Решение № 6835 от 09.10.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 145/2018
- Вид
- Решение № 6835
- Подписан
- 09.10.2019
- В сила
- 05.11.2019
- Състав
- ЛЮБКА ЕМИЛОВА ГОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 59, ал. 2 · Закон за кредитните институции
Р Е Ш Е Н И Е
№ …. гр.София, 09.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 145 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 485, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът – „Ц.к.б.” АД твърди, че „Ш.**”
ЕООД, ЕИК:*********, е издало запис на заповед, с който безусловно се е задължило да плати на “ЦКБ” АД или на нейна заповед сумата от 188 100 лева, платима на предявяване със срок 106 месеца от датата на издаване в “ЦКБ” АД, клон Централен, ул. „*********, място на издаване: гр. София; дата на издаване:
19.06.2008г., сумата по записа на заповед е платима без протест и без разноски.
Твърди, че за издателя „Ш.**” ЕООД записът на заповед е подписан от управителя на дружеството Ж.Д.Ф.. Плащането по записа на заповед е обезпечено изцяло чрез поръчителство, на основание чл. 483 от ТЗ, като записът на заповед е авалиран от ответниците Ж.Ф. и Ф.Ф. в качеството им на поръчители - изразено, на основание чл. 484 от ТЗ, с думите "като поръчител" и полагане на подписите на двамата поръчители върху записа на заповед. Посочва, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя „Ш.**” ЕООД и на авалиста Ж.Д.Ф. на 19.10.2015г., което е отбелязано на гърба на записа на заповед и е удостоверено с подписа на Ж.Д.Ф.. По него не са извършвани плащания. Посочва, че в районен съд гр. София е подадено от банката заявление с вх. № 3063566 от 11.08.2017г. с правно основание чл. 417 от ГПК срещу авалистите Ж.Ф. и Филии Ф., по което е образувано ч. гр. дело № 55445/2017г. по описа на СРС, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на двамата авалисти да бъдат осъдени солидарно да заплатят на „ЦКБ“ АД сумата 70 868, 46 лева, представляваща част от общо дължимата по записа на заповед сума от 188 100 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.08.2017 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането. На 28.08.2017 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение на посочените в заявлението суми. В допълнителната искова молба ищецът е признал заявените от ответниците факти: банката се е снабдила по ч. гр. д. № 70747/2015г. по описа на СРС, 70 - ти състав с изпълнителен лист въз основа на посочения договор за банков кредит срещу кредитополучателя, образувано е изп. д.
№2016840040001, тъй като длъжникът „Ш.**” ЕООД не е оспорил задълженията по кредита, нито е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Посочва, че по това изпълнително дело са му разпределени 213 612, 53 лева, като непогасеният остатък по задължението е 75 749, 80 лева. Съобразно постановлението за разпределение на първо място се погасяват разноските и лихвите, поради което поддържа, че остатъкът от 75 749, 80 лева представлява непогасена главница по процесния кредит на „Ш.**” ЕООД. Заявено е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по процесния запис на заповед срещу авалистите Ж.Ф. и Ф.Ф. е подадено след влизане в сила на постановлението за разпределение по посоченото изпълнително дело. Твърди, че по процесния договор за предоставяне на комбиниран кредит - овърдрафти кредит с погасителен план № 03100РО-АА-0006 от 01.02.2007г., изменян с анекси №1 от 19.06.2008г, №2 от 14.11.2008г. и № 3 от 01.02.2012г, „Ц.к.б.“ АД е обявила предсрочна изискуемост, считано от 19.10.2015г. Със заявление вх.
№ 3081207/18.11.2015г. на СРС е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката срещу кредитополучателя „Ш.**” ЕООД за следните суми: общ размер 250 058, 26 лева, от които: просрочена главница — 151
043, 99 лв.; 2 916 лв. - просрочена такса за управление на кредита; 711, 66 лв.
