Определение № 795 от 15.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20252100600897 по описа за 2025 година

, за да се произнесе намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. НПК, вр. с чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 4 НПК.

Образувано е по повод частна жалба от Националното бюро за правна помощ (НБПП), представлявано от председателя Наталия Илиева, срещу Определение № 26005/26.06.2025 г. по НОХД № 4549/2020 г. на РС-Бургас, в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на НБПП за осъждане на С. С. С. да заплати на НБПП сумата от 400 лева, представляваща разноски, сторени от бюрото за възнаграждение на служебния защитник на С. в производството пред ВКС.

С частната жалба се изразяване несъгласие с изводите на РС-Бургас за липса на предпоставки за осъждане на С. да заплати сторените разноски от страна на НБПП. Твърди се, че на основание чл. 27а ЗПрП и в съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС – разноските, сторени от НБПП следва да се възложат в тежест на осъдената С..

Въззивният съд намира, че така депозираната частна жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Тя е насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество обаче, Бургаският окръжен съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от материалите по делото с Присъда № 260014/23.05.2022 г. по НОХД № 4549/2020 г. на РС-Бургас съдът е признал подсъдимата С. С. за невиновна и е я оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Със същата присъда съдът е признал за невиновни и е оправдал и подсъдимите М. В. и С. К..

По протест на прокурора било образувано ВНОХД № 817/2022 г. по описа на ОС1 Бургас, като с Присъда № 6/27.01.2023 г. първоинстанционният съдебен акт бил отменен в частта, относно оправдаването на С. и В. и двамата били признати за виновни, като им били наложени съответните наказания. В останалата част присъдата на БРС била потвърдена и влязла в сила.

С Решение № 79/29.01.2024 г. по к.д. № 790/2023 г. на I н.о. на ВКС – въззивният съдебен акт бил изцяло отменен и делото било върнато за ново разглеждане от ОС-Бургас, където било заведено под ВНОХД № 185/2024 г.

С Определение от 08.11.2024 г. (необжалвано) въззивният съд прекратил производството по отношение на подсъдимата С. на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, доколкото било констатирано, че на 12.08.2024 г. тя е починала.

В последствие с Присъда № 15/14.03.2025 г., в сила от 31.03.2025 г. въззивният съд отменил присъдата на РС-Бургас по отношение на подс. В., признал го за виновен и му наложил съответното наказание.

На 22.01.2025 г. в РС-Бургас постъпило писмо от НБПП, с което на първоинстанционния съд било изпратено Решение № СФ-12770-33938/2024 г. на НБПП, с което на адвокат Цеца Величкова било определено и заплатено възнаграждение за оказаната от нея служебна зашита на С. С. по к.д. № 790/2023 г. на ВКС.

С Определение № 26005/26.06.2025 г. по НОХД № 4549/2020 г. в обжалваната част първоинстанционният съд отказал да уважи искането на НБПП да осъди С. да заплати на бюрото сторените от него разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено възнаграждение на адв. Величкова за оказана от нея служебна защита на С. в производството пред ВКС. БРС се мотивирал с това, че производството по отношение на С. е било прекратено поради смъртта й в хода на процеса, поради което и тя не дължи заплащането на разноски.

Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения настоящият съдебен състав достигна до извод, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди по следните съображения:

Няма спор, че в хода на висящото производство пред въззивната инстация на 12.08.2024 г. подс. С. починала, поради което и с Определение от 08.11.2024 г. ОС-Бургас е прекратил производството по отношение на нея, позовавайки се на императивната норма на чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

При това положение приложение следва да намери правилото на чл. 190, ал. 1 НПК, съгласно което – когато наказателното производство спрямо подсъдимия бъде прекратено, то и сторените разноски по дела от общ характер остават за сметка на държавата и не се възлагат в тежест на подсъдимия. Поради това правилно РС-Бургас е отказал да уважи искането на НБПП и не е осъдил починалата подсъдима, спрямо която наказателното производство е било прекратено, да заплати сторените от НБПП разноски.

С оглед всичко казано по-горе обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло.

2

Така мотивиран Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26005/26.06.2025 г. по НОХД № 4549/2020 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на НБПП за осъждане на С. С. С. да заплати на НБПП сумата от 400 лева, представляваща разноски, сторени от бюрото, за възнаграждение на служебния й защитник в производството по к.д. № 790/2023 г. на I н.о. на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3