Определение № 1023 от 16.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1023 гр. София, 15.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601303 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК във вр. Глава XXII от НПК.

С определение от 04.10.2024г., по ЧНД № 616/2024г. по описа на Окръжен съд-Враца, е оставено без уважение искането на лишеният от свобода Е. В. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му с присъда от 18.02.2021г. на Висш съд-Пирот, Република Сърбия, приета за изпълнение с влязло в сила определение по ЧНД № 647/2022г. на СГС.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Ц. М.-служебен защитник на лишения от свобода К., с която се иска отмяна на съдебният акт и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за придобито право на условно предсрочно освобождаване, като се изтъква поведението на осъденото лице по време на престоя му в мястото за лишаване от свобода и се акцентира на неговото добро поведение и положени усилия за изпълнение на индивидуалния план на присъдата. В този смисъл доводите са за незаконосъобразност на атакуваното определение.

Апелативен съд-София, като съобрази доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С влязло в сила на 14.07.2022г. определение по ЧНД №647/2022г. на СГС, е приета за изпълнение присъда, постановена на 18.02.2021г. от Висш съд-Пирот, Република Сърбия, с която К. е осъден на 6 години лишаване от свобода за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2 от НК на РБ. Постъпил е в Затвора –гр. София на 09.02.2022г., а на 16.08.2022г. е настанен в Затвора-Враца ца доизтърпяване на наказанието, като е зачетено начало от 03.12.2020г. Към момента на произнасяне на първоинстанционния съд е изтърпял общо 4 години и 3 дни.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият Е. К. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 от НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което не представлява опасен рецидив.

По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е констатирано, че тази предпоставка не е изпълнена.

За да стигне до този извод, ОС-Враца внимателно е обсъдил относимите доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, отразил е всички констатации негативни и позитивни, и обосновано е приел, че трайното поправяне у осъденият не е настъпило и е необходимо корекционната работа с него да продължи в посока изпълнение на заложените в плана на присъдата дейности и преодоляване на установени дефицити. Прието, че поведението на лишеният от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и К. не е дал доказателства за поправянето си в степен, че да се приеме пълно поправяне и пълноценно негово участие в обществото.

Осъденият е работил, проявявал е, макар и не особено активно отношение към провежданите социално- възпитателни дейности, има приемливо поведение спрямо останалите лишени от свобода и затворническата администрация. Но, както е приел и първостепенният съд, не са налице всички предпоставки на закона, сочещи за изключителна положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Видно от последният актуален доклад на лицето, първоначално изготвената 2 оценка на риска от рецидив е понижена от 22 на 20 точки, запазвайки риска в ниски стойности. Същевременно, рискът от вреди за обществото и към настоящия момент не е нисък, а е установен в средни граници. В този смисъл, изпълнението на корекционните програми и участието на осъдения в определени дейности в затвора, са крайно недостатъчни за приемане, че е налице изискуемата промяна по чл.70 от НК в личността на дееца, представляваща поправянето му. Същевременно от страна на администрацията на затвора са отчетени дефицити в първоначално установената проблемна зона-„умения за мислене“, като е отчетено, че осъденият продължава да не осъзнава проблемите си , все още не поема отговорност за извършеното от него деяние, не е последователен в това, което смята за правилно и понякога е склонен да действа необмислено. Така, очертаните дефицити дават основание да се приеме, че положителните тенденции в поведението на осъденият не са стабилизирани и е необходимо да продължи да се оказва спрямо него възпитателно въздействие.

Въззивната инстанция не намира причини да изрази съмнение в достоверността на сведенията, фигуриращи в доклада на затворническата администрация. Затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода в пенитенциалното заведение и резултатите, които той постига при изпълнение плана на присъдата. Безспорно, констатирани са позитивни проявления на осъдения К./ като нисък риск от вреди за администрацията и останалите лишени от свобода, липса на правонарушения и наказания, проявен интерес към организирани мероприятия/. Наред с това, е констатирана липса на промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот, предвид и нежеланието му за включване в учебния процес. Посочено е, че след като е бил записан за ученик през 2022г. в един изключително кратък период от време и отказ по негова молба, след това категорично е отказал участие в учебен процес през 2023/2024г. Доводите на защитата в жалбата в насока извиняване нежеланието на осъдения да участва в учебен процес с медицински проблеми, са неприемливи, доколкото е видно, че и след извършената на К. ортопедична операция през 2022г., липсва активност и промяна в нагласите му за повишаване на образователното ниво. В тази връзка, обосновано е становището за неустойчивост в поведението на осъденото лице.

3

Остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от малко повече от 1 година и 11 месеца, е сравнително висок спрямо общия размер на наказанието от 6 години, което осъденият следва да изтърпи. Следва да се посочи, че по принцип наложените наказания следва да бъдат изтърпени изцяло и единствено при наличие на очевидна положителна промяна в личността на осъдения, би могло да се мисли за неговото предсрочно освобождаване.

Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни усилия в тази насока, тъй като условно предсрочното освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените трябва да се търпят напълно, за да постигнат целите на наказателната репресия, предвидени в закона. За да се допусне лишеният от свобода преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен ефект, а не само тенденции за такъв, какъвто е и настоящия случай.

В обобщение, въззивният съд намира, че от представените доказателства все още не може да се направи убедителен извод, че при осъденото лице е налице пълно поправяне, което да му позволи пълноценна адаптация в обществото.

Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 във вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 от НПК, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 448 от 04.10.2024г. постановено по ЧНД № 616/2024г. по описа на Окръжен съд-Враца, с което е оставено без уважение искането на лишеният от свобода Е. В. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда СПК №1/21 от 18.02.2021г. на Висш съдПирот, Република Сърбия, приета за изпълнение с определение по ЧНД № 647/2022г. на СГС.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5