- платени за сметка на кредитополучателя премии по застрахователни полици; 35 365 лв. - договорни лихви за периода 01.12.2012г. до 19.10.2015г.; 60 021,61 лв. - обезщетение за забава, на основание чл. 18 от договора за кредит за периода 21.12.2012 до 17.11.2015г., както и за законна лихва върху главницата, считано от 18.11.2015г. до окончателното погасяване. По ч. гр. д. № 70747/2015г. на СРС са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист с дата 02.12.2015г. На 12.01.2016г. покани за доброволно изпълнение по изпълнителното дело са връчени и на Ж.Д.Ф. и Ф.Г.Ф., в качеството им на трети лица - ипотекарни длъжници, които са дали за обезпечение на кредита свой недвижим имот. Ипотекарните длъжници също не са подавали възражения. Посочва, че обезщетението за забава е уговорено в чл. 18 от процесния договор за кредит и е в размер на 35% годишна лихва, като неговия размер не е променян през целия период на действие на договора за кредит. Твърди, че спорът между страните е за размера на присъдените 35 365 лв. - договорни лихви за периода 01.12.2012г. до 19.10.2015г. Извън горната лихва, всички останали лихви и такси по договора за кредит преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем са заплащани доброволно от длъжника „Ш.**” ЕООД, без наличието на каквито и да било възражения от негова страна относно техния размер. Следователно по отношение на доброволно платените лихви и такси от страна на „Ш.**” ЕООД, преди обявяването на предсрочната изискуемост, възраженията на ответниците са изцяло неоснователни, а също така е преклудирана и възможността за това. Относно извършените погашения на задълженията в изпълнителното производство оспорва възможността в настоящото исково производство да се разглеждат направените от ответниците възражения, тъй като разпределението извършено по това дело е влязло в сила. Относно направените от ответниците възражения, че същите имат качеството потребител, се оспорва този факт, тъй като кредитът е предоставен на търговско дружество във връзка с извършваната от него дейност. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се установи, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми:
- 70 868, 46 лева - главница, част от 188 100 лева, по описания по- горе запис на заповед, заедно със законната лихва от 11.08.2017г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по делото.
Ответниците – Ж.Д.Ф. и Ф.Г.Ф. са депозирали писмен отговор извън определения от закона срок. В него посочват, че с процесния запис на заповед са обезпечени вземания на банката, произтичащи от договор за предоставяне на комбиниран кредит - овърдрафт и кредит с погасителен план № 03100РО - АА - 06 от 01.02.2007г., изменян и допълван с анекс № 1 от 19.06.2008г., анекс № 2 от ноември 2008г. и анекс № 3 от 01.02.2012г. Твърдят, че ищецът недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави е увеличавала възнаградителната лихва, което е довело до нееквивалентност на насрещните престации. Съгласно чл. 10.1 и чл. 13 от сключения между страните договор банката е присвоила правото едностранно и произволно да променя цената на кредитния ресурс. Ответниците поддържат, че това е в нарушение на чл. 58, ал. 2, чл. 59, ал. 2 от Закона за кредитните институции и съответно чл. 8 и чл. 20 от ЗЗД, поради което е недопустимо извършеното от банката едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва. Посочват още, че независимо, че дружество „Ш.**“ ЕООД, чиито задължения са обезпечени от авалистите по процесния запис на заповед, не е усвоявало винаги пълния размер на разрешения овърдрафт, кредитодателят е начислявал завишени лихви върху целият размер на кредитора, което допълнително без правно основание е довело до натрупване на неоснователна печалба. Твърдят, че Ф.Ф. има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата, предоставена му с нормите на чл. 143 и сл. от ЗЗП, тъй като той като физическо лице - длъжник при авалирането на записа на заповед е действал извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ф.Ф. е авалирал процесния запис на заповед без да е в каквато и да е била функционална или търговска връзка с дружеството „Ш.**“ ЕООД - той не е бил собственик на капитала му или пък негов управител, с оглед на което се ползва от системата на потребителската защита, регламентирана в чл. 143 от ЗЗП. Твърдят, че клаузите на чл. 10.1 и чл. 13 от договора за предоставяне на комбиниран кредит от 01.02.2007г. са неравноправни, тъй като всички причини, при които може да се извърши промяна на лихвения процент и липсва методология, която да представлява математическа формула с конкретно посочени количествени измерения и относителна тежест. На следващо място посочва, че банката се е снабдила по ч. гр. д. №70 747/2015г. по описа на СРС, 70 състав с изпълнителен лист въз основа на посочения договор за банков кредит, образувано е изп. д. №2016840040001, по което са удовлетворени претенциите на ищеца. Молят да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендират направените по делото разноски.
