Решение № 231 от 19.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000198 по описа за 2023 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от

С.П.П. ООД, ЕИК *********, чрез процесулния представител адвокат Н. Ш., срещу решение №12 от 10.01.2023 г., постановено по търг.дело №480/2022 г. по описа на Окръжен съд П., с което е уважен иск с правно основание чл.74 от ТЗ, предявен от А. А. С. против С.П.П. ООД, за отмяна на взетото решение на Общо събрание на съдружниците от 09.08.2022 г., а именно: Освобождава М.-Е. А. А. В. от отговорност за дейността и като управител на дружеството, като решението е отменено, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят – дружеството С.П.П. ООД, е останал недоволен от постановеното решение и го обжалва с настоящата въззивна жалба. Счита, че изводите на първоинстанционния съд, въз основа на които се е достигнало до постановяване на решението, свързани с допустимостта на предявения иск и с допуснати нарушения на чл.19,ал.4 от устава на дружеството и прилагане по аналогия на чл.229 от ТЗ, са неправилни и необосновани по подробно изложени съображения. Моли да се отмени обжалваното решение, като се 1 постанови ново, с което се отхвърли исковата претенция. Претендира разноските.

Ответникът А. А. С., чрез процесуалния си пълномощник адвокат К. К., е подала отговор, в който оспорва така подадената въззивна жалба. Изложила е съображенията си за това. Моли да не се уважава, като се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 20.01.2023 г., а въззивната жалба срещу него е постъпила по пощата на 03.02.2023 г. в двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че въззивната жалба не е просрочена, както и че е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Видно от данните по делото, предявен е иск по чл.74 от ТЗ от А. А. С. против С.П.П. ООД за отмяна на взетото решение на Общо събрание на съдружниците от 09.08.2022 г., а именно: Освобождава М.-Е. А. А. В. от отговорност за дейността и като управител на дружеството.

Ищцата твърди, че е съдружник в дружеството заедно с М.-Е. А. А. В., както и че на проведеното Общо събрание на съдружниците от 09.08.2022 г., освен взетите решения за освобождаване и избор на управител, и за възнаграждението му, е прието и решение за освобождаване на М.-Е. А. А. В. от отговорност за дейността и като управител на дружеството.

Твърди, че така посоченото решение за освобождаване от отговорност на управителя е незаконосъобразно. На първо масто, събранието не е свикано законно, тъй като в поканата за събранието не се съдържа и не е част от дневния ред решение за освобождаване на управителя от отговорност и има възражение срещу включването на този въпрос в дневния ред, което е довело до нарушение на чл.19,ал.4 от дружествения договор и на закона. На следващо мяясто, решението е гласувано, без да има обсъждане по него.

Трето, решението не е взето с необходимото мнозинство, тъй като освободеният управител е и съдружник и не трябва да участва в гласуването.

В тази връзка са развити подробни съображения.

2

Моли да се отмени атакуваното решение, като незаконосъобразно, поради посочените от нея нарушения на устава и закона при свикването и провеждането му. Претендира разноски.

Ищцата е приложила доказателства, а именно: протокол от Общо събрание на съдружниците от 09.08.2022 г., покана от за свикване на събранието с посочен дневен ред, справка от Търговския регистър за ответното дружество.

Ответникът е подал отговор срещу постъпилата искова молба, в който оспорва иска. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като отмяната на процесното решение не би рефлектирала на правното положение на ищцата, нито преклудира нейни права, които биха се възстановили след отмяната.

Изложил е доводи за липса на незаконосъобразност на взетото решение, тъй като то не излиза извън обхвата на предварително обявения дневен ред при свикване на събранието по аргумент на чл.137,ал.1,т.5 от ТЗ, на събранието са присъствали и взели участие всички съдружници, липсва изрично противопоставяне на ищцата за включването на този въпрос в дневния ред, същата е имала възможност за обсъждания и предложения по дневния ред.

Не е съгласен с твърдяното нарушение на закона, изразяващо се в това, че М.-Е. А. А. В. е взела участие в гласуването на атакуваното решение.

Счита, че няма законова забрана да гласува в качеството си на съдружник, тъй като забрана за гласуване на съдружник е въведена само в чл.137,ал.3 от ТЗ и се отнася при изключване на съдружник – изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.

Моли да се отхвърли исковата претенция и претендира направените разноски.

Ищцата е съдружник в ответното дружество към датата на провеждане на Общото събрание - 09.08.2022 г. и в съответствие с чл.74, ал.1 от ТЗ се явява надлежно легитимирана страна в настоящото производство.

Спазен е и срокът, съгласно чл.74, ал.2 от ТЗ, искът за отмяна на решения на Общо събрание на съдружниците да се предяви в 14 – дневен срок, който тече от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен. В случая исковата молба е постъпила в съда на 17.08.2022 г., която 3 дата попада в посочения срок.

От данните по делото се установява, а и не се спори, че А. А. С. и М.Е. А. А. В. са съдружници в дружеството, с дялове съответно 25 % и 75 % от капитала на дружеството, както и че на 09.08.2022 г. се е провело общо събрание на съдружниците.

Събранието е свикано с покана, в която е посочен дневният ред – вземане на решение за освобождаване на управителите на дружеството и вземане на решение за избор на управители на дружеството, и определяне на възнагражденитето им, избор на лице, което да подпише договор за управление с управителите на дружеството.

