Решение № 387 от 30.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.на Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002102728 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2128/10.06.2024г. на Й. Г. В., чрез адв. Х. срещу решение №75/30.04.2024г. по в. гр. дело №20243400500109 по описа за 2024г. на Окръжен съд - [населено място], с което първoинстанционното решение е отменено в частта, с която е допусната делбата на недвижим имот. Жалбоподателката счита, че решението е неправилно.

Оспорва извода на съда, че делбата на процесния имот е възпрепятствана от актовете за общинска собственост, съставени за него, поради което възникналият спор за материално право не може да бъде решен в производството по съдебна делба, а посредством предявяването на иск по чл. 124 ГПК или чл. 108 ЗС. Твърди, че при неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито констатации накърняват права на други лица, спорът следва да се разреши по исков ред посредством предявяване на иск за собственост.

Доколкото няма самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост, то съдът не е длъжен да постанови в диспозитива на решението неговата отмяна, а след постановяване на положително за ищеца решение, неправилно актуваният имот следва да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл. 64 от Закона за общинската собственост. По тези съображения счита, че решението е необосновано, постановено при неправилно възприемане на фактическата обстановка и неправилен анализ на събраните доказателства, поради което моли да се отмени, като се допусне делба на процесния имот при посочените квоти. В изложението, касаторът твърди наличието на 1 касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно, произнасяне на съда по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба – [община], в депозирания отговор, излага, че липсват основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на същата. Счита за правилен и законосъобразен извода на съда, че имотът не следва да се допуска до делба, предвид наличието на АОС за същия имот, който не е отменен.

С определение №614 от 10.02.2025г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените от касатора въпроси, преформулирани от съда съобразно указанията в т. 1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК, както следва: „Допустимо ли е да бъде решен по съдебен ред спор с общината за принадлежността на правото на собственост на имот, за който е съставен АЧОС, който не е бил предварително отменен по реда на чл. 64 ЗОС, включително чрез предявяване на иск за делба?“, като се има предвид, че не се установи практика на ВКС, която да обхване всички правни проблеми, които се поставят по настоящото дело, и които могат да бъдат от значение и по други подобни дела.

Във връзка с допуснатия въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Дейността по актуване и деактуване на имоти - общинска собственост по чл. 56 и чл. 64 от ЗОС е дейност по управление и отчитане на тези имоти, и представлява вътрешно-служебна дейност на общинската администрация. Актуването няма конститутивен характер, защото правото на собственост на общината не възниква от съставянето на акта за общинска собственост. Актът за общинска собственост съобразно чл.5, ал.3 от ЗОС няма правопораждащо действие, а представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици и т. н. С него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тези юридически факти или обстоятелства. Регистрацията в тях има само декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. В същите се отразяват само данни относно движението и промяна на собствеността. Лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване. Затова и законодателят с нормата на чл.

64, ал. 2 от ЗОС е предписал реда, по който следва да бъде осъществена защитата. Имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на 2 общината и се предават на собственика, но споровете за материално право се решават по общия исков ред.

Следователно, пряко от разпоредбата на чл. 64, ал.2 ЗОС, се налага изводът, че след разрешаването на спора за материалното право по съдебен ред, неправилно актуваните имоти следва да се отпишат. Спорът за материално право, посочен в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗОС е такъв за собственост. Цитираната разпоредба не представлява самостоятелно основание за предявяване на иска, а само посочва реда, по който спорът за материално право следва да се разреши – чрез предявяване на иск за собственост, а не чрез обжалване на издадения административен акт.

Съобразно разясненията, съдържащи се в Решение №181 от 12.04.2012г. на ВКС по гр. д.

№239/2011г., според ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т.е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. С оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е длъжен да даде защита на субективното право в рамките и по начина, който е поискан от ищеца, който от своя страна сам преценява по какъв начин правото му ще бъде най-добре охранено и реализирано.

Според разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Т.е. във фазата по допускане на делбата се разрешава въпросите относно принадлежността на правото на собственост досежно имотите, които се делят, между кои лица и какви са дяловете им в съсобствеността.

По тези съображения, настоящият състав счита, че е допустимо да бъде решен спор с общината за принадлежността на правото на собственост, включително чрез предявяване на иск за делба, по отношение на имот, за който е съставен АЧОС, без да е необходимо същият да е бил предварително отменен по реда на чл. 64 ЗОС. Доколкото с решението по допускане на делбата, спорът за принадлежността на правото на собственост ще бъде разрешен с влязло в сила решение, то последното ще послужи като основание за евентуалното деактуване на имота на осн. чл. 64, ал.1 ЗОС, ако се установи, че ответната община не е собственик, или не е единствен собственик на актувания като общински имот.

