Решение № 1333 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110106985 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от А. Ж. В., ЕГН **********, адрес: гр. В., жк. Вл. В., бл. *, вх. *, ет *, ап. ** срещу „*** - **“ ЕООД, П. за п. п. - Г. О., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „Ц. О.“ № ****, иск с правно основание чл.

200 КТ за осъждане ответника да заплати ищеца сумата 8000 лева - представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени й в следствие увреждане на здравето при настъпила на 17.02.2025г. трудова злополука, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука - 17.02.2025 г., до пълното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор, ищцата заема длъжността „к." при ответника. На 17.02.2025г. при слизане от влак № *** на гара В., ищцата се подхлъзнала, тъй като перонът бил заледен и от внезапната силна болка в глезена на левия крак, паднала на перона. Била придружена от началника на същия влак до сградата на ПМС В., откъдето била откарА. до Спешно отделение В. Лекарите констатирали навяхване и разтягане на ставните връзки на левия глезен. В следствие на травмата получила оток в областта на левия глезен, ограничение в движението му и спонтанна и палпаторна болка. Във връзка с лечението си ползвала ортеза. В резултат на претърпяната травма била затруднена в придвижването и в самообслужването си. Била в отпуск поради временната си неработоспособност от деня на злополуката до 03.04.2025г. Поради злополуката, ищцата търпяла болки и страдания. Била възпрепятствА. за ежедневното си битово и хигиенно обслужване, като разчитала на помощта на близките си. Вследствие на настъпилото травматично увреждане се чувствала безпомощна, неспокойна, напрегната и нервна, така и измъчвА. от тревожност, предвид обстоятелството, че други хора трябва да се грижат за нея. Злополуката била призната с Разпореждане на ТП на НОИ - В. Т. за трудова. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати претендирА.та сума, за репариране на претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Същият оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че към момента на злополуката и към настоящия момент ищцата заема длъжността к.. Твърди, че към момента на злополуката не е имало данни за заледявания по перона, няма виновни и наказани лица за създадени предпоставки за злополуки. Ищецът допринесъл с поведението си за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, поради което моли да бъде намалена отговорността му при приложение на чл.

1

201, ал. 2 КТ. Налице е съпричиняване на вредите, доколкото ищецът не е изпълнил изискванията за безопасност при осъществяване на трудовите си задължения. Паричната стойност на неимуществените вреди счита за прекомерна, надвишаваща действителния размер на претърпените от ищеца болки и страдания. Сочи, че работодателят има сключен договор за групова застраховка „Задължителна трудова злополука" и ищцата е получила обезщетение от застраходателя „Д. з." АД. Моли в тази връзка да се приложи разпоредбата на чл. 200, ал.4 КТ, като присъденото обезщетение бъде намалено със сумите получени от ищеца по сключения договор за застраховане на работниците. В условията на евентуалност счита, че изплатеното обезщетение за временна неработоспособност на ищцата следва да се приспадне от определеното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.

В хода на проведените съдебни заседания по делото, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа стрА.:

С определение, постановено в з.с.з. на 19.08.2025г., съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти: че към 17.02.2025г. между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „к.“ в ПМС В.-ППП Г. О., както и че на 17.02.2025г. е настъпила злополука, призната с Разпореждане № 5104-04-26 от 26.03.2025 г. на ТП на НОИ - В. Т. за трудова.

От представената медицинска документация /лист за преглед на пациент от 17.02.2025г.; амбулаторен лист № 250561082319/25.02.2025г.; амбулаторен лист № 25058300А43F/27.02.2025г.; медицински протокол № 0000000303/27.02.2025г.; болничен лист № Е20250898145/27.02.2025г.; болничен лист № Е20250898464/18.03.2025г.; болничен лист № Е2024883539/18.02.2025г./ е видно, че ищцата е претърпяла инцидент на 17.02.2025г., като е прегледА. в Спешно отделение на МБАЛ „С. А.“ В. След направените рентгенови изследвания и преглед е поставена диагноза навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена. Констатирано е, че движенията в областта на лява глезенна става са ограничени с изразен мекотъканен оток. Проведено е медикаментозно лечение. В периода от 18.02.202503.04.2025г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност в резултата на травмата.

В Разпореждане № 33259/03.07.2023г. на ТП на НОИ - С. е прието, че злополуката от 17.02.2025г. е стА.ла през време на работа, свързА. с трудовите задължения на ищцата. На 17.02.2025 г. ищцата /на длъжност к./ е обслужвала влакове №№ ***, ***, ***, *** от гара В. до гара К. и обратно. Около 17:35 ч., след като е слязла от влак № *** на гара В., при движение по перона се подхлъзва и пада. Пострадалата е получила навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена на левия крак. Налице е внезапно увреждане на здравето, стА.ло през време и във връзка с извършвА.та от нея работа.

Представен е Трудов договор от № 90/16.10.2023 г., по силата на който ищцата заема длъжност - к. в Превозна и маневрена служба В. и Д. към Поделение за П. п. Г. О. при “*** П. п.” ЕООД.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността к., в която са отразени задълженията и отговорностите при изпълнение на длъжността.

