Определение № 752 от 12.08.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. гр. Добрич, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Станимир Т. Ангелов

Веселина В. Господинова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20263200500499 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХI от ГПК по въззивна частна жалба с рег. № 12298/27.05.2026 год. (жалбата е получена по пощата с датата на пощенското клеймо от 26.05.2026 г.), подадена от М. И. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ***, чрез адвокат Д. К. от АК – гр. Велико Търново, срещу определение № 1129/12.05.2026 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 3013/2023 г., с което производство по делото е прекратено на осн. чл. 231, ал. 1 от ГПК, поради непоискване от никоя от страните в шестмесечен срок от спирането на делото по тяхно общо съгласие на неговото възобновяване.

Съображенията, с които се оспорва атакуваното определение, са свързани с неговата незаконосъобразност и неправилност. Според жалбоподателя спряното производство по делбеното дело, след влизане в сила на решението за допускане на делбата, не може да бъде прекратено, дори и когато е било спряно по взаимно съгласие на страните и възобновяването му не е поискано от никоя от тях в законоустановения шестмесечен срок. Във втората фаза на делбата страните не разполагат с правото да оттеглят или да се откажат от иска за делба.

Спряното по общо съгласие на страните производство за делба в нейната втора фаза /по извършването на делбата/ не е основание по чл. 231, ал. 1 от 1

ГПК за прекратяване на производството по извършване на делбата, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяване на делото. В случая бездействието на старите в шестмесечния срок, посочен в чл. 231, ал. 1 от ГПК, не представлява предпоставка за прекратяване на делото, а е основание делото да бъде предадено в архив, като всяка една от страните има право да поиска неговото изваждане от архива, което ще доведе до възобновяване производството по делото.

В срока за отговор насрещната страна, чрез упълномощения адвокат М.

И. от АК – гр. Добрич, оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното определение.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодно за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е изпратена по пощата на 26.05.2026 г., като е регистрирана в ДРС на 27.05.2026 г., т.е. жалбата е постъпила в законоустановения едноседмичен срок, доколкото съобщението за определението за прекратяване на делото е получено от жалбоподателя на 18.05.2026 г., а едноседмичният срок изтича на 25.05.2026 г., който обаче е бил неприсъствен, поради което срокът за обжалване е изтекъл в първия следващ присъствен ден – 26.05.2026 г.

Разгледана по същество жалбатае основателна.

Производството по гр. дело № 3013/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на М. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *** срещу Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: град Добрич, ***, с която е предявен иск да бъде допусната и извършена делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ***, с площ от 90, 10 кв.м., състоящ се от две стаи, трапезария, кухненска ниша, сервизни помещения и тераси, ведно с прилежащото избено помещение № 13 с площ от 8, 65 кв.м., таванско помещение № 6, с площ от 6, 87 кв.м., както и 2, 096 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, който имот представлява 2 самостоятелен обект в сграда и е с идентификатор *** по одобрената със Заповед №РД-18- 15/12.05.2005 г. на Изп. директор на АГКК София кадастрална карта на град Добрич, който имот се намира на пети етаж в сграда с идентификатор 72624.624. 7838.1, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по същата кадастрална карта, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 72624.624. 7838.1.32 и ***, под обекта *** и над обекта

***, при квоти – 1/3 идеална част за ищцата и 2/3 идеални части за ответницата.

Добричкият районен съд с решение № 572 от 03.07.2024 г., влязло в сила на 06.08.2024 г., според извършената от съдебния деловодител при ДРС отметка, е допуснал делба на процесния имот при квоти: 1/3 идеална част за М. С. и 2/3 идеални части за Б. И..

С протоколно определение от 23.10.2025 г. производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните, на които съдът е указал, че производството по делото ще бъде прекратено, ако никоя от тях не поиска възобновяването му в шестмесечен срок.

Предвид на това, че определението за спиране на делото е постановено на 23.10.2025 г., като до изтичането на шестмесечния срок на 23.04.2026 г., никоя от страните не е поискала възобновяването му, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 231, ал. 1 от ГПК за прекратяване производството по делото, поради което е постановил обжалваното определение.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, което се ползва със сила на присъдено нещо, без искане на страните започва втората фаза, която приключва с решение за извършване на делбата. С това решение се реализират признатите с решението в първата фаза права на съделителите в собствеността и фактически се осъществява делбата. Едва с решението по извършване на делбата, което се намира във функционална зависимост от решението в първата фаза, се реализира правото по чл. 34, ал. 1 ЗС.

В общия исков процес бездействието на страните, които не са поискали в посочения от закона срок възобновяване на спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК производство, има значение на оттегляне на исковата молба.

3

Във втората фаза на делбата страните не само нямат право да се откажат от иска, но и да оттеглят исковата си молба по реда на чл. 232 ГПК. Това е така, защото съделителите не могат да искат повторно прекратяване на съсобствеността. Делбата е допусната с влязлото в сила решение, постановено в проведената й първа фаза и то е влязло в сила. Спряното по общо съгласие на страните производство за делба във втората фаза не е основание по чл. 231, ал. 1 от ГПК за прекратяване на производството по извършване на делбата (в тази насока е определение № 302 от 27.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3527/2013 г., I г. о., ГК).

Поради това при такова бездействие във втората фаза на делбата съдът не може да прекрати делото, тъй като съделителите биха се лишили от правото им на делба, а след това прекратяване съделителите не биха могли да заведат ново дело за делба, а ако заведат такова – то би било прекратено с оглед разпоредбата на чл. 299 от ГПК. Ето защо, в този случай бездействието на страните в 6-месечния срок по чл. 231, ал. 1 от ГПК не е основание за прекратяване на делото, а го поставя в положение, аналогично на посоченото в чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата – делото се предава в архива, като по-нататъшен ход му се дава след постъпване на искане за възобновяването му.

Трайната практика на ВКС (напр. определение № 129 от 14.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 100/2012 г., I г. о., ГК и определение № 202 от 24.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4437/2017 г., IІ г. о., ГК) приема, че делбеното производство, когато то се намира във втората си фаза, не може да бъде прекратено на основание чл. 231 ГПК, поради бездействие на страните в шестмесечен срок да поискат възобновяването му. С такова прекратяване съделителите биха били лишени от правото си на делба. Затова в такава хипотеза производството не се прекратява, а делото се счита предадено в архив съгласно чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата (69, ал. 2 от отменения Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища) и понататъшен ход му се дава след постъпване на искане за възобновяването му.

(определение № 2170 от 14.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2486/2023 г., II г. о., ГК).

С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, 4 определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото за делба в неговата втора фаза на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за внасянето му в архива, докато страните не поискат продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1129/12.05.2026 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 3013/2023 г., с което производство по делото е прекратено на осн. чл. 231, ал. 1 от ГПК.

ВРЪЩА гр. дело № 3013/2023 г. на Районен съд – Добрич за внасянето му в архив по реда на чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5