Решение № 23107 от 19.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40757/2024
- Вид
- Решение № 23107
- Подписан
- 19.12.2024
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 7, ал. 1, т. 3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 344 · Кодекс за застраховането
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 1, т. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 1, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 293 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 23107 гр. С., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110140757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД срещу С.О. с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.05.2020 г. около 15:00 часа в гр. С..........“ е настъпило ПТП, при което водачът на товарен автомобил „П.Б.“ с рег. № ****** попада в необезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие на пътя – разтопен асфалт/дзифт, при което са спукани четирите гуми на автомобила. Посочва, че МПС „П.Б.“ с peг. № ****** към датата на ПТП е било застраховано при ищеца по силата на Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № 0306Х0557463 от 04.05.2020 г. със срок на застрахователно покритие от 11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. Твърди, че във връзка с процесното ПТП била образувана преписка по щета № 10020030109784. Въз основа на доклад по щета ищецът одобрил да се изплати на собственика на автомобила обезщетение в размер на 196,09 лв., което било изплатено с преводно нареждане на 21.05.2020 г. Ищецът твърди, че процесният пътен участък, на който е настъпило ПТП, се стопанисва от С.О. чрез нейни служители, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, като на основание чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват в най-кратък срок. Поддържа, че вредите са причинени от лица, на които ответникът е възложил работата по поддържането на пътното платно и са в резултат от 1 противоправно бездействие на Столична община по повод възложената работа, поради което следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната й отговорност. Твърди, че до ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 196,09 лв. с писмо с изх. № Л-814/09.02.2021 г., получено на 11.02.2021 г., но плащане не последвало в предоставения срок, с което ответникът изпаднал и в забава. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 196,09 лв. – заплатено застрахователно обезщетение по щета № 10020030109784, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 65,44 лв. за периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12891/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че по делото не са представени Общите условия на застрахователя, от които да е видно, че застраховката покрива точно тези щети.
Оспорва валидността на представената застрахователна полица с доводи, че същата не отговаря на чл. 345, ал. 1, т. 11 КЗ. Оспорва МПС да е било в изправно състояние към датата на настъпване на ПТП, че водачът е бил правоспособен и че не е бил под въздействие на алкохол или наркотици, както и че е съобразил поведението си на пътя с конкретните условия. Оспорва механизма на ПТП. Не оспорва, че застрахователят е заплатил за увреждането сумата от 196,09 лв. в полза на собственика на автомобила. Излага твърдения, че съгласно Договор № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019 г., сключен между Столична община и „Д.“ ЕООД, ул. „А.В.“ в гр. С. е включена в улиците за абонаментна поддръжка от дружеството „Д.“ ЕООД, поради което моли за привличането му като подпомагаща страна.
Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Третото лице - помагач - „Д.“ ЕООД, е подало отговор, с който признава изцяло исковата претенция срещу Столична община за заплащане на сумата в размер на 196,09 лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на плащането, както и за сумата от 65,44 лв. – мораторна лихва за периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2024 г.
Поддържа, че на 28.11.2024 г. „Д.“ ЕООД е заплатило на ответника пълния размер на претендираните суми, ведно със законната лихва. Моли всички разноски да бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като третото лице – помагач не е било уведомено за задълженията на С.О. за да ги изпълни доброволно преди предявяване на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за 2 имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие по който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в частност настъпването на описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасен и несигнализиран участък от пътното платно с разтопен асфалт (дзифт) на общински път, дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на общинските пътища; че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, включително, че е погасил вземанията на ищеца чрез плащане.
С приетия без възражения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 Г П К с а отделе н и за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че ищецът е заплатил на собственика на увредения товарен автомобил „П.Б.“ с рег. № ****** във връзка с твърдяното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 196,09 лв. на 21.05.2020 г.; че процесният пътен участък, на който се твърди да е настъпило ПТП – ул. „А.В.“ е част от общинската пътна мрежа на Столична община; че с писмо с изх. № Л-814/09.02.2021 г. ищецът е предявил регресна покана до ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, което писмо е получено от ответника на 11.02.2021 г., но плащане не е последвало.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената по делото застрахователна полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС – „П.Б.“ с рег. № ******, възникнало по силата на договор за имуществени застраховки „Каско” и „Злополука“, сключен на 04.05.2020 г., във формата на комбинирана застрахователна полица № 0306Х0557463 със срок на действие от 00.00 ч. на 11.05.2020 г. до 23.59 ч. на 10.05.2021 г., с която ищецът е приел да покрива риска от повреди по процесния автомобил, собственост на „В.Б.“ ЕООД, клауза „Пълно Каско“.
Наличието на застрахователно правоотношение се установява и от съвкупната преценка на останалите доказателства по делото – заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от И. В. В. от 12.05.2020 г. за настъпило застрахователно събитие (на 11.05.2020 г. на ул. „А.В.“ автомобилът преминал през дзифт, който бил разтопен по цялата пътна настилка, което наложило подмяна на четирите гуми), талон за оглед на автомобил, опис-заключение, доклад по щета № 10020030109784 от 12.05.2020 г., видно от който е определено застрахователно обезщетение в размер на 196,09 лв., калкулация – ремонт и преводно нареждане от 21.05.2020 г. за кредитен превод от ищеца в полза на собственика на увредения автомобил „В.Б.“ ЕООД за сумата от 196,09 лв.
3
Ответникът е направил възражение, че представената по делото застрахователна полица не отговаря на изискването на чл. 344 и чл. 345 КЗ за писмена форма за действителност на договора. В този смисъл се твърди, че ищецът не се е суброгирал в правата на увредения срещу ответника, тъй като застрахователната полица не е подписана от страните, поради което не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, по което ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.
На първо място, следва да се посочи, че представената полица е под формата на компютърна разпечатка, а не оригинален документ, поради което не може да се направи извод, че оригиналният договор за застраховка не е подписан от страните.
На следващо място, договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ – „абсолютни търговски сделки“, чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл.
293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. В чл. 345 КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор, сред които подписите на страните – чл. 345, ал. 1, т. 11 КЗ.
Според трайно установената съдебна практика (решение № 184/07.04.2016 г. по т. д.
№ 2744/2014 г. по описа на ВКС, I т. о.) неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3 ТЗ.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че след като процесната застраховка съставлява търговска сделка, приложими са правилата на ТЗ и в частност на чл. 293 ТЗ. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност на същата и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката и то от страна по същата, а не от трето лице. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
В случая застрахователната полица н е носи подпис за застрахователя, н о безспорно с т р а н и т е са изпълнили задължения т а си по нея - по делото не се спори дали застрахователната премия е платена, а след настъпването на процесното ПТП застрахованият е подал уведомление за щета, като е получил от застрахователя обезщетение, 4 поради което съдът приема че е налице сключен договор за застраховка „Каско“ по отношение на увреденото МПС със срок на валидност, включващ датата на настъпване на застрахователното събитие. Ето защо са неоснователни възраженията на процесуалния представител на Столична община за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение.