Определение № 1833 от 11.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1833 гр. София, 11.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002103218 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и касационна жалба на Н. Й. Г., срещу въззивно решение № 24/22.01.2024 г. постановено по възз. гр.д. № 807/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 260004/12.04.2023 г., /допълнено с определение № 260063/09.08.2023 г./ по гр.д. № 320/2021 г. на Районен съд - Добрич и като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, да заплати на Н. Й. Г., както следва: сумата 3799,55 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени в резултат на образувано срещу него наказателно производство, водено по ДП № 700/2012 г. по описа на РУП МВР - С. за престъпление по чл.

331, ал. 3, предл. 2 във вр. с чл. 331, ал. 1 от НК, прекратено с постановление за прекратяване от 27.11.2015 г. поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като иска в разликата над 3799,55 лв. до размера 7206,20 лв. е отхвърлен; сумата 1230,63 лв.- обезщетение за забава върху главницата от 3799,55 лв. за периода 27.06.2017 г. - 03.09.2020 г., като иска в разликата над 1230,63 лв. до размера 2332,32 лв. е отхвърлен; сумата 8000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на посоченото наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като иска в разликата над 8000 лв. до размера 20000 лв. е отхвърлен; и сумата 2588,78 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 8000 за периода 27.06.2017 г. 03.09.2020 г., като иска в разликата над 2588,78 лв. до размера 6472,74 лв. е отхвърлен.

Ответникът Прокуратурата на Република България обжалва въззивното решение в осъдителната му част, с твърдения за необоснованост и нарушения на материалния закон.

1

Моли решението в тази част да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, следва да бъдат обобщени в следния смисъл: 1. Как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ при прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и 2. Следва ли да съществува пряка причинно- следствена връзка между увреждането и претендираните вреди. Счита, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: т. 19 от ТР 1/04.01.2001 г.; т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на IV г.о.; решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на IV г.о.; решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на IV г.о.; решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на IV г.о.; решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на IV г.о.; решение № 263/21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на IV г.о.; решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г.о.; решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на III г.о.; решение № 61/28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на III г.о. и др.

Ищецът Н. Й. Г. оспорва касационната жалба на Прокуратурата на Република България.

Излага съображения за правилност на обжалвания акт в частта, в която исковете за имуществени и неимуществени вреди са уважени.

Ищецът обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявените от него искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди и акцесорните претенции за лихва за забава. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, който могат да бъдат обобщени в следния смисъл: 1. За съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ и 2. За задължението на въззивния съд да прецени всички доводи на страните и представените във връзка с тях доказателства в мотивите на решението, да посочи въз основа на кои от тях основава приетата фактическа обстановка по делото и да направи собствени правни изводи; Според жалбоподателя - ищец разрешението дадено от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС: т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., III г.о.; решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г., IV г.о.; решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г., III г.о.; решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г., III г.о. По втория въпрос се сочи противоречие с ТР № 1 от 2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 260/30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г., IV г.о.; решение № 123/30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г., III г.о.; решение № 380/02.06.2009 г. по гр.д. № 758/2009 г., III г.о.; решение № 232/20.03.2009 г. по гр.д. № 2716/2008 г., IV г.о. и др. Поставени са и въпросите:

3. „Наличието на роднинска връзка между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, 2 обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел?“; 4 „Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото?“ и 5. „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед на заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото?“. По тези три въпроси се твърди противоречие с: решение № 331/19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009 г., IV г.о.; решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г., IV г.о.; решение № 260/30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2012 г., IV г.о.; решение № 422/03.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 805/2009 г., I г.о.; решение № 251/27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6970/2014 г. IV г.о. Бланкетно са посочени основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК: вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът Прокуратурата на Република България, не е взел становище по касационната жалба на ищеца.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление. Посочено е, че с постановление от 03.06.2013г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 700/2012 г. за това, че на 01.11.2012 г., в [населено място], обл. С., [улица] по непредпазливост е запалил чужд имот - покривна конструкция на едноетажна постройка с площ от 120 кв.м., покривна конструкция на стопанска постройка, с площ от 80 кв.м., 100 бр. бали люцерна сено и 50 бр. бали слама, като са последвали значителни вреди в размер на 10617,68 лв. и с това е изпълнил състава на престъпление но чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като му била наложена мярка за неотклонение „подписка”. По обвинителен акт срещу ищеца било образувано НОХД № 964/2013 г. по описа на PC – С., приключило с присъда № 122/19.02.2014 г., с която Г. бил признат за виновен по повдигнатото обвинение, поради което и на основание чл. 331, ал. 3, предл. 2, във вр. с чл. 331, ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца, което изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, и бил осъден да заплати на пострадалите Й. Ж. В., Б. Г.