По основателността на касационната жалба:

Предвид така дадения отговор, въззивното решение се явява процесуално допустимо, но неправилно.

Производството е образувано по иск, предявен от Й. Г. В. срещу [община], П. Г. Г., Г. Ж. Г., Светла П. Х., Й. Г. В., Д. Б. М., К. Д. А. и Б. Д. М. за делба на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрен със заповед №РД-18-1264 от 21.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2357 кв.м., находящ се на административен адрес: [населено място], [улица].

Първоинстанционният съд е допуснал делба на процесния имот между съделителите както 3 следва: за П. Г. Г. - 1/4 ид.ч. /6/24 ид.ч./; за Г. Ж. Г. - 1/6 ид.ч. /4/24 ид.ч./; за Светла П. Х. 1/12 ид.ч. /2/24 ид.ч./; за Й. Г. В. - 3/8 ид.ч. /9/24 ид.ч./; за Д. Б. М. - 1/24 ид.ч.; за К. Д. А. 1/24 ид.ч.; за Б. Д. М. - 1/24 ид.ч., като е отхвърлил иска за делба против [община], след като е приел, че за нея липсва основание, легитимиращо я като собственик или съсобственик на имота.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е допуснато извършването на делба между физическите лица, като вместо това е отхвърлил иска за делба изцяло.

Правилен е изводът на въззивния съд, че всички физически лица, конституирани като ответници, заедно с ищцата Й. Г. В. са наследници на Г. Г. Г., починал през 1974г., чието право на собственост се основава на оземляването му въз основа на акт за поземлена собственост №337 от 06.06.1966г., издаден от Окръжен народен съвет – С. с дворно място с площ от 2200 кв.м. в землището на [населено място].

Проследявайки хронологично писмените доказателства, въззивният съд е приел за установено, че първоначално при действието на регулационния план от 1951г. имотът е актуван като държавен с АДС №65 от 20.04.1961г., в който отбелязано, че Г. Г. Г. е одворен от ТПС, а на гърба на акта е посочено, по новия план имотът е „кв. 8 VI общ“. В разписния лист към плана от 1951г. парцел XI- 313, кв. 75 първоначално е вписан като държавен, а впоследствие „държавата“ е задраскана и като негов собственик е посочен Г. Г. Г. на основание акт за поземлена собственост №337. Аналогично е отбелязването и в регистъра на недвижимите държавни имоти в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], в който в реда, предвиден за АДС №65 от 20.04.1961г., в графа „кой стопанисва имота, основание“ бил посочен Г. Г. Г., одворен от ТПС - комисия. С приемането на регулационния план от 1973г. с АДС №157/6950 от 09.03.1974г. бил актуван единствено парцел V - 8, кв. 8, обозначен като празно дворно място с площ от 1000 кв.м. Със заповед на областният управител на [населено място] №249 от 11.10.2002г. на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС са деактувани имоти, представляващи жилищни парцели на територията на [община], сред които и упоменатия парцел V-8, кв. 8. Имотът е актуван от [община] като общински, като въпреки, че парцел VI - 8, кв. 8 не фигурирал в списъка, са издадени два акта - АЧОС № 150 от 28.10.2002г. за парцел V-8, кв. 8 и АЧОС №151 от 28.10.2002г. за парцел VI-8, кв. 8, а след приемането на регулационния план от 2007г. и обединяването на имотите в един общ имот - УПИ [№], кв. 17, последният бил актуван с АЧОС №1146 от 02.06.2008г. Към настоящия момент АЧОС № 1146 от 02.06.2008г. не е отменен, удостоверението за данъчна оценка също сочи за собственик [община].

Правилен е и изводът на въззивния съд, че според събраните писмени и гласни доказателства, процесният имот е идентичен със сочения в актовете на държавна и общинска собственост, и идентичен с имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрен със заповед №РД-18-1264 от 21.06.2018г.

Неправилно е обаче съждението му, че делба не може да бъде допусната, тъй като първо следва да се развие извънсъдебна процедура по деактуване на имота по чл. 64 от ЗОС.

Съобразно разпоредбата на чл. 64, ал.2 ЗОС, спорът за материално право, при неправилно 4 актуване на даден имот, следва да се реши по съдебен ред. Според вида и степента на засягане, лицето, чиито права са засегнати следва само да прецени по какъв начин ще защити правото си на собственост – чрез положителен или отрицателен установителен иск, предявен на осн. чл. 124 ГПК, чрез иск по чл. 108 ЗС или по друг начин. В конкретния случай, доколкото ищецът не е бил единствен собственик на процесния имот, той е избрал да реализира правото си на собственост, предявявайки иск за делба.