Решение № 2206 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2206 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100509088 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 133688/15.04.2025 г. на „Кредито“ ООД срещу решение № 4982/21.03.2025 г., постановено по гр. дело № 64002/2024 г. по описа на СРС, 159 състав, в частта, с която е уважен предявеният от В. С. С. срещу жалбоподателя – ответник осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 56,27 лв., недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № OL00086516/06.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2024 го до окончателното плащане.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като присъдената с него сума в размер на 56,27 лв., представляваща такса за експресно разглеждане, е заплатена от страна на въззивника още преди подаване на исковата молба в съда – на 19.04.2024 г., в подкрепа на което са представени платежни нареждания и имейли от ЕasyPay, удостоверяващи този факт. Въззивникът се позовава на разписка за извършено плащане № 2000000406503076/18.04.2024 г., с която са върнати надвнесени суми по 5 броя кредити, сред които е и процесният № OL00086516/06.11.2023 г., поради което счита, че е действал добросъвестно без да е дал повод за завеждане на делото срещу него. Представя се и уведомителен имейл от 19:22 часа на 14.04.2025 г. от Изи Пей, с който се потвърждава, че преведената сума по разписката за извършено плащане № 2000000406503076/18.04.2024 г. е налична и достъпна за усвояване, отправяйки искане за приемането му като писмено доказателство по делото. Оспорва се ищецът да е материално затруднено лице по смисъла на 1 чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като получава трудово възнаграждение над установената за страната минимална работна заплата, позовавайки се на справка от НОИ, която представя.

Излага доводи за проявена от страна на ищеца злоупотреба с процесуални права с цел генериране на съдебни разноски. Допълва, че за дружеството не е съществувал друг възможен способ за извършване на доброволно плащане освен чрез електронната платформа на Изи Пей. По изложените съображения отправя искане решението да се отмени в обжалваната част, а предявеният срещу него осъдителен иск за заплащане на посочената сума да се отхвърли. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. С. С., с който я оспорва, тъй като процесната сума в размер на 56,27 лв. не е влязла в патримониум му, доколкото дори такава да е наредена за получаване в брой, тя не е усвоена от него. Предвид изложеното счита, че в тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване заплащането на същата, което той не е сторил.

По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендира и разноски.

Постъпила е и частна жалба с вх. № 232292/02.07.2025 г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 27606/26.06.2025 г., постановено по гр. дело № 64002/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта, с която е уважено искането на ответника „Кредито“ ООД за изменение на постановеното по делото решение от 21.03.2025 г. в частта относно присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в полза на ищеца В. С. С. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., които са намалени от 480 лв. с ДДС на 400 лв.

В жалбата се посочва, че макар и безвъзмездна оказаната адвокатска услуга по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС, поради което тя не е освободена от ДДС. Сочи, че е представил доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС. Предвид изложеното счита, че върху присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. следва да се начисли ДДС, поради което общо следващото се такова възлиза на 480 лв. с вкл. ДДС, позовавайки се на съдебна практика в тази насока.

Насрещната страна по частната жалба - „Кредито“ ООД не изразява становище по нея.

По стъпила е още частна жалба с вх. № 249942/18.07.2025 г. на „Кредито“ ООД срещу определение № 27606/26.06.2025 г. в частта, с която в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 400 лв. Твърди се, че уговореният от страните размер в договора за правна защита и съдействие не обвързва съда, позовавайки се на решение по дело С-438/2022 г. на СЕС, с което се приема, че предвидените в Наредба № 01/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, поради което се поддържа, че определеният размер на възнаграждението от 400 лв. не съответства на обема на извършената дейност от страна на адвоката, изчерпваща се с изготвяне на искова молба, изразено становище по хода на делото без лично участие в него, 2 а освен това делото не е със значителен материален интерес. В допълнение се поддържа, че е налице хипотеза на злоупотреба с процесуални права от въззиваемата страна с цел генериране на съдебни разноски. В тази връзка се посочва, че от страна на ищеца са образувани множество дела, по които се представя един и същи договор за правна защита и съдействие, без посочена в него дата, поради което съществува възможност той да се представя по всички тях с цел генериране на съдебни разноски. Твърди се още, че във връзка с воденето на други дела С. е заплатил адвокатско възнаграждение в полза на адв. М., което опровергава евентуален извод за материалната му затрудненост. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното определение, а при условията на евентуалност разноските да бъдат определени в размер не по-голям от 100-150 лв.

