Решение № 15 от 08.02.2022, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Гражданско дело 785/2021
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 08.02.2022
- В сила
- 28.06.2022
- Състав
- Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.222, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.9 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Павликени, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Радка Ив. Цариградска при участието на секретаря Ирена Д. Илиева като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело № 20214140100785 по описа за 2021 година
При условията на първоначално обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Ищецът – Е.. П. Х. от гр. ***, излага в исковата си молба, че е заемала длъжността “детегледачка” при Д. я. – ***, при Община *** до 13.09.2021г., когато й е връчена Заповед на Директора на ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание подадено заявление от работника за наличие на заболяване затрудняващо изпълнението на задълженията по ТПО и установена невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни противопоказания, въз основа заключение на ТЕЛК, като при работодателя няма подходяща работа за здравословното състояние на работника. Счита Заповед № ***.2021 год. за незаконосъбразна, тъй като липсват елементи от фактическия състав на посоченото основание – експертното решение на ТЕЛК за 66% трайно намалена работоспособност е от 2015 год., нараснала на 75%, с решение от 2018 год., като последното решение от 2021 год. не дава заключение за невъзможност да изпълнява задълженията си като „детегледачка“.
Няма решение на медицински орган относно такава невъзможност, не е предложена друга подходяща длъжност при налични такива при работодателя и липсват мотиви за посоченото прекратително основание – чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Счита, че работодателят не е посочил изрично коя от двете форми на основанието за уволнение е осъществена: - невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или невъзможност за същото поради здравни противопоказания въз 1 основа на заключение на ТЕЛК. Излага, че към момента на издаване на заповедта до ищцата не е бил достигнал документа – Протокол от заседание на синдикална организация, припознат от ответника като мотиви за неговата заповед. Позовава се на признание на ответника Писмо от 09.09.2021 год., с което ищцата е уведомена, че „според изискванията на медицинските органи може да изпълнявате задълженията си като д. в детското заведение.“ Заявява, че е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода до приключване на устните състезания.
Моли съдът да признае уволнението за незаконно и отмени същото, както и заповедта за прекратяване на ТПО, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа /периода 13.09.2021 - 25.01.2022 г./ в размер на 4639,41 лв. Претендира разноски.
Ответникът Д. я. – ***, при Община ***, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на предявените искове в депозирания писмен отговор и устно в с.з. Заявява, че при издаване на заповедта за прекратяване на ТПО и връчването й са спазени всички изисквания на КТ – изследвано е здравословното състояние на ищцата, способността да изпълнява трудовите си задължения, без да навреди на своето здраве и на това на децата, като след решението на ТЕЛК от 2018 год. и молба на ищцата от 11.06.2020 год., в която същата моли работодателят да се съобрази със заболяването й, твърди, че е предприета процедура през Община ***, Служба за трудова медицина, допълнително становище от ТЕЛК и обсъждане на всички становища от синдикалната организация на КНСБ към работодателя. Излага, че преценката на синдикалната организация е, че ищцата не може да изпълнява задълженията си без да навреди на здравето си, на основание на което и предвид липсата на свободни места при работодателя е предприето прекратяване на ТПО. Счита, че оспорената заповед е издадена при спазване формалните изисквания на КТ, връчена е на ищцата, която твърди да е била запозната и със становището на Синдикалната организация.
Излага, че ответникът като работодател с щатен състав от около ** човека, няма задължение да поддържа места за трудоустрояване, а функциите на помощник в кухнята не съответстват на медицинските предписания и са още по неблагоприятни като условия на труд за състоянието на ищцата. Твърди, че работодателят е положил всички усилия да изясни здравословното състояние на ищцата и какво може и какво неможе да извърши ищцата в рамките на длъжностната й характеристика за да бъде спазено медицинското предписание.
Оспорва да е налице подобрение в състоянието на ищцата, предвид собственоръчно депозираното от нея заявление от 10.06.2020 год. за затруднение при изпълнение на задълженията. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Между страните по делото е съществувало трудовото правоотношение, по силата на което ищцата като служител е заемал длъжността първоначално „работник кухня“ за периода от **.06.2005 год. – **.06.2011 год., след което без прекъсване е преназначена на длъжност “детегледачка” в Д. я. – ***, при Община ***. Видно от материалите приложеното към 2 делото трудово досие, считано от **.01.2021 год. с последното допълнително споразумение е потвърден безсрочния характер на трудовото правоотношение, заеманата длъжност и е уговорен размер на основно месечно възнаграждение *** лв. и ДТВ ***%.
С Експертно решение № *** год. на ТЕЛК Общи заболявания – ***, по отношение на ищцата е призната 66% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. Водещата диагноза е „т.“, средно тежка форма, с. р. а. II степен, р. стадий. Противопоказни условия на труд са „тежък физически труд и вреден микроклимат“. Обективно е констатиран отток и болезненост на двете гривнени стави. След 3 години лицето е преосведетелствувано с Експертно решение № *** год., като намалената неработоспособност е увеличена на 75% без чужда помощ за срок от 3 години. Водещата диагноза вече е с. р. а. III степен, при същите противопоказания. Отразено е, че към момента на решението лицето е в хормонална ремисия и не е на лечение, отток и болезненост на двете гривнени стави, силна болна в областта на двете длани с пръстите и малките стави на двете ръце, болка и ограничени движения в двете КС и двете ТБС. По делото са представени и два амбулаторни листа от **.03.2020 год. и **.04.2021 год. за диспансерно наблюдение по основна диагноза „други с. р. а., м. л.“. Според обективната находка давността на заболяването е от 2010 год., добро общо състояние и отклонения само в ставния статус – две болезнени и две отточни МКФ стави. Предписани са медикаменти. По предписанията в първия лист е констатирано намаляване с над 50% спрямо изходни данни на интензивността на болката и сковаността, като лицето е насочено към ЕК за продължение на биологичното лечение по НЗОК за 6 месеца. По втория лист е отчетен недостатъчен ефект от медикаментозното лечение, същият ефект от биологичното лечение, като отново се препоръчва продължаване.