Д. и Ж. Г. Ж. сумата от 10724,92 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняването, както и сумата от 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

Присъдата била ожалвана по ВНОХД № 54/2014 г. на Окръжен съд - Силистра, който изменил присъдата само в гражданско-осъдителната част, като намалил размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. На 20.01.2015 г. ищецът подал молба пред ВКС по чл. 419, ал. 1 от НПК, с искане за отмяна на постановеното решение по ВНОХД № 54/2014 г. по на Окръжен съд - Силистра и връщане на делото за ново разглеждане. С 3 решение № 106/01.04.2015 г. по образуваното НД № 213/2015 г.на ВКС, I НО, по реда на възобновяването било отменено изцяло решението по ВНОХД № 54/2014 г. на Окръжен съд - Силистра и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СсОС от стадия на съдебното заседание. Било образувано ВНОХД № 94/2015 г. по описа на Окръжен съд Силистра, което завършило с решение № 50/10.07.2015 г., с което съдът отменил присъда № 122/19.02.2014 г., постановена по НОХД № 964/2013 г. по описа на Районен съд - Силистра изцяло, и върнал делото на прокурора. С постановление за прекратяване от 27.11.2015 г., влязло в сила на 29.12.2015 г. , на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 199 от НПК, наказателното производство, водено по ДП № 700/2012 г. по описа на РУП на МВР - [населено място], било прекратено поради липса на достатъчно данни, установяващи действия от страна на Н. Й. Г., от които може да се направи обоснован извод за извършено от него престъпление от общ характер. Била отменена и наложената му мярка за неотклонение „подписка”.

За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид продължителността на наказателното производство /две години и седем месеца/ и проведени в съдебно производство на две инстанции общо пет открити съдебни заседания и в производството по възобновяване едно открито съдебно заседание.; предприетата срещу ищеца мярка на неотклонение – „подписка”; посочил е, че ищецът бил обвинен в престъпление за извършването на което се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода; взел е предвид степента на засягане на емоционалния, личния и професионалния живот на ищеца, като в тази връзка е основал решението си на събраните по делото гласни доказателства /показанията на св. Г.- съпруга на ищеца, св. С. и св. Р./. Посочено е, че воденото срещу него наказателно производство утежнило психическото му състояние до степен на психическа травма-хроничен стрес, актуална и до днес, със соматични прояви – безсъние; накърняване на честта и достойнството му; засягане на доброто му име в приятелски, съседски и колегиален кръг; нарушаване на семейното спокойствие и промяна в социалния живот; влошаване на здравословното му състояние. Според заключението на вещото лице д-р С. по изслушаната СПЕ, воденото наказателно производство се явявало психотравмена ситуация, която би повлияла на психиката на всеки нормален човек. В случаят се касаело за човек, който към датата на привличането му като обвиняем бил на 59 г. и е нямал преди това досег с органите на реда и правосъдието. Ситуацията, в която е бил поставен е била нова за него и от естество да породи страх от незаконно осъждане.

Постановена била първоначално и осъдителна присъда, което засилило страха и притесненията му. На база медицинските документи по делото, събраните гласни доказателства и извършеното лично изследване, вещото лице д-р С. констатирало, че от факта на пожара у ищеца възникнали високи по интензивност напрежение и тревожност.