Насрещната страна по частната жалба - В. С. С. изразява становище за нейната неоснователност, твърдейки, че определеният адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и цената на предявения иск. Поддържа се, че от всеки отделен договор произтича отделно облигационно правоотношение със собствени елементи – дата на сключване и уговорки между страните (размер на дълга, погасителни вноски, размер на лихви и др.). С оглед заплащането на отделна държавна такса по всеки един от исковете по отделните производства, счита, че няма пречка да се определи и изплати адвокатско възнаграждение по всеки един от тях поотделно, още повече, че те касаят отделни договори за кредит, продиктувани от поведението на ответника, включващ неравноправни клаузи в договорите, които сключва.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

По въззивна жалба с вх. № 133688/15.04.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в която част първоинстанционото решение единствено е предмет на обжалване, в тежест на ищеца е да установи твърдяното имуществено разместване, изразяващо се в заплащане на процесната 3 сума по оспорената клауза от процесния договор за потребителски кредит № OL00086516/06.11.2023 г., равняваща се на 56,27 лв. В тежест на ответника е да установи наличието на основание за твърдяното имуществено разместване, респ. заплащането на същата от негова страна.

В случая, с оглед липсата на подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на оспорената клауза по т. 5 от процесния договор за потребителски кредит № OL00086516/06.11.2023 г., поради което в тази част същото е влязло в сила, следва да се приеме, че липсва основание за заплащане на платената по нея сума в размер на 56,27 лв., представляваща такса за експресно разглеждане, поради което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД същата подлежи на връщане.

Ето защо, предвид заявените с въззивната жалба оплаквания относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, основното спорно по делото обстоятелство на етапа на въззивното производство е дали ответното дружество действително е възстановило на ищеца така платената такса за експресно разглеждане в размер на 56,27 лв.

В случая, за установяване на посоченото обстоятелство от страна на „Кредито“ ООД са представени най-напред разписка № 2000000406503076/18.04.2024 г. за надплатена сума в размер на 322,31 лв. по сметката на В. С. С. в „Изи Пей“ АД, както и електронна кореспонденция от същата дата, която е разпечатана на хартиен носител и не е била оспорена от страните, поради което въззивният съд приема, че същата действително се е реализирала между посочените в нея лица. От съдържанието на последната се установява, че ищецът е уведомен за преведени по сметката му в „Изипей“ АД „надвнесени суми“ по отделни договори за кредит, индивидуализирани по номера, един от които съвпада с този по процесния договор за потребителски кредит № OL00086516/06.11.2023 г., като средствата могат да бъдат усвоени до 40 календарни дни от датата на изпращане на електронното съобщение и след това няма да има възможност да ги получи обратно. В случая, само въз основа на така обсъдените писмени доказателства, ответникът „Кредито“ ООД не установява при условията на пълно и главно доказване, че отразената в разписката от 18.04.2024 г. сума от общо 322,31 лв. обхваща и процесната такава за такса за експресно разглеждане в размер на 56,27 лв. Действително, в разписката е цитиран номерът и на процесния договор за потребителски кредит, но сам по себе си фактът, че по сметка на ищеца в „Изи Пей“ АД е надвнесена определена сума, не означава, че същата е била усвоена от него, ставайки по този начин част от имуществения му комплекс, а още по-малко това да е станало до изтичане на определения срок от 40 календарни дни от датата на изпращане на електронното съобщение, след което тази възможност следва да се счита за отпаднала.

Именно тези фактически обстоятелства е необходимо да се установят в хода на производството, за да се достигне до извод за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради заплащане на претендираната сума.

Нещо повече, прави впечатление, че надвнесените от ищеца суми по процесния договор за 4 потребителски кредит № OL00086516/06.11.2023 г. не се изчерпват само с процесната такса за експресно разглеждане в размер на 56,27 лв., тъй като наред с нея, той е надвнесъл и сумата от 05,08 лв., каквото изрично признание ответникът е направил с отговора на исковата молба, поради което не е изключено тя да е била предмет на плащането, удостоверено в разписката от 18.04.2024 г., в която липсва посочване относно характера на надвнесената сума. Неоснователни са и доводите на въззивника, че в случая се касае за неизпълнение, което не може да се вмени във вина на длъжника по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, съответно – за забава на кредитора, който не е проявил необходимата грижа за получаването на преведената му сума. Този извод следва от обстоятелството, че като основание на извършения чрез „Изи Пей“ превод ответникът е посочил само „връщане на надвнесени суми“, без в изпратения до ищеца имейл да е изложил каквато и да е било допълнителна информация за това какво именно представляват тези суми. Липсата на нарочна информация, че в сумата за възстановяване е включена и таксата за експресно разглеждане, дължима по сключения между страните договор за потребителски кредит № OL00086516/06.11.2023 г., представлява пречка да се приеме, че ищецът действително е бил надлежно уведомен за възстановяването на тази сума от кредитодателя. В случая, изрично от страна на ищеца се оспорва процесната сума да му е била заплатена преди завеждане на делото, като в тежест на ответника е било да установи с годни доказателствени средства така твърдяния изгоден за него факт, което той не е сторил. Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в цялост за пълния предявен размер от 56,27 лв.