Видно от протокола на събранието, представени са 100 % от капитала на дружеството, като съдружникът М.-Е. А. А. В. е направила предложение да бъде освободена като управител, както и от отговорност за периода, в който е била управител, като след освобождаването и, като управител да остане само Х.-Р. В. В., да не се сключва договор за управление и да не се определя възнаграждение.

Представителят на ищцата е направил забележка, че в поканата за събранието не се съдържа въпрос за освобождаването на управителите от отговорност, като е посочил, че съществува намерение да се търси отговорност от управителя М.-Е. А. А. В., поради запознаване с документи, от които на пръв поглед може да се каже, че ощетяват дружеството.

Предложението на М.-Е. А. А. В., описано по-горе в мотивите, е поставено на гласуване, като съдружниците са гласували, както следва: А. А.

С. – против, и М.-Е. А. А. В. – за, като с мнозинство повече от 50 % от капитала на дружеството предложението е прието, вкл. и решението относно освобождаването на управителя М.-Е. А. А. В. от отговорност като управител.

Така, М.-Е. А. А. В., притежаваща качествата на съдружник в дружеството, както и на негов управител, е гласувала, като съдружник, за освобождаването си от отговорност по чл.145 от ТЗ, като управител. В тази хипотеза другият съдружник в дружеството има правен интерес от завеждане на иска за отмяна на взетото решение от съдружниците по този въпрос.

Съгласно чл.74 от ТЗ, това право принадлежи на всеки съдружник, каквото качество несъмнено притежава ищцата. Без правно значение е дали отмяната 4 на решението ще доведе до възстановяване на негови права или положителна промяна в правната му сфера, отпреди вземане на решението, тъй като според закона е достатъчно решението да противоречи на закона или на приетия дружествен договор. Но в случая, при евентуалното уважаване на иска, ще се достигне до евентуалното упражняване на правото на съдружника да предяви иск за причиняване на вреди на дружеството от страна на управителя по реда на чл.145 от ТЗ, т.е. ще се възстанови правото му да предяви този иск. Ето защо предявеният иск е допустим, като следва да се прецени неговата основателност, според наведените нарушения на дружествения договор и на закона от страна на ищцата в исковата молба.

Решението за освобождаване от отговорност на управителя на търговско дружуство с органичена отговорност следва да се вземе от общото събрание на съдружниците.

В чл.137, ал.1,т.5 от ТЗ е уредена компетентността на общото събрание на съдружниците относно взимането на решения за избиране на управител, определяне на възнаграждението му и освобождаването му от отговорност. В ал.3 от посочената разпоредба е посочен необходимият кворум за вземането на решенията, който в процесния случай е повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор. В изр.2 законодателят е приел, че изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.

Чл.139 от ТЗ се отнася до поканата за общото събрание, като е посочено, че в нея следва да се съдържа дневният ред за събранието.

В актуалния дружествен договор, обявен в публичния Търговски регистър, не се съдържа изрична уредба за освобождаване от отговорност на управителя, поради което следва да се приложат разпоредбите на ТЗ, отнасящи се към този въпрос. В същото време в чл.19,ал.4 от дружествения договор е уреден редът за взимане на решения от общото събрание, които не са включени в дневния ред. Съгласно приетата разпоредба от съдружниците, дискусиите и решенията на общото събрание се водят по въпросите, посочени в съобщението за свикване на общото събрание. Дискусиите, които са извън въпросите по дневния ред, не могат да се водят, освен ако на събранието присъстват всички съдружници или техни представители и ако няма възражения по тях. Само при това условие могат да се вземат решение по 5 въпроси, невключени в дневния ред.

В случая въпросът за освобождаване от отговорност не е бил включен в дневния ред на събранието. Представителят на ищцата е направил забележка за това и е изразил намерението за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ. При тази установена фактическа обстановка по делото не е налице фактическият състав на чл.19,ал.4 от дружествения договор. На събранието са били са представени всички съдружници, но единият от тях е възразил по този въпрос, като е изложил намерението си за предявяване на иск за търсене на отговорност от управителя. Така при вземане на решението не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.4 от дружествения договор и същата е нарушена, което води до извод, че то е незаконосъобразно и само за това следва да бъде отменено.

При вземане на решението е участвал съдружникът, който притежава и качеството управител на дружеството и следователно, който е заинтересован от неговия резултат. В ТЗ относно дружествата с ограничена отговорност липсва изрична норма в посочената хипотеза, предвиждаща съдружникът да не гласува при вземането на решение за освобождаването му от отговорност като управител. Липсва уреждане и в дружествения договор. Но в ТЗ относно акционерните дружества е прието според разпоредбата на чл.229, отнасяща се до конфликт на интереси, че акционер или негов представител не може да участва в гласуването за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Т.е. налице е уредба в аналогична хипотеза, чиято цел е да не се достигне до злоупотреба с права от акционер, когато интересите му противоречат с тези на дружеството при вземане на решения. Тази уредба следва да се приложи по аналогия и за дружествата с органичена отговорност, тъй като при непълнота на закона, той следва да се приложи според точния му смисъл и общия му разум, а той забранява злоупотреба с права. Ето защо и тъй като процесното решение е взето с гласовете на съдружника, когото пряко засяга, следва да се приеме, че е взето без изискуемото се мнозинство и следователно е незаконосъобразно.

Разпечатката съдържа 43 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5356b31b-cd11-458b-9a1d-12909c4534b7