидетел по акта И. М. се установява, че е само свидетел при съставяне на процесния АУАН, че не е присъствал при установяване на процесното нарушение, и че процесния АУАН е съставен въз основа на сигнал получен от служители на РД АА гр. Русе, които спрели за проверка процесния т.а., собственост на жалбоподателя, в хода на която установили, че е нарушена товароносимостта на т.а.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че не е свидетел очевидец нито на извършването на нарушението нито на неговото установяване, както и че вписания като свидетел по акта свидетел – И. М. е само свидетел при съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН /съгласно ЗАНН, действащ към датата на съставяне на акта/, като поне един от свидетелите да подпише акта. Тъй като и актосъставителят и вписания свидетел по акта не са очевидци на извършване или на установяване на процесното нарушение, съдът намира, че актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

От съдържанието на процесния АУАН, както и издаденото въз основа на него НП не става ясно на коя дата се твърди, че е извършено нарушението от наказаното дружество жалбоподател, както и че актосъставителят дословно е пресъздал съдържанието на съставения от негови колеги от РД АА гр. Русе АУАН на водача на процесния т.а. – А.В., който не е част от административнонаказателното производство, което съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Съдът намира, че процесния акт не може да се приеме, че е съставен при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН от една страна, а от друга, видно от акта, поставил началото на административно наказателното производство, и актосъставителят и свидетелят по акта са лица, които не са възприели пряко релевантните за съставомерността на деянието факти, тъй като и двамата не са осъществили проверката, в хода на която се твърди, че е установено извършването на процесното нарушение. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура, което само по себе си е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

3

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 98б, т.3 от Закона за автомобилните превози. В цитираната разпоредба ясно е посочено, че се наказва Товародателят или лице, което извършва товаренето, които допуснат масата или натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, при надвишаване с повече от пет тона - с глоба или с имуществена санкция 5000 лв. Съдът намира за необходимо да отбележи, че извършването на нарушението не беше доказано по безспорен начин. Недоказаността на нарушението за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя следва и от самото описание на нарушението в АУАН и НП, което не е пълно и в този смисъл е налице съществено процесуално нарушение, предвид липсата на основни реквизити в санкционните актове. Не става ясно от направеното описание на която дата се твърди, че жалбоподателя е извършил нарушението за което е ангажирана отговорността му, както и не бяха представени доказателства от които да е видно, че същия е допуснал извършването на процесното нарушение. Описано е, в процесното НП, че е налице претоварване с 4000 кг., а същевременно с това на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева, която се налага за превишаване на допустимата максимална маса, с повече от пет тона, с което е допуснато и нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН.

По изложените по – горе аргументи, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно нормата н а чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.