Приложена е преписка по трудова злополука вх.№ 5101-04-27/14.03.2025г. стА.ла на 17.02.2025г. и декларирА. от А. Ж. В.. Отразено е, че на на 17.02.2025г. на ищцата е проведен на ежедневен (предпътен) инструктаж от Т. К. /Инструктор превозни бригади,Н. в./ за обслужването на пътнически влакове № ***/***/***/*** от гара В. до гара К. и обратно.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведената СМЕ, в заключението по която и изявленията си в с.з., вещото лице установява следното: В резултат на подхлъзването и падането ищцата е получила навяхване, средна степен на лявата глезена става, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Непосредствено след травмата болките не са много силни, но с увеличаването на отока се засилват до много силни и в първите 24 часа могат да се усилят дотолкова, че да не може да се стъпва на крака.

След това постепенно намаляват. На 25.02 при преглед от ортопед е констатиран оток и болезнено ограничени движения. Обичайния срок на лечение е около 20-45 дни. Проведено е лечение с покой, обезболяващи и противооточни медикаменти. Периодът на възстановяване 2 е бил според медицинската документация около 45 дни. Лечението е завършило с оздравяване. Движенията в лявата глезена става са възстановени. Няма остатъчни неблагоприятни последици, но е възможно да изпитва дискомфорт при рязка промяна на времето и след физическо натоварване. Дискомфортът при рязка промяна на времето и след физическо натоварване остава за дълго време и се дължи на невъзможността бързо да се изравни налягането в ставата с външното атмосферно налягане.

В полза на ищцата са събрани гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели в режим на водене, с показанията на които да установи продължителността, степента и интензитета на претърпени болки и страдания в резултат на злополуката.

Свидетелят Вл. В. /без родство/ познава ищцата А. от три години. Съседи са. Заедно си разхождали кучетата. Знае, че е претърпяла инцидент миналата зима, преди около една година. При връщане от работа или по време на работа се подхлъзнала и си изкълчила крака. Виждал е ищцата след инцидента, ходил й е на гости. Чувствала се некомфортно, с видими болки. Изглеждала нещастна и отчаяна, заради състоянието в което се намира.

Стояла само на стола, без да се движи. Движела се само с помощ на мъжа си. Налагало се да я вози с колата, тъй като не можела да шофира. Заради травмата, съпругът й и синът й разхождали кучето. Състоянието й се подобрило за около два месеца.

Свидетелят М. Н. /без родство/ познава ищцата А. покрай мъжа й. Разбрал от мъжа й, че е претърпяла инцидент, изкълчила си крака. Ходил им е на гости, движела се с патерица, имала шина на крака и видимо я болял. Мъжът й я придържал, за да се движи. Не излизала никъде, не можела да върши домакинска работа. Тези задължения се поемали от мъжа й.

Възстановила се за около два месеца.

В полза на ответника са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Т. Т./без родство/, за установяване поведението на ищцата при злополуката, както и състоянието й след това, обстановката около влака, причината за възникване на злополуката.

Св. работи в „П. с. - В.“ - *** - ** ЕООД на длъжност „Н. в.“. Познава А. Ж.. Спомня си за инцидента, при който се е спънала и си е изкривила глезена. Не е присъствал на самия инцидент. При пристигането на влака в гара В., когато слязъл, видял, че „ревизор вагони“ придържал ищцата. Тя куцала, стъпвала на единия си крак. Когато влакът пристигнал, явно във В. било преваляло, защото перонът бил леко влажен.

Предвид така установеното от фактическа стрА., СЪДЪТ формулира следните изводи от правна стрА.:

Разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ урежда безвиновната отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищцата А.

В. на 17.02.2025 год. е претърпяла трудова злополука, вследствие на която получила навяхване и разтягане на ставни връзки на левия глезен, довело до временна неработоспособност, както и че към датата на злополуката е престирала труд за ответното дружество, по силата на трудов договор от 16.10.2023 г., като е изпълнявала длъжността „к.“.

Тези обстоятелства не са спорни между страните по делото.

В подкрепа на изложения извод относно настъпилата трудова злополука е представеното като писмено доказателство по делото Разпореждане № 33259/03.07.2023г. на ТП на НОИ - С., с което злополуката е призната за трудова по чл.55, ал.2 КСО. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето стА.ло през време и във връзка или по повод на извършвА.та работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като съгласно ал.2 на същия законов текст трудова е и злополуката, стА.ла с осигурен по чл.4, ал.1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. В тази връзка съдът намира, че доколкото от страните по делото и в частност от ответната стрА. не е направено и проведено оспорване на посочения по-горе официален документ, следва да се приеме, че разпореждането на оргА. по чл.60, ал.1 КСО е доказателство за установените в него факти, и по-конкретно за наличието на трудова злополука като 3 положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №410 от 29.06.2010 год. на ВКС по гр.дело №599/2009 год., III г.о, ГК и др. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че причина за злополуката е падане на ищцата по време на работа.

Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/535744f1-ca88-4765-a8b1-dde50cc67ac0