Решение № 260099 от 16.11.2020, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 69/2020
- Вид
- Решение № 260099
- Подписан
- 16.11.2020
- В сила
- 22.12.2020
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е № гр.
Ловеч, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 69 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземания по договор за потребителски паричен кредит и в условия на евентуалност, осъдителни искове за същите вземания.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт К.В.-М. срещу Х.И.Х. и Й.Н.Х., двамата с адрес: ***, при условията на солидарна отговорност, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на следните вземания по договор за потребителски паричен кредит № 1789451/26.03.2015 г., а именно:
23 235.54 лева – главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, и 1759.46 лева – обезщетение за забава за периода от 11.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, а в условията на евентуалност, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят посочените суми на ищеца.
Твърди се, че договорът за кредит е сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор, и ответника Х.И.Х., като кредитополучател, с размер на предоставения потребителски паричен кредит – 50000.00 лева, която сума е преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***.03.2015 г.
Кредитополучателят се задължил да върне на кредитора отпуснатата в кредит сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в общ размер на 23435.20 лева, такса за разглеждане на кредита в размер на 1500.00 лева и 4510.80 лева – застрахователна премия по групова застраховка, платими на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 662.05 лева, с падеж на първата погасителна вноска – 01.04.2015 г., а на последната – 01.03.2025 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Заплатената сума по цялото задължение била в размер на 22531.65 лева, с която били погасени както следва: възнаградителна лихва: 10268.35 лева, главница: 10760.47 лева, застрахователна премия: 1466.01 лева и лихва за забава: 36.82 лева.
Посочва се, че съгласно приложимите към договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1759.46 лева за периода от 11.05.2019 г. до датата на входиране на заявлението в съда.
Твърди се, че съгласно чл. 13 от Общите условия, с подписването на договора за кредит, ответницата Й.Н.Х., в качеството си на поръчител, е поела задължение към дружеството да бъде солидарно отговорна за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит и Общите условия.
Изтъква се, че по силата на подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по цитирания по-горе договор за потребителски кредит, е прехвърлено в полза на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, като цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера – ищец да уведоми от името на цедента длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответника били изпратени две писма /от 28.09.2018 г. и от 21.03.2019 г./ за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост, като първото писмо било върнато в цялост, като невръчено, а второто връчено чрез ЧСИ В.П., по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 11.05.2019 г. До ответницата – поръчител било изпратено писмо от 21.03.2019 г. със същата информация, връчено чрез ЧСИ В.П., по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 11.05.2019 г. Наред с това, ищецът моли уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост да се счита връчено на ответниците, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Твърди се също, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение солидарно срещу ответниците за дължимите суми – главница в размер на
23235.54 лева и обезщетение за забава в размер на 1759.46 лева за периода от 11.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, като по повод това заявление било образувано ч.гр.д.№ 1759/2019 г. по описа на РС-Ловеч и издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, а впоследствие заповедният съд указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск срещу ответниците, при условията на солидарна отговорност, за установяване дължимост на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1759/2019 г. по описа на РС-Ловеч, а в условията на евентуалност, предявява осъдителен иск за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумите, предмет на същата заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат В.Г., назначена за особен представител на ответника Х.И.Х., на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, с който е изразила становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове.
Ответницата
Й.Н.Х. не е подала писмен отговор на исковата молба в едномесечния срок от връчване на препис от нея, не е изразила становище по исковете, не е направила възражения, не е сочила или представяла доказателства.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила писмена молба от негов пълномощник са изложени съображения за основателност и доказаност на предявените искове. Представен е списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
Х.И.Х. се представлява от особения си представител адвокат Г., която поддържа съображенията си в отговора за недопустимост на предявените искове, поради липса на процесуална легитимация на ищеца, с оглед невръчено на ответниците уведомление за извършената цесия. Ако се приемат исковете за допустими, моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни, а в случай, че не се приемат аргументите й, моли да бъде съобразено заключението на вещото лице с корекцията на лихвите.
Ответницата Й.Н.Х., редовно призована, не се явява и не изразява становище по същество.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1759/2019 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 9873/11.09.2019 г., от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 1759/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 920/12.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжници Х.И.Х. и Й.Н.Х., при условията на солидарна отговорност, за сумата от 23 235.54 лева – главница – частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № 1789451, представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2025 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, и сумата от 1759.46 лева – обезщетение за забава за периода от 11.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда /09.09.2019 г./, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /09.09.2019 г./ до изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 499.90 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В Заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 1789451 от 25.03.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Х.И.Х., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с Уведомително писмо, връчено чрез ЧСИ В.П..
С Разпореждане № 4194/03.12.2019 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу солидарните длъжници.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
По делото е приет като доказателство Договор за потребителски паричен кредит № 1789451, с общи условия към него, сключен на 26.03.2015 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, Х.И.Х.
/потребител/ и Й.Н.Х. /поръчител/. По силата на сключения договор, УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на потребителя - ответник Х.И.Х. кредит на стойност от
50 000.00 лева. Между страните е уговорено, че общата дължима сума от потребителя възлиза на 79 445.56 лева, като в нея освен главницата са включени и такси за разглеждане на кредита в размер на 1500.00 лева и месечна застраховка към кредита със застрахователна премия в размер на 37.59 лева. Уговореният годишен лихвен процент е 7.99 %, а годишният процент на разходите – 10.53 %, както и фиксирана надбавка – 7.33 %. В договора е посочен начин на усвояване на кредита - превод по посочена сметка на клиента и начин на погасяване: от същата сметка на клиента, като погасяването следвало да се извърши на 120 месечни вноски, всяка в размер на 662.05 лева, с падежна дата – 1-во число от месеца, с първа вноска – на 01.04.2015 г. и последна вноска – на 01.03.2025 г., като само тя е определена в размер на 661.61 лева /видно от приложения към договора погасителен план/.
Неразделна част от договора за кредит са Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
/„УКФ“/, подписани от потребителя Х.И.Х. и поръчителя по договора за кредит – ответницата Й.Н.Х., която съгласно чл. 13 от Общите условия /ОУ/, е поела задължение към „УКФ“ да бъде солидарно отговорна за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ към договора, потребителят се задължил да върне на „УКФ“ цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите и разноските по него, в сроковете и при условията, указани в договора. Според чл. 6 ал. 1 от ОУ, за предоставения кредит потребителят дължи плаваща лихва, изчислена като част от главницата, съобразно приложимия към съответния период на олихвяване променлив годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ, при забава в плащанията на дължимите от потребителя и поръчителя суми, те дължат и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената главница.