Направено е възражение за прихващане със сумата от 50 000 лева - по 25 000 лева за всеки ответник, представляващи неправомерно получени от баката възнаградителни лихви, лихви за неразрешен овърдрафт и такси. В допълнителния отговор ответниците са изложили възражения относно начина, по който е извършено разпределението от частния съдебен изпълнител. Поддържат, че в настоящото производство могат да бъдат разгледани тези възражения, въпреки, че не оспорват факта, че свършеното разпределение от съдебния изпълнител е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното за установено от фактическа страна:
В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- с процесния запис на заповед са обезпечени вземанията на ищеца, произтичащи от договор за предоставяне на комбиниран кредит – овърдрафт №03100РО – АА – 0006 от 01.02.2007г., изменян с анекси №1 от 19.06.2008г., анекс №2 от 14.11.2008г. и анекс №3 от 01.02.2012г.,
- банката се е снабдила по ч. гр. д. №70 747/2015г. по описа на СРС, 70 – ти състав с изпълнителен лист въз основа на посочения договор за банков кредит срещу кредитополучателя, - кредитополучателят не е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, - образувано е изп. д. №2016840040001, въз основа на издадения изпълнителен лист срещу кредитополучателя,
- по това изпълнително дело е извършено разпределение, което е влязло в сила.
По делото на страници 6 е представен запис на заповед издаден на 19.06.2008г. в гр. София от „Ш.**” ЕООД в полза на „ЦКБ” АД за сумата от 188 100 лв., вписано е мястото на плащане, както и падеж – на предявяване в срок до 106 месеца от датата на издаване на ценната книга. Документът е подписан от управителя на дружеството издател – първия ответник и върху него като поръчители са се подписали – първия и втория ответник. На гърба на ценната книга е отбелязано, че на 19.10.2015г. в гр. София същият е предявен за плащане на издателя и на първия ответник като поръчител, за което последните са се подписали.
По делото на страници 196 - 197 е представено разпределение, което е извършено по изп. дело №20168400400001, въз основа на което на ищеца е определено да получи сумата от 213 612, 53 лв., представляваща част от общ размер на дълга към 23.06.2017г. – 289 362, 33 лв.
От представеното удостоверение за семейно положение изх. №78 от 16.01.2007г. издадено от СО – район Овча купел се установява, че ответниците са съпрузи.
По искане и на двете страни в процеса по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено то страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. В него е посочено, че получената сума по сключения договор за банков кредит е 180 000 лв., като размерът на неиздължената главница към датата на подаване на заявление от ищеца срещу кредитополучателя – 18.11.2015г. е 151 043, 99 лв., договорната лихва е в размер на 35 365 лв., обезщетението за забава е 60 021, 61 лв. определено за периода 21.12.2012г. – 17.11.2015г. и просрочената такса за управление на кредита е 2 916 лв. определена за периода 01.02.2013г. – 19.10.2015г. В заключението е определен размерът на дълга към настоящия момент 85 991, 80 лв., от които 70 868, 46 лв. – главница, съдебни разноски – 1 717, 37 лв., присъдени разноски – 1 417, 37 лв. и законна лихва – 11 988, 60 лв.
Разпечатката съдържа 33 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5356fd3c-0aec-4ba8-a6f9-315e393158b4