Първоначалното заключение на СТМ за пригодността на ищцата да изпълнява задълженията си като „детегледачка“ е положително, в резултат на преглед от **.10.2012 год. Към досието на ищцата са приложени цитираните по-горе експерти решения, като след последното същата е депозирала декларация от **.10.2018 год., че след минаването на ТЕЛК е съгласна да остане на длъжността „детегледачка“. Към този момент за ТПО на ищцата е относима длъжностната характеристика на лист 201 – 203 от делото, която включва като преки задължения: грижи за поддръжка лична хигиена на децата, грижи за обща хигиена на помещенията в групата чрез ежедневна дезинфекция, измиване и стерилизиране на съдовете след всяко хранене, почистване и дезинфекциране на гърнетата, поддръжка добро състояние на спалното бельо, включително пране и гладене, почистване площадката на двора за съответната група и активно участие във всички режимни моменти. Длъжностната характеристика е връчена на ищцата на 15.03.2018 год. Със Заповед от **.06.2020 год., на лист 145 от делото, е променено работното време и трудовите задължения на ищцата, като е постановено да работи редовна смяна от 6:00 до 14:30 часа като „работник кухня“ със съответните почивки, на основание обявената извънредна епидемична обстановка.
На 10.06.2020 год. ищцата е депозирала заявление до директора на Д. я. – *** с позоваване на признатата намалена работоспособност и провеждано лечение, както и на настоящото си състояние, което описва като „отточни и много болезнени стави на 3 крайниците и ясно изразена скованост.“ Отправя искане работодателят при възлагане на конкретни трудови задачи да се ръководи от изложените факти за заболяването и предупреждава, че в противен случай ще се достигне до обективна невъзможност за ищцата да изпълнява задачи, които са несъвместими със заболяването й. В резултат на заявлението на 13.07.2020 год. е отменена предходната цитирана заповед за възлагане на ищцата на задължения като „работник кухня“ и същата е възстановена да продължи да изпълнява задълженията си по договор „в *** група на график“.
Видно от Експертно решение № ***.2021 год. на ТЕЛК към ***, експертната комисия е била сезирана във връзка с Писмо вх. № ***.07.2020 год. на РЗИ – РКМЕ – ***, във връзка със заявление на директора на Д. я. – ***. Отправено е запитване по повод издадено ЕР от 2018 год. ТЕЛК след запознаване с длъжностната характеристика на ищцата установява, че не се споменава тежестта на положения физически труд и дава становище, че ищцата може да изпълнява възложените и задължения при спазване на следните изисквания: да полага лек до средно тежък физически труд или до 5 килокалории в минута – ръчно вдигане и пренасяне до 25 кг, общо за неповече от 4 часа и се уточнява, че при вдигане и пренасяне на тежести в рамките на работния ден за повече от 4 часа, тези норми се намаляват до 15 кг.
Решението е връчено на упълномощено лице, чиято самоличност не може да бъде установена от подписа и е приложено към досието на ищцата. От приложената кореспонденция е видно, че още през месец Юни 2020 год. е проведено запитване до СТМ и в отговор е препоръчано тълкуване на дадените предписания да дадат органите издали решението – Писмо от **06.2020 год. до Кмета на Община – ***. Кметът на Община – *** е препратил отговора до Директора на Д. я. – *** с препоръка за писмено запитване до ТЕЛК дали лицето може да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика. Незабавно със Заявление от **.06.2020 год. ответникът е отправил искане до ТЕЛК към *** със запитване дали лицето е способно да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и за изменение и допълнение на ЕР от ***.2018 год. След получаване на допълващото решение ответникът е изпратил на Община – *** уведомително писмо изх-. № ***.04.2021 год., че по подаденото заявление на ищцата и във връзка с указанията в ЕР, изискванията не могат да бъдат спазени при длъжността „детегледачка“ в Д. я.. В отговор от Община – *** от **.04.2021 год. на Директора на Д. я. – *** се указва, че като работодател следва да предприеме необходимите действия относно издаденото ЕР на ТЕЛК при спазване на всички законови разпоредби. Изискано е и становище от Служба по трудова медицина „***“ от където е получен писмен отговор на **.09.2021 год. Позовавайки се на Наредба № 3/2008 год. за работата на СТМ, Наредба № 16/1999 год. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, Експертното решение и длъжностната характеристика, СТМ приема, че работата по ръчно вдигане и тежести следва да не е основна, а епизодична и това следва да са две деца вдигани от пода на височина на гърдите и пренесени до 2 м за една работна смяна и се уточнява, че ако децата се вдигат от леглото, тоест на по-малка височина, това могат да са до 4 деца на работна смяна. Посочва, че в нормата не бива да се включват дейностите при подпомагане на децата да се изправят и при осъществяване на личната им хигиена. Незабавно след получаване на отговора – на **.09.2021 год. в сградата на Д. я. – 4
Разпечатката съдържа 19 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5354ac95-810f-4a3c-8c8d-88d00